Изабел обви с ръце тялото си, мъчейки се да избяга от надвисналата над нея скръб, от усещането за ампутация, което я връхлиташе всеки път, когато се озовеше сама в огромното легло.
Нотите се издигаха нагоре, разнасяха се и политаха като птици, като надежди, като спомени. Докато накрая думите и дори и мислите не бяха заглушени от мелодията.
Нотите се издигаха нагоре, разнасяха се и политаха като птици, като надежди, като спомени. Докато накрая думите и дори и мислите не бяха заглушени от мелодията.
Изабел обви с ръце тялото си, мъчейки се да избяга от надвисналата над нея скръб, от усещането за ампутация, което я връхлиташе всеки път, когато се озовеше сама в огромното легло.
Изабел обви с ръце тялото си, мъчейки се да избяга от надвисналата над нея скръб, от усещането за ампутация, което я връхлиташе всеки път, когато се озовеше сама в огромното легло.
Нотите се издигаха нагоре, разнасяха се и политаха като птици, като надежди, като спомени. Докато накрая думите и дори и мислите не бяха заглушени от мелодията.
