Бившият наставник на Лудогорец и Левски, Стойчо Стоев, даде ексклузивно интервю за сайта НостраБет. Специалистът говори за предстоящото дерби в efbet Лига, с което се закрива първия полусезон на шампионата – между ЦСКА и Лудогорец. На този етап Стоев не смята, че „червените“ могат да застрашат шампионската титла на „орлите“, но изтъкна, че след зимната пауза столичният гранд може да изглежда по друг начин.
Треньорът сподели и впечатленията си във връзка с продължаващата борба за власт в БФС, заявявайки, че за него е важно да има промяна в насоката на работа в родния футбол, а не толкова кой ще я извърши. Той не пропусна да засегне и темите за състоянието на Левски, завръщането на Локо София в efbet Лига, както и за бъдещето на българския национален отбор.
Здравейте, господин Стоев! Измина още една доста странна година в живота на хората. Каква е Вашата равносметка?
Може би посвикнахме да живеем с тази неприятна епидемична обстановка. Надявам се догодина нещата малко или повече да се подобрят, за да се почувстват хората отново по-свободни в социалния си и икономически живот.
В родния футбол се случиха доста събития, но като че ли големи промени не настъпиха. Очаквате ли нещо по-различно догодина?
Ясно е за всички нас, които се занимаваме с футбол, че нещата не са никак цветущи за родния спорт. Не вървим по добър път, имаме нужда от промяна и това е ясно за всички. Дали ще включва хората от досегашното ръководство, или новите претенденти, не мога да кажа, но определено е необходимо да спомогнат за по-добро развитие. В момента затъваме и изпадаме. Вижда се както на клубно, така и на национално равнище, че не се получават нещата.
Имате ли отношение към борбата за властта в БФС, която изглежда, че ще се пренесе и през идната година?
Пак казвам, независимо дали са новите лица, или досегашните, то промяната е задължителна. Хората вероятно пак ще избират през март месец, тъй като е налице стремеж за промяна на сегашните управници. Нужни са различни и то по-стабилни основи за родния футбол, които да дадат и резултат. Всеки чака тази промяна, но за момента ситуацията по никакъв начин не е розова.
Българските клубове отново разочароваха в Европа. На какво се дължи слабото представяне в европейските клубни турнири на Лудогорец и ЦСКА?
На първо време, вероятно не се дължи толкова на цялостното състояние на българския футбол, защото в тези клубове българите са кът. Фактът, че се класираха за съответните надпревари беше позитивен и за двата клуба, но в самите групови фази се показа изоставане.
Не мога да коментирам на какво се дължи това, защото не съм в кухнята на отборите. Предполагам, че ръководствата са наясно с проблемите и ще се стремят да подобрят представянето в бъдеще. Това мога да кажа, тъй като нямам нужната информация за конкретиката.
Защо Лудогорец вече няколко години се лута и не може да намери правилната формула в Европа?
Специално при Лудогорец изискванията надхвърлят реалността. Летвата се вдигна много високо с оглед на добрите представяния в групите на ШЛ и Лига Европа. Оттам се вдигнаха критериите, но състоянието на отбора не отговаря на тях. За това допринася и честата смяна на треньорите. Знаем, че честите треньорски промени не носят дългосрочно подобрение, отвъд няколко мача в началото.
Няма необходимото търпение. Според мен, когато се спираш на даден треньор, то трябва да си на 100% убеден, че именно този човек може да постигне успехите, които очакват ръководителите. Не да се чака първия неуспех и веднага да се реагира със смяна. Влиза се в един омагьосан кръг.
Дамбраускас беше най-пресният пример. Всеки отбор си има собствено възприятие за успеха. В Лудогорец това е класиране в Шампионската лига и когато не се постигне, то веднага се вдига мерника на наставника. Не бива обаче да забравяме, че в Европа има много силни отбори, от калибъра на Лудогорец, в които също има добър приток на средства и те също имат амбиции за класиране. Не може всички да се класират и затова трябва да се оценява и израстването в тима. Ако се бележи прогрес, то няма смисъл да се правят промени в треньорския щаб. Не може да се приема, че Лига Европа е някаква даденост.
Лудогорец и ЦСКА закриват полусезона у нас с яростно дерби. Какви са Ви очакванията за двубоя?
Изхождайки от малката точкова разлика между двата, очаквам интересен мач. Една победа за ЦСКА ше ги прати на две точки зад Лудогорец. Очертава се интересен шампионат през пролетта. И двата тима осъзнават важността на дуела. Не, че може да се спечели титла на този етап, но ще е интригуващо.
Има ли сили ЦСКА да подложи шампионските амбиции на „орлите“ на същинско изпитание?
Гледайки и играта и представянето на ЦСКА до момента, не виждам такъв вариант. Все пак, сега идва двумесечна пауза, съответно трансферен прозорец и време за повече тренировки за отборите, така че може да настъпят доста сериозни промени. Към днешна дата обаче не виждам как ЦСКА ще съумее да свали Лудогорец лидерската позиция.
Да поговорим и за Левски. Нещата в клуба леко се поуспокоиха, но виждате ли ресурс при „сините“, за да се направи следващата стъпка в развитието?
Да, нещата са неясни заради финансовите проблеми. Може би за бъдеще също ще е трудно Левски да догони Лудогорец и ЦСКА като финансов потенциал. В същото време обаче има по-светъл лъч спрямо началото на сезона, защото и футболните продукции се подобриха – личи си и от последните резултати. Трябва да мине още много време обаче, докато съумеят да достигнат позициите на челните два тима у нас.
Всичко обаче е свързано с финанси. Когато имаш стабилност в това отношение, то по-лесно може да си набавиш необходимото. В противен случай се опитваш да извлечеш максимума от това, с което разполагаш.
Успя ли Мъри Стоилов да осигури нужното спокойствие около Левски, стабилизирайки тима като резултати и игра?
Видя се подобрението и спокойствието, да. Вижда се, че Левски отново работи на терена като футболен клуб. Публиката винаги е стояла плътно зад тима, дори и в лошите моменти. Сега вече се прокрадва и малко надежда за това, което следва в близкото бъдеще. Дано нещата се развият в благоприятен вариант за тях.
Клубът на сърцето Ви – Локомотив София, се завърна в efbet Лига. Как оценявате представянето до момента?
Привържениците на Локомотив чакаха това завръщане с доста сериозни нетърпение. Отне 5-6 години, но те винаги стояха до отбора и бяха подкрепа за играчите и в крайна сметка целта беше постигната. Да, за момента представянето не е кой знае колко успешно, но това се очакваше. Трябваше да се изгради изцяло нов отбор и нямаше достатъчен ресурс за по-добра селекция. С тези момчета обаче се стремяха да се представят на ниво. Бих казал, че играта беше доста по-добра от резултатите и затова Локо е на това незавидно място.
Вярвам, все пак, че клубът ще набере инерция през пролетта и ще съумее да изплува от дълбините на класирането. Локомотив е име в родния футбол и това класиране не му е присъщо.
Да завърши и с темата за националния отбор. Поредната доста противоречива година измина. Имаше ли нещо позитивно от Ваша гледна точка?
За мен най-големият позитив беше стремежът да се интегрират по-млади футболисти. Някои от тях дадоха сериозни заявки за титулярни места, тъй като дълго време се ползваха ограничен брой футболисти в рамките на селекцията – някои на оптимална възраст, други леко застаряващи. С навлизането на младите се надявам, че ще се придаде и различен привкус на състава ни.
По отношение на представянията, то не може да се каже, че показваме необходимото ниво. Вижда се, че и в квалификациите не можем да прескочим препятствието, за да влезем поне в местата за баражите. Все още не сме готови. Може би това е нормално, тъй като интегрирането на по-млади играчи отнема време, както и самото изграждане на стил и постигането на резултати. Тези неща липсват, но да се надяваме, че рано или късно и това ще дойде. В противен случай е трудно да се наблюдава. Не сме били на голям форум от 17 години, забравили сме какво са емоциите от подобни форуми и на нас като българи ни се иска отново да усетим подобна тръпка.
За поредна година родни играчи излизат зад граница и не успяват да се наложат. До манталитета на играчите ли опираме, или просто не ги подготвяме добре?
Може би и двете неща влияят. Трудно се интегрират, наистина. Например Антов в Италия, трудно печели доверието на клубовете там. Но това са трудни шампионати, така че може би не е изненадващо. Има го и моментът, че на доста от състезателите още им е рано и не може да сме сигурни, че няма да се развият за бъдеще. Повечето от тях не се бяха изградили дори като готови имена за родния футбол, въпреки позитивизма около тях. Надявам се да имат необходимата упоритост и характер, за да се превърнат във футболистите, които очакваме от тях. Времето ще покаже.
Вижда се, че изоставаме от европейските стандарти като цяло. Много от факторите зад изграждането на добри състезатели са свързани – собствениците на клубовете, базите, треньорите, юношеските школи, качеството на труда. Доста неща, върху които трябва да се замислим и да видим защо не работят на необходимото ниво. Защо не изкарваме сериозни играчи на конвейър, които да се продават в големите първенства редовно? Реши ли се този проблем, то ще имаме и силен национален отбор в даден момент.
В личен план, имате ли предложения за завръщане край тъчлинията и липсва ли Ви тръпката?
Някои път зависи и до това колко търсен е един треньор и от интереса към него. От друга страна, зависи и дали предложението ти дава увереността, че си заслужава да се захванеш. Имал съм някои предложения и съм се колебал, но в повечето случаи отказвах. Нормално е да ми липсва тръпката от професионалния живот. Надявам се следващата година и в професионален план всичко да се нареди.
И за финал, господин Стоев – какво си пожелавате в личен и професионален план за идната година?
В личен план е нормално да си пожелавам нещата да са добре за мен и семейството ми. Да има благоденствие и повече усмивки, като цяло. В професионален план бих си пожелал по-добро развитие. Като всеки треньор желая да практикувам любимата професия и да се опитвам да давам най-доброто от себе и за да задоволявам критериите на фенове и ръководство.
