Рискуваме да провалим местните избори, ако изпълним законовото изискване да има 6000 машини за гласуване. Това заяви депутатът от ГЕРБ Анна Александрова в парламента, докато представяше законопроект за изменение на Изборния кодекс, с който да се спре машинното гласуване за предстоящите местни избори тази есен, както и за парламентарните избори. Именно Александрова официално се водеше авторът на серията от предложения за промяна на Изборния кодекс, които станаха тази зима – включително за изменението на преференцията, което после отпадна. Сега предложението се готви по познат начин - през преходни и заключителни разпоредби, като то е подписано освен от ГЕРБ, още от "Обединени патриоти" и "Воля".
По думите на Александрова защо трябва да отпадне машинното гласуване, нямало гаранция за сертифицирането на машините, придвижването им, връщането им обратно и зареждането на нов софтуер между първи и втори тур, което означавало заплаха за националната сигурност. Освен това, само 27% от хората гласували машинно на последните европейски избори, а и било далеч по-евтино да се гласува на хартия, отколкото машинно. Александрова цитира доклада на ЦИК и на "Информационно обслужване", според който един машинен вот струвал 60 лева, докато хартиеният вот бил 77 стотинки. Предвид тези обстоятелства, трябвало да се отвори пак широкият дебат има ли смисъл от машинно гласуване, а промяната сега се правела заради доклада на ЦИК за изводите от машинното гласуване.
Колегата на Александрова – Александър Ненков, син на председателя на КЗК Юлия Ненкова, която беше доверен човек на Бойко Борисов още от времето му на кмет на София, подчерта изрично, че местните избори са нещо съвсем друго. Ненков изрично подчерта, че машините били "един скъпо струващ експеримент", докато обясняваше, че проблемите с машинното гласуване лъснали на вот като европейския, който е в един тур и със само 33% избирателна активност, а на местния вот има два тура и активността можело да стигне до 60%. Ненков защити тезата си, че машинното гласуване е виновно за по-бавната обработка, защото на европейските избори проличало при броенето за кои гласове става по-трудно да се обработят. Освен това, при вот в два тура, ще дойде и друга трудност - да се пренастройват машините отново, защото ще има промяна на бюлетините поради намалелите кандидати за кметове.
Не става въпрос за пари, подчерта Ненков, след като обяви, че за 3000 машини отишли 8-9 млн. лева, а сега, при 6000 машини, става въпрос за двойно повече пари.
Александрова посочи, че от ДПС дали уверение, че ще подкрепят отмяната на машинното гласуване за местните избори. Това станало на правна комисия и всички партии гледали към тази позиция благосклонно, освен БСП. А Ненков подчерта, че когато трябвало да се носят протоколи и да се брои, много от партиите, особено извънпарламентарните, които подкрепят машинното гласуване, ги нямало. Масово протоколите за машинното гласуване имаха грешки - явно процесът става по-сложен, добави още той, използвайки думата "огромни", когато говореше за грешките в протоколите.
В крайна сметка стана ясно и, че засега машинно гласуване ще има на европейски избори, но и на президентски, макар и Александрова, и Ненков да натъртиха многократно колко труден вот е местният, защото е в два тура. Припомняме, че и президентските избори може да са в два тура и най-често са именно в два тура.
