Борис Ангелов е сред нашите треньори, които са водили юношеския, младежкия и „А“ националния отбор на България. Бил е също старши треньор на много наши отбори, както и на чужди. Борис Ангелов винаги ще бъде свързван с Христо Стоичков, тъй като най-успелият наш футболист облича за първи път екип на националния именно под ръководството на Ангелов, а по-късно двамата се засичат и в държавния ни тим.
В интервю за Бетенеми Борис Ангелов признава кое му харесва и кое не, в родното първенство, изразява мнение за нашите треньори и Левски, и се връща години назад, за да разкрие любопитни неща от работата си с буйния младок Христо Стоичков.
Г-н Ангелов, благодаря Ви, че приехте поканата ни за разговор. Дълги години сте извън футбола, с какво се занимавате в момента?
Гледам си спокойствието, ходя на мачове на Локомотив София, а другите мачове у нас ги гледам по телевизията. Имам контакти и с мениджъри от Австрия, където съм играл и съм бил треньор, помагам им с наши таланти от третия ешелон. Така че следя футбола, знаете, че бивш треньор и бивш полицай няма.
Какво Ви прави впечатление в първенството?
Виждам, че повече отбори залагат на схемата 3-5-2. През изминалия уикенд например шест отбора я използваха. Тази система на игра дава възможност на футболистите да са по-конвертируеми, а бивши леви и десни халфове да играят като бекове между двете линии. Като цяло тази система осигурява по-разнообразни опции.
Виждате ли обаче качествени българи за подобна тактическа схема?
Ако трябва да съм честен, сега изборът на наши млади футболисти не е голям, като когато аз бях треньор на юношеския и младежкия национален отбор. Тогава се чудех кого да сложа. Дончо Донев или Емо Костадинов, Балъков или Радко Калайджиев, Лъчо Танев или Михтарски. Но аз съм имал огромен късмет. Дано сега това 3-5-2 поне да помогне да се намерят идеалните централни защитници за националния отбор, защото такива нямаме в момента. Играчите на този пост или са неопитни, или на възраст.
Толкова ли липсват добри български треньори, че водещите ни клубове залагат на чужденци?
Имаме добри наши треньори, как да нямаме. И те се стремят да налагат повече българи. Визирам Краси Балъков, Любо Пенев, Николай Киров, Илиан Илиев, Тони Здравков. Но клубовете с най-много пари гонят най-високи цели и не могат да чакат младите българи да се обиграят.
Как се отразява на нашия футбол присъствието в него на чужди треньори и играчи?
Това е проблематично. Но в един отбор футболистите трупат самочувствие и авторитет с победи и най-високо класиране. Най-богатите клубове у нас търсят бързи резултати и затова вземат чужди кадри, вместо да изчакат родните ни такива да станат за голям футбол. Но и ние трябва да си подобрим работата с подрастващите. Едно време имаше скаути в областите и спортните училища. Сега не виждам това да се прави, въпреки че в София например са 150 школи. Навремето имаше и повече международни мачове за талантите ни от национаните формации. Имаше задължителни дати за контроли с 4-5 страни от СИВ, международен турнир в Тулон, който нашият младежки национален отбор е печелил, и т.н.
Г-н Ангелов, кой ще стане шампион и кои отбори ще се класират в топ 4?
Нещата отиват към нова титла на Лудогорец, където имат най-голяма организация. ЦСКА държи темпо и ниво, но 6 точки разлика, предвид оставащите малко мачове са сериозен аванс. Много бих искал и други отбори да се намесят в битката за златото, но по-скоро Локомотив (Пд), Арда и Берое ще се борят за третото и четвъртото място.
Левски тръгна с победа в пролетния дял, дава ли заявка за топ 6?
Седмото място ще е най-реално за тях, тъй като шестото нищо не им дава, а ако финишират седми, ще играят бараж за Европа. Очаквам един по-силен Левски, въпреки че не беше убедителен при успеха над Монтана.
И пак се връщаме на темата с чуждите треньори. Нямаше ли достоен български специалист за „Герена“, че отново върнаха Славиша Стоянович?
Подходящи българи и за Левски има, но аз не зная какви са отношенията между Стоянович и ръководните органи в Левски, и какво целят сините шефове с връщането на сърбина. Иначе като ме питате за български треньори, искам специално да похваля работата на Николай Киров в Арда. Той е скромен, тих и работлив, не проява помпозност, успява да извлече максимума от всеки и да намира оптималния състав. Върна формата на Спас Делев, на Коконов и виждате, че Арда върви нагоре.
Върви, но след мача в Пловдив преди четири дни, новият чужд наставник на Ботев каза, че Арда има повече точки, отколкото заслужава.
Аз съм отвратен и възмутен от това изявление, което най-малко не кореспондира с показното на терена и резултата.
За аборигени ли ни мисли Валентич, който между другото не е разпознаваемо футболно име?
Така излиза. Щом казваш подобна обида за съперник, който само преди минути те е надиграл и победил. Интересно в същия тон ли ще продължи въпросният човек, когато на Ботев му гостуват и другите силни наши отбори.
Г-н Ангелов, футболните хора знаят, че при вас Христо Стоичков прохожда в националния отбор. Разкажете как се случи?
Ицо играеше за Хеброс Харманли и беше още ученик. Препоръча ми го моят приятел Филип Данаилов, Бог да го прости. Каза ми: Има там в Харманли едно талантливо момче, покани го. И аз взех Ицо в юношеския национален отбор до 18 години за един лагер в Слънчев бряг. Ицо обаче направи една глупост. Сби се със съперник по време на контролен мач с Несебър и реших да го освободя от лагера. Но се намеси треньорът му в Хеброс Сава Савов, мир на праха му. Савата ми каза, че ще му зашлеви един шамар и ще го вкара в пътя. Направих компромис и го оставих.
Личеше ли си тогава, че Стоичов ще стане велик?
Разбира се. Аз и затова продължих да разчитам на Ицо след скандала с Несебър. Господ му беше дал футболен интелект, 90 % футболен интелект. На него нямаше какво да му обяснявам. Дали ще го сложа ляв бек, ляв халф или ляво крило, нямаше никакво значение. Съжалявам само, че не успях да го използвам на световното за юноши в Русия, където завършихме пети.
Не можахте, тъй като го наказват след скандалния финален мач за Купата между Левски и ЦСКА на 19 юни 1985 година.
Така се получи, въпреки че онези санкции бяха абсурдни, тъй като не се случи нещо извънредно на терена. Но знаете по онова време кой командваше футбола ни. Преди този финал Ицо беше на лагер с юношеския национален тим на Витоша, тъй като се подготвяхме за световното в Русия. Ицо обаче много искаше да играе срещу Левски. Пуснах го от лагера за мача, но го предупредих да е внимателен. Той обаче гореше в играта, а и самата обстановка в срещата се изнерви, след като Левски губеше за първи път от дълго време от ЦСКА. Изгониха Ицо с червен картон и после се превърна в едно от жертвените агнета.
Стоичков не игра една година, минаваше ли Ви през ума, че може да го изгубите за големия футбол.
Всъщност не игра в „А“ група повече от една година, но аз не го оставих, тъй като знаех, че толкова време без футбол може да се окаже пагубно за него. Помогнах му да отиде войник в Стара Загора и играеше във военното първенство. Все пак беше по-добрият вариант да си запази игровата практика, отколкото само да тренира по време на периода на наказанието.
През 1988/1989 Стоичков вече е лидер на „А“ националния отбор на България, който Вие водите, но не успява да помогне на тима да се класира за финалите на световното в Италия през 1990 година. Защо?
Тръгнахме в квалификациите със загуба от Румъния, после направихме равен в Дания, но за ответния мач с датчаните в София останахме без важни титуляри. Заради контузии не можех да използвам Трифон Иванов, Бог да го прости, Ники Илиев, Наско Сираков, Гиби Искренов. Това бе твърде много. Тогава Ицо, Балъков, Емо Костадинов, Любо Пенев, Златко Янков, Михтарски, Киряков и други още не бяха излезли в чужбина и нямаха този опит, който придобиха вече за САЩ 94. А опитът все пак е от значение. Загубихме от Дания, и това се оказа решаващо. Иначе както споменах Туньо, си спомних, че той дебютира за националния под мое ръководство – срещу ГДР.
Сега поддържате ли връзка с Христо Стоичков?
Чуваме се само по телефона, както с него, така и с повечето от онези национали, но това няма значение, нека да са живи и здрави. Останалото са го постигнали и се радвам, че съм бил треньор на успели хора в спорта и живота. Специално Ицо понякога не го знаят, че е в България. От летището той направо отива в Етрополе, където си направи и вила. Именно в Етрополе беше последният ни съвместен спортен период с Ицо. Преди години бях треньор в школата на местния Чавдар и с Ицо спяхме заедно в Ловното стопанство.
