Родрик Патрик Вермюе е син на българка и холандец, които се запознали, докато летували във Варна. Роден е на 25 юни в Казанлък. Още като бебе го "пренасят от Долината на розите или на тракийските царе в Холандия", разказва той. До 7-годишна възраст живее в Leeuuendorp, селото на лъва, а следващите седем години в град Емен. Връща се в България преди три години по семейни причини.
Не знаел български и това се оказало проблем при записването в българско училище. След две години в колеж в Холандия все пак успява да стане български първолак благодарение на подадената ръка от директорката на Средно училище „Васил Левски“ Лина Борисова. За месец научил някои основни неща от езика, след което го прехвърлят в 8-и клас. Продължава да ходи на консултации и частни уроци по български език, чиято граматика и членуването се оказали доста трудни за него. От българската литература любим писател му е Добри Войников с „Криворазбраната цивилизация“ (автор, непознат за доста от връстниците му). От поетите на първо място посочва Гео Милев, но не разбира защо не се изучава повече от творчеството му в училище.
От училищните дисциплини харесва историята. Сега учат за цар Симеон Велики и му е много интересно как той е управлявал държавата. В свободното си време обича да рисува, да свири на пиано, но за съжаление “няма финансово разположение” да посещава и такива уроци. Харесва класическа музика, а любимите му композитори са Моцарт и Бетовен.
Макар да не е научил много добре български, има куража да се включи в надпреварата за кмет на "Млада Загора". Смята, че е упорит и това му помага да успява. Все още греши, когато говори, но приема забележките, защото само така ще научи добре езика.
За избора на млад кмет научава от учителката си по философия Румяна Николова. Благодарен е на всички, които са го насърчили и са му помогнали в подготовката - Стела Крачолова, Яна Радулова и, разбира се, на г-жа Борисова. Както и на съучениците си, с които се разбира много добре. “Задружен клас сме”, обяснява младежът.
По време на изборите Родрик предлага да има дни на отворените врати в училищата, в които да се представя работата на Младежкия общински съвет, тъй като много ученици, родители и граждани не знаят нищо за него. Другите идеи, които прокарва в платформата си, са за младежки обмен с училища от други страни от Европейския съюз, на сцената на Младежкия дом да се изявяват талантливи деца, да се обърне внимание на децата от социалните домове, за да не живеят изолирано и да общуват повече с връстниците си.
Само след три години в България Родрик нарича Стара Загора „моя град“ или „нашия град“, а зам.-кметът Иванка Сотирова го поздравява за доброто представяне, за упоритостта, с която е научил български, и за куража да се включи в надпреварата. “Беше ми странно, не очаквах, човек на такъв пост да ме поздрави… ”, казва с усмивка Роди.
Може да бъде поздравен и за това, че знае, че Денят на Стара Загора е 5 октомври, защото “през 1879 година на тази дата Алеко Богориди е положил символичния камък за възстановяването на опожарения град”. Факт, който не знаят много възрастни старозагорци. Изненадва се, че в града дори няма улица, наречена на първия областен управител на Източна Румелия Александър Богориди.
Макар и да не е избран за кмет на Млада Загора, Родрик активно се включва в работата на Младежкия общински съвет, сред чиито членове открива нови приятели и съмишленици. За първи път се включи в честването на Деня на народните будителите. “Вълнуващо преживяване беше поклонението пред паметника на Митрополит Методий, той е голям будител, на него дължим и Аязмото”, възбудено обяснява той.
Празникът е още една причина да му харесва в Стара Загора и България. Но той обича и двете си родини - България и Холандия. “Аз съм дете на европейското семейство”, усмихвайки се обяснява Родрик.
