В Шипка обсъдиха възстановяването на емблематичното читалище „Светлина“ (СНИМКИ)

Бъдещето на историческата сграда на  Народно читалище (НЧ) „Светлина 1861“ беше тема на обществено обсъждане в град Шипка вчера. Миналата година беше обявена кампания за набиране на средства за спасяването на културното средище и през юли община Казанлък спешно обезопаси сградата и монтира СОТ. Беше възложено и конструктивно обследване на сградата, а около месец един от най-добрите специалисти в тази сфера у нас проф. д-р инж. Румен Гуглев от „Научноизследователски строителен институт - НИСИ“ ЕООД проучва конструкцията и според него „сградата е добре. Може с реконструкция да заживее дълги години напред". Обследвани са и прилежащите към основната постройка сгради, за да се обмислят възможностите за нов живот на читалището с близо 150-годишна история. Според експертизата автентичната зала може да се запази, с пристройките, изграждани през 80-те години на ХХ век и необходими като допълнителни помещения към основната сграда, ще осигурят "пълна функционалност на бъдещ културен център.“

Още: Коледна дарителска вечер в Стара Загора събра средства за проекта "Звезден ум"

Още: Кметът на Стара Загора: Коледарите съхраняват традициите и поддържат устоите на обществото

Освен че е обезопасила сградата и е осигурила охраната и конструктивното й обследване, община Казанлък има и технически проект за ремонт и е придвижила документацията за съгласуване с Министерството на културата, отчете кметът Галина Стоянова.

„Обнадеждена съм за бъдещето на НЧ „Светлина“, защото в Долината на тракийските царе предстои изграждането на голям проект - „Светът на траките“, който естествено ще свърже културно-историческите забележителности наоколо с читалището, като духовен и културен център", заяви тя пред шипкалии и подчерта, че трябва много добре да се обмисли функцията на сградата и тя да е отворена не само за Шипка, а за общината и областта. Общината ще внесе и искане към министъра на културата за ремонт на покрива. Хората от балканското градче и читалищното настоятелство пък ще организират национална кампания за набиране на средства за ремонтите. Салонът на рушащата се от повече от 30 години сграда на шипченското читалище е умалено копие на Народния театър с 250 места, с балкони и ложи. Преди време снимки на разрухата в салона на читалищната сграда, публикувани в блога за пътешествия, екскурзии и приключения на семейство Чоторови от София, разбуниха духовете около нея.

През 20-те години на миналия век жителите на Шипка събират доброволни дарения за да се построи сградата на читалището им - първият камък е положен през 1931 г. След три години е зрителната зала, няколко години по-късно настоятелството тегли кредит за прожекционен апарат за филми. През 50-те окончателно приключва градежът на сградата и в нея кипи активен културен живот. Сградата е била за ремонт още преди демократичните промени, но с идването им започва хроничното безпаричие, в което читалищата са последна грижа в държавата. Читалищните дейци от "Светлина 1861" преместват картините и скулптурите от художествената галерия "Христо Песев", а след това и 31 хиляди тома от библиотеката в сградата на старото училище, защото започва да се наводнява първият етаж.

Още: Стара Загора отбеляза 180 г. от рождението на Капитан Петко Войвода

Още: Коледен базар обедини Стара Загора за подкрепа на деца със СОП

През 1994 г. сградата е окончателно затворена, прозорците са заковани с дъски, за да се ограничи достъпът до нея. Днес щетите върху салона са главно в резултат на безстопанственост, вандализъм и агресията на валежите през близо три десетилетия.С времето обекти, като читалищната сграда в гр. Шипка и като Чинията на Бузлуджа, станаха притегателни за любители на апокалиптични гледки и на фотографи, пътуващи по света, за да снимат изоставени на разрухата на времето сгради. Точно такъв интерес и привлече общественото внимание към шипченското читалище миналата година, крайният резултат е, че министърът на културата Боил Банов уважи желанието на шипкалии и сградата на едно от най-старите читалища в България е със статут на недвижима културна ценност, паметник на културата от местно значение. Това й осигурява адекватна юридическа и устройствена защита и ще има повече и по-широки възможности за търсене на финансиране на проекта за нейното възстановяване. А може би и да върне предишния си блясък…