Наставникът на Локомотив София, Иван Колев, даде ексклузивно интервю за сайта ефир бет. Колев сподели впечатленията си след старта на сезона за „железничарите“, изтъквайки, че тимът му все още има доста резерви в представянето си. Той се надява, че и младите играчи ще започнат да допринасят все повече за постигането на добри резултати.
Специалистът, който дълги години живя извън България, смята, че родният футбол се развива и че това е логично да даде своето отражение и върху националния отбор. Той разказа как италиански треньори са били във възторг от таланта на българските деца, допълвайки обаче, че след 14-15-годишна възраст нещата у нас започват да буксуват.
Здравейте, господин Колев! Локомотив София най-после се завърна в елита на родния футбол. Какво е усещането да сте начело на клуба в този първи сезон обратно сред най-добрите?
Много се радвам, че изпълних поставената цел през миналия сезон. Заслугата не е моя, а на абсолютно всички в клуба – персонала, ръководството, футболистите. Радвам се, че и през този сезон играчите действат активно, съвестно и с ентуасиазъм, което се отразява и на резултатите.
От началото на сезона показвате здрава игра в почти всеки мач. Как оценявате първите кръгове? От кои аспекти сте доволен и върху кои искате да надградите?
Не трябва да забравяме откъде идваме. Не беше леко във Втора лига, има добри отбори там, но футболът, все пак, е малко по-бавен и икономичен откъм усилията. Трябваше да се приспособим бързо. Играчите обаче трябваше да усетят сами разликите в efbet Лига, вместо треньорите да им го повтаряме. Още в контролните мачове усетиха за какво става въпрос.
Започнахме не добре срещу Берое, имаше притеснение. В следващите успяхме да се подобрим, но имаме още малко потенциал, особено в атакуващата фаза. Трудно задържаме в противниковата третина и прибързваме с решенията си. Липсва ни търпението, характерно за класните и опитни играчи. Имаме обаче качествени играчи, които да растат след всеки мач.
Каква е целта пред Локо София през този сезон?
Не сме говорили за конкретна цел. Ние започнахме сезона, без да сме приключили селекцията и в момента продължаваме да привличаме играчи. Най-големите клубове добавиха 2-3-ма много силни единици. Ние се сблъскваме с отбори, които са готови, докато ние градим изцяло нов отбор. С изключение на 4-5-ма от миналия сезон всички останали са нови в отбора.
Привлякохте доста играчи през лятото, но имате и доста млади състезатели. Виждате ли играчи, които ще заиграят на най-високото ниво в България или дори зад граница?
Тези момчета нямаше да са в отбора, ако нямаха потенциал. Те го разкриват и на тренировки и на мачове. Има още много мачове обаче, затова трябва да се утвърждават с всяко представяне.
Имате една от най-верните публики в цялата efbet Лига. До колко това дава тласък за играчите?
Феновете са ни страхотни, наистина. В три мача изоставахме и въпреки това ни подкрепяха до последния момент. Това най-сериозно се отрази в мача срещу Арда Кърджали, когато ни помогнаха да изравним, след като изоставахме. Това е точка, която е спечелена от всички.
Един от проблемите пред Вас и отборът е фактът, че няма да можете да домакинствате на стадион „Локомотив“. В каква степен може да ви повлияе, знаем колко са ключови домакинствата за новаците...
Със сигурност, ако мачовете ни бяха на Локомотив, то фенското присъствие щеше да е съвсем различно. Щеше да има поне 10 пъти повече привърженици, но такава е ситуацията.
Вие сте част от българския футбол от много време вече. Как бихте съпоставили сега нивото с това преди около 10-20 години?
В голяма част от това време не бях в България, но, естествено, следях изкъсо всички процеси. Мисля, че нашият футбол, все пак, се развива. Виждаме, че и сега се обръща много сериозно внимание на селекция и подготовка на играчите. Не може да се каже, че има аутсайдери, дори и тези отбори, които са накрая на класирането. Има 4-5 отбора, които са на много високо ниво и всички останали са изключително равностойни.
Има ли наченки на подобрение, като се вгледаме в идващото по-младо поколение?
Подобрение има и мисля, че ще се пренесе лека-полека и върху националния ни отбор. Преди години имах мениджър, който ме пращаше на няколко пъти на специализация в Италия, където се срещнах с едни от най-добрите специалисти там. Там се срещнах с помощника на Джиджи Симоне, който по едно време беше и методист на школата на ЦСКА.
Той ми заяви, че ако Италия е имала деца като нашите, то винаги са щели да стават европейски и световни шампиони! Той подчерта, че тези деца имат изключителен талант. Явно обаче при нас системата не може да изкара най-доброто от тези момчета. За това са нужни много компоненти да са добре, за да се получи отличен краен продукт. В Италия ми казаха, че до 14-годишна възраст ние ги превъзхождаме, но след това не успяваме да надградим.
Имаме ли проблем с изграждането на играчи, които да са агресивни и добре подготвени в кондиционен план?
С този въпрос прескочихме 4-5 стъпала от развитието на юношите. Трябва да започнем от първото стъпало – характерът, битът, семейството, ценностите, които изграждат една личност. Агресивността се залага от малка възраст – не само детето да получава на готово всичко, което иска.
Най-важни са първите 7 години – възпитание, образование, а след това и въздействие на тренировките върху характера и качествата на играчите. Тренировките трябва да са адекватни спрямо нуждите на играчите.
Имате опит като национален селекционер на родните гарнитури до 19 и 21-годишна възраст. Как бихте сравнили нрава и манталитета на сегашните юноши с тези от преди 10-20 години?
По онова време ситуацията с младежкия национален отбор беше ужасна, откровено казано. Младите тогава не получаваха шанс дори да влязат в групите на отборите си. Бяхме доволни само и само някои от нашите играчи да влязат в групите на клубовете. Трябваше да гледаме двустранни тренировки, за да видя в какво състояние са момчетата!
Сега съм изключително впечатлен, че толкова млади играчи играят редовно в клубните си тимове. По нашето време подобно явление не съществуваше. Тогава, все пак, изскочиха добри играчи – Спас Делев, Иван Иванов, независимо, че при първия ситуацията беше тежка, защото не играеше в Пирин. Той направи няколко контроли с нас и го взеха от ЦСКА.
Позитивна ли е тенденцията с връщането на дублиращите отбори?
Не мога да взема отношение. Би трябвало да е позитивно, че има такива отбори, но трябва да запомним, че сме в България и икономическите реалности са други. Поддръжката на един дублиращ отбор е сериозен разход. Радвам се, че много от президентите афишират като амбиция да се развиват млади играчи. С нас, например, тренират 8 млади момчета в юношеска възраст. Знаете как е в Септември, Славия, Черно море, навсякъде като цяло.
Ще върна лентата назад и към Вашите екзотични периоди в Мианмар и Индонезия. Как решихте да се преселите в такива далечни и екзотични дестинации?
Мениджърът ми ми се обади веднъж, за да ми каже, че най-добрият отбор в Индонезия има нужда от треньор, който да промени драстично нещата в клуба. Учудих се първоначално, но това, което видях там, промени възприятията ми напълно. Човек трябва сам да го види.
Преди 7-8 години, не помня точно, в първенството на Индонезия играеха 28 национали от Африка. В България никога не е идвал играч, който да е национал на страната си. Впоследствие той може да стане национал, играейки у нас, но не и да дойде в тази роля. В Индонезия имаше много добри футболисти, включително и двама проектонационали на Бразилия. Няма мач с под 20-30 хиляди души публика. Докато бях начело на националния отбор не съм играл пред по-малко от 80 хиляди души. Няма как да го оцените, ако не го видите сами.
Допадна ли Ви животът там и бихте ли се върнали?
Разбира се, че бих се върнал, тъй като животът в Индонезия е много хубав. Има и доста повече неща, отколкото в България. Включително за технологии, дрехи и т.н. Там имат производство и всички най-нови техники се появяват там първо. Няма да забравя, когато се върнах в България, че тепърва налагахме нова мода дрехи, която в Индонезия вече беше наложена. Много по-напред са от нас.
Трудността идва от това, че хората са със съвсем различни разбирания за живота. Много харесват южноамериканския стил на игра – много са технични, но им липсва борбеност, скорост, агресия – чертите на европейския футбол. Докато бях там успяхме да променим тези неща и имах щастието да класирам тима за финалите на Азиатското първенство. Равносилно щеше да е, ако Мъри Стоилов беше класирал Казахстан за Европейско първенство. Дотогава не се бяха класирали за Азиатско, но и хората там ми се отблагодариха, изключително точни са в това отношение.
И за финал, господин Колев – какво си пожелавате в личен и професионален план до края на 2021-а година?
Първо, за мен, за семейството ми, за всички хора в клуба пожелавам здраве. Това е най-важното с оглед на всички събития от последните месеци и години.
