Спортният директор на ОФК Костинброд, Александър Гидионов, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet.com. Ръководителят даде оценката си начало на сезона на новака в Трета Лига у нас, споменавайки и за многото на брой трудности, с които съставът му трябваше да се справи до момента.
Гидионов реши да бъде дипломатичен във връзка с въпроса за избора на Боби Михайлов за президент на БФС, но изрази крайното си разочарование от ниското ниво на съдийството, от което си пати и Костинброд. Той завърши и с критика към младите футболисти у нас, заявявайки, че манталитетът и отдадеността им към спорта почти напълно липсват.
Здравейте, господин Гидионов! Сезонът в Трета Лига тече с пълна сила. Как бихте определили представянето на тима на Костинброд до момента?
Ще започна оттам, че действително сме новак в групата. Започнахме много добре и това малко заблуди обществеността. За момента работим предимно с млади момчета. На полусезона ще вземем още няколко попълнения, по-опитни и мисля, че нещата ще се подобрят.
Преди началото на сезона имахте леко извънредна смяна на треньора. Затрудни ли Ви това, заедно с цялостната адаптация на тима към по-високото ниво на шампионата?-
Разбира се, това оказа най-голямо влияние. Точно преди кампанията треньорът, Дарко Савич, ни напусна и ни остави с 5-6 футболисти. На практика господин Божанков завари едно голямо нищо. Оттам нататък започнахме да работим и мисля, че ще вдигнем нивото. Но това беше голямо препятствие за нас.
С кои реалности е най-трудно да се свикне за малък клуб като Костинброд в Трета Лига?
Държа да отбележа, че Костинброд никога не е бил футболен град, държа да го изтъкна. Няма как да се надхвърлят реалностите. Групата е изключително силна и разликата между А окръжна група и Трета Лига е голяма. На 2-3 пъти трябваше да правим нов отбор, което не е за вярване действително и беше най-големият шок за системата.
Колко е важна ролята на бивш национал като Цветан Генков?
Чест му прави на момчето, той беше единственият опитен играч, който остана. Прояви лоялност в труден момент, за разлика от другите играчи, които за жалост не го направиха. Само Цецо остана и всичко останало около него са 19-20-годишни футболисти.
Каква е реалистичната цел до края на сезона?
Конкретно трябва да останем в дивизията и мисля, че това е постижима цел. Мисля, че през втория полусезон ще се подсилим и ще успеем да постигнем целта, защо не и да завършим в средата на класирането.
Преди дни се проведе дългоочакваният Конгрес на БФС. Имаше ли разговори на кандидатите с Костинброд?
Имаше, да, и от двете страни ни потърсиха за разговор. За едната страна е нормално, тъй като ние сме член на футболния съюз и сме към Министерството на младежта и спорта. Имахме контакт и с господин Бербатов. За нас, като малък клуб, е много по-важно да се гради футбол. Не знам дали някой ще ни чуе изобщо, ако започнем да се изказваме. Когато двама се бият е по-добре да не си подаваш главата там, където не трябва. Дипломатично да Ви отговоря.
Удовлетворява ли Ви резултатът от Конгреса?
За момента изобщо не може да се каже, че сме доволни от съдийството, нека така да го кажа. Не би следвало да сме напълно доволни и от избора. Ние сме супер новак и не очакваме да сме привилегировани, но поне да се свири с еднакъв аршин. Първенството е в разгара си, както казахте. Дали няма кадри, дали няма качествени съдии, не знам, но грешките са вечно в наш ущърб.
Има ли нужда българският футбол от промяна в ръководството, или виждате напредък при сегашните управници?
Според мен най-важно е какво се случва с децата. Оттам започва всичко – дали за футболист, дали за съдия. За никого не е тайна, че там нещата са трагични. Когато се тръгне по този начин, то колелото се завърта в грешната посока и резултатите с налице. Въпреки всичко аз ги разбирам, защото покрай ВАР са нужни още съдии от долните дивизии и така се оголиха по-ниските нива. Остана каквото има в Трета Лига, но това не е оправдание. Да дойдеш в Костинброд и да ни осакатиш, не върви. Не искам да се оплаквам, но всяко решение е срещу нас.
В последните години като че ли има раздвижване по отношение на производството на кадърни млади играчи у нас, както и за налагането им в мъжкия футбол. Заслуга на футболния съюз ли е това, или по-скоро на всеки клуб по отделно?
Лично аз не виждам чак такава тенденция, но и на практика не знам какво може да се наложи всъщност. Това го казвам във връзка с манталитета на младите, който е просто под всякаква критика. Да погледнем какво е положението при нас, например, бидейки град близо до София. Във всеки отбор в Трета Лига има по 4-5-ма играчи, които са се подвизавали в елита или във Втора лига. Невероятна привилегия е да дойдеш и да се обиграваш тук. Досега не сме видели нито ентусиазъм, нито желание от младите, всичко е мъка. Не знам дали изобщо може да се говори за налагане на млади. Трябва да ги ухажваш, да ги коткаш, при първата градивна забележка започва едно сърдене..
Откъде смятате, че идва този проблем?
За мен всичко е от семейството. Има една поговорка за първите 7 години. Отделно няма школи, които да функционират като хората. Трябва да се правят някакви невероятни неща, за да привлечеш дори и минимален интерес. Като малки нашите родители не можеха да ни приберат от игрищата, докато сега те пустеят. Липсва този ентусиазъм, няма нагласата и борбеният дух. Ако го нямаш, то се пренася във всички сфери на живота, не само във футбола.
Проблем ли е, че повечето школи вземат високи такси, изключвайки талантливи деца, чийто родители не могат да си позволят парите?
Разбира се, абсолютно, това довежда до тази деградация. Не може да има 300 школи само в София и всичко да се размива по такъв безобразен начин. Футболният съюз не може да смогне на първенства, всичко минава на конвейер. Всеки гледа да мине мачът, а не толкова дали ще има полза за децата. Абсолютно съм съгласен с това.
Трябва ли да има някаква регулация от страна на БФС към работата в школите?
Със сигурност. Като малък бях в Левски и съм минал през всички юношески гарнитури, където най-малко имаше някакви тестове за определяне на нивото. Да покажеш резултат, за да се знае, че в теб има нещо. Не може да се търси само масовка и после да очакваш резултати. Футболът губи смисъл по този начин. Когато имаш толкова много деца в дадена школа, то нещата са на самоиздръжка и на доизживяване. Като в детска градина да имаш 100 деца на една учителка, няма как тя да спомогне да им обърне внимание на всички.
Оптимист ли сте за българския футбол?
Човек може да каже много неща, но когато си вътре в дейността разбираш, че положението е изключително тежко. Така сме възпитани, че когато започнем нещо, трябва да го доведем до края и надеждата умира последна. Ще се борим до края, за да се оправят нещата.
И за финал, господин Гидионов – какво си пожелавате в личен и професионален план до края на 2021-а година?
Най-вече пожелавам здраве. В тези времена това е единственото важно. Цари една злоба и омраза обаче в обществото, която ме смазва. Дано има повече хора, които да се борят със злото. Злото цари абсолютно навсякъде, за съжаление. Нещата са страшни, на всеки двубой го констатирам. Липсва уважението, което го имаше едно време към колега, към противник. Неприятни са нещата, но ще се опитваме да се променят. И съвсем малка да е промяната, пак е нещо.
