От каменната ера, когато примитивните прибори представлявали остри камъни, предназначени за рязане на месо и плодове, а черупки от миди се използвали за лъжици през бронзовата епоха, когато се появяват приборите от метал, макар да са достъпни били само за богатите, през употребата на клечки като прибори в Китай, познати ни и днес, до 11-ти век, когато съпругата на италианския благородник Доменико Селво донася първата вилица в Централна Европа и до 1533 година, когато Катрин де Медичи от Италия донася във Франция лъжиците, бързо станали популярни на Стария континент, та чак до недалечната 1920 година, когато неръждаемата стомана позволява масовото производство на евтини прибори – дълга и интересна е историята на приборите за хранене.
От каменната ера, когато примитивните прибори представлявали остри камъни, предназначени за рязане на месо и плодове, а черупки от миди се използвали за лъжици през бронзовата епоха, когато се появяват приборите от метал, макар да са достъпни били само за богатите, през употребата на клечки като прибори в Китай, познати ни и днес, до 11-ти век, когато съпругата на италианския благородник Доменико Селво донася първата вилица в Централна Европа и до 1533 година, когато Катрин де Медичи от Италия донася във Франция лъжиците, бързо станали популярни на Стария континент, та чак до недалечната 1920 година, когато неръждаемата стомана позволява масовото производство на евтини прибори – дълга и интересна е историята на приборите за хранене.
От каменната ера, когато примитивните прибори представлявали остри камъни, предназначени за рязане на месо и плодове, а черупки от миди се използвали за лъжици през бронзовата епоха, когато се появяват приборите от метал, макар да са достъпни били само за богатите, през употребата на клечки като прибори в Китай, познати ни и днес, до 11-ти век, когато съпругата на италианския благородник Доменико Селво донася първата вилица в Централна Европа и до 1533 година, когато Катрин де Медичи от Италия донася във Франция лъжиците, бързо станали популярни на Стария континент, та чак до недалечната 1920 година, когато неръждаемата стомана позволява масовото производство на евтини прибори – дълга и интересна е историята на приборите за хранене.