25 фиданки от екзотични иглолистни видове - хималайски кедър и хималайски бор, бор култери, бор джейсрей, бор пондероза, секвоя, ще бъдат засадени на западната алея на парк „Митрополит Методий Кусев“ в Стара Загора на 28 февруари. Поводът за инициативата на Съюза на ландшафтните архитекти със съдействието на община Стара Загора и благословията на старозагорския митрополит Киприан, е 125-годишнината от началото на залесяването на Аязмото на тази дата през 1895 година.
Още: Коледна дарителска вечер в Стара Загора събра средства за проекта "Звезден ум"
Още: Кметът на Стара Загора: Коледарите съхраняват традициите и поддържат устоите на обществото
Тогава Старозагорският митрополит Методий Кусев засажда първите борчета на Ахмак баир,с което поставя основите на днешния парк, превърнал се в емблема на Стара Загора. До началото на XIX век по южния склон на Сърнена Средна гора, на който, е разположен паркът, имало дъбова гора. При обиколка из империята везирът отседнал Ески Зара, но за да е безопасен престоят му, гората била изсечена от аскера. Естественият резултат от това били ерозионните процеси, отмили почвата от хълма, който се превръща в гол камънак, наричан Ахмак баир. По-ниските части на хълма, по които все още има растителност, се използвали от хората за пасища на добитъка и след Освобождението.
Още: Стара Загора отбеляза 180 г. от рождението на Капитан Петко Войвода
Още: Коледен базар обедини Стара Загора за подкрепа на деца със СОП
Залесяването на хълма, започнато преди 125 години от дядо Методий, е първа стъпка в неговата дейност за възстановяването на горската растителност в тази част на Сърнена Средна гора. Съвременните специалисти биха я нарекли възстановяване на екологичното равновесие и ще са прави, защото митрополит Методий е направил точно това с упоритост и усилия. Той се сблъсква и с недоволството на старозагорци, които са против залесяването, защото им отнема пасищата за добитъка - доста по-важен за тях от гора на Ахмак баир, която иска да отгледа владиката. Той обаче успява - с молби и убеждения, а според предания и с шишане и джепане, пазейки младите фиданки от нощната паша на овце и кози.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Община Стара Загора и УНИЦЕФ стартират съвместен проект
Още: Зам.-кмет Надежда Чакърова: Сурвачките пазят духа на празниците в Стара Загора
Две години след началото - през 1897-а, той иска чрез Министерство на външните работи и изповеданията да бъдат доставени фиданки от декоративни дървесни видове от Франция, Испания и Мала Азия. През годините чрез частни фирми под Аязмото доставят южни и субтропични дървета и храсти - хималайски бор, евкалипт, кедър, криптомерия, гръцка и испанска ела, паламудов дъб… Митрополитът пише писма и до православни манастири и църковни общности по света с молба да му доставят на семена на различни дървесни видове. Така до започването на Първата световна война вече има 500 декара на хълма, на който през 1895-а Методий Кусев създава парка и го нарича „Св. княз Борис-Михаил“. Дейностите по залесяването на Аязмото продължават и от Ахмак баир се насочват на изток - по баира Казлера, и на север, където обхващат по-големи площи. Резултатът от започнатото от владиката е невероятен парк от 3200 декара площ днес с невероятно разнообразие на широколистни и иглолистни дървета и храсти, който е паметник на парковото и градинското изкуство от национално значение. Тук има алепски бор и алепски дъб, лаврово дърво, моливно дърво, гинко билоба и други екзотични растителни видове - над 80, засадени на надморска височина от 260 до 430 метра. От животинските видове има сърни, източноевропейски таралежи, сухоземни костенурки, катерици, зайци и много птици.
През лятото в него старозагорци намират прохлада от жегата, а през зимата могат да се порадват на сняг във високите части, докато в центъра на града няма и снежинка.
Още: Зоопарк Стара Загора се раздели с дългогодишния си и обичан от всички обитатели - лъва Симбанажи
Още: Зам.-кмет на Стара Загора: Младите хора имат енергията да бъдат двигател
Наречен на покръстителя на българите княз Борис от митрополит Методий Кусев, след това е наречен на създателя си, а по времето на социализма се нарича "Ленин". След промените през 1989 година по настояване на тогавашния старозагорски митрополит Панкратий името на парка се възстановява, но сред жителите на Стара Загора той е популярен с най-старото име на хълма - Аязмото. Според преданията тук е приел християнството княз Борис І, а след Освобождението на 2 май, Борисовден в чест на княз Борис, се е празнувал в Града на липите не само с литургия в църквите, а всички духовници са излизали на Аязмото и са превръщали службата в градски празник.
На върха на парка е параклисът „Св. Теодор Тирон", сред чиито уникални стенописи, които се състоят от множество малки квадратчета и приличат на мозайка, е и покръстването на Борис I. Храмът е изографисан само с български светци и е записан в книгата на ЮНЕСКО като уникален и единствена, защото сред стенописите има изрисувана българскат носия от преди повече от 300 години. На хълма е имало християнско средище с 10 манастира и скита, а са открити останките на 7 древни манастира и голям дворец.
До параклиса „Св. Теодор Тирон" се намира гробът на митрополит Методий Кусев под огромна мраморна плоча. В началото на парка има арка, върху която е изписано „Хвала митрополиту Методийю“ и се издига паметник на архиерея чийто автор е скулпторът проф. Валентин Старчев.
На 28 февруари в 11 часа старозагорци могат да участват в ритуалното засаждане на дръвчетата на западната алея и да отдадат почит на митрополит Методий Кусев, създателя на Аязмото и благодарение на когото имат парк в северната част на Стара Загора, превърнал се в негов символ.
