На Велика сряда, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан ще дирижира „Стабат Матер“ от Джоакино Росини. Солистите Емилия Иванова /сопран/, Петя Петрова /мецосопран/, Ивайло Йовчев /тенор/, Ивайло Джуров /бас/, хорът и оркестърът на Държавна опера - Стара Загора, заедно ще представят историята за страдание, горест и вяра, че любовта и красотата винаги намират път към сърцата ни. На една от репетициите архиереят изказа благодарността си към директора на Държавна опера – Стара Загора Огнян Драганов за доверието и добрата помощ между двете институции. Митрополитът поздрави и хора, солистите и оркестъра за усърдието в подготовката на нелекото произведение.
Здраво и плодотворно сътрудничество свързва владиката и състава на Държавна опера - Стара Загора. Предвеликденският концерт на Старозагорската опера през 2017 година бе дирижиран именно от митрополит Киприан – „Реквием“ на Волфганг Амадеус Моцарт, като малко по-късно бе изпълнен и в град Казанлък. На 30 юли, на Античния форум „Августа Траяна“, владиката дирижира и Тържествения концерт на Държавна опера – Стара Загора, посветен на 140 години от боевете за Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война /1877-1978 г./ В края на годината, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит бе сред гостите на концерта, посветен на 50-годишнината от интронизацията на блаженопочиналия Старозагорски митрополит Панкратий. През 2018 година, митрополит Киприан застана на диригентския пулт и за „Моление за Стара Загора“ - спектакъл, посветен на 141 години от епичните боеве за града по време на Руско-турската война и 140 години от Освобождението на България, състоял се нa Meмopиaлния ĸoмплeĸc „Бpaнитeлитe нa Cтapa Зaгopa”. На големия християнски празник Успение Богородично – 28 август 2020 г., на Античния форум „Августа Траяна" владиката дирижира ораторията „Страсти по Матея" от митрополит Иларион, за която през 2021 г. Хорът на Старозагорската опера е отличен с "Кристална лира" в категория "Хорово изкуство".
Преди да дойде в Стара Загора митрополит Киприан има опит като диригент на хора „Св. Софроний еп. Врачански” на Врачанска епархия – като такъв е лауреат на Фестивала на руската църковна песен (София, 2002), на Международния конкурс „Пееща душа“ (Бялисток, Полша, 2003), носител е на голямата награда от Международния фестивал на православната музика „Достойно есть“ – 2004, 2005, 2008, 2009 и 2011 година в Поморие. Под диригентството на архиерея хорът печели бронзов медал и специалната награда за най-добро изпълнение на православна музика в Международния хоров конкурс в Превеза, Гърция, през 2013-а. През 2015 г. печелят сребърен и бронзов медал от Европейските хорови игри и гран при на нациите в Магдебург, Германия. Гостували са в Италия, Чехия, Унгария, Македония, Гърция, Турция, Румъния.
Римо-католическият химн „Stabat Mater” е създаден върху текста на средновековна латинска поема, възпяваща страданията на Христовата майка при кръста на Спасителя. Чрез многобройните музикални произведения, написани върху църковния текст, „Stabat Mater“ добива широка популярност.
Докато пътува из Испания през 1831 година, Джоакино Росини получава поръчка от държавния съветник Фернандес Варела за музика върху църковното последование „Stabat Mater“. Още на следващата година част от творбата е готова, но здравословни проблеми възпрепятстват Росини да я завърши. Затова и той отправя молба към своя приятел Джовани Тадолини да съчини и останалите части, като представя на Варела творбата за готова. Премиерата е на Велика Събота през 1833 в църквата „Сан Фелипе ел Реал“ в Мадрид. След това тази версия никога не е изпълнявана.
След смъртта на Варела, произведението е продадено на парижки издател, който го публикува. Росини търси своите права върху изданието и се отказва от тази версия, тъй като тя съдържа музика и от Тадолини. В разразилия се спор, издателят подготвя изпълнение на „Стабат матер” на 31 октомври 1841 година, на което, обаче, все пак са изпълнени само шестте части, написани от Росини. Междувременно Росини вече е продал издателските права. Все пак, в края на 1841 година Росини завършва творбата като заменя частите, написани от Тадолини със собствена музика.
„Stabat Mater” в окончателния си вариант е изпълнена за първи път в Париж в Théâtre-Italien’s Salle Ventadour на 7 януари 1842 година. Издателят Ескудие пише: „Името на Росини непрекъснато бе скандирано заедно с аплаузите. Цялата творба изключително много допадна на зрителите, триумфът ѝ беше пълен. Три номера трябваше да бъдат повторени… и публиката напусна театъра развълнувана и изпълнена с възхищение, което скоро превзе цял Париж”.
Италианската премиера на творбата е през март в Болоня, осъществена от Гаетано Доницети. Тя също преминава при много голям успех. Доницети разказва за реакцията на публиката: „Невъзможно е да се опише този ентусиазъм. Дори след последната репетиция, на която участваше самият Росини, по средата на деня той бе съпровождан до дома си от възторжените възгласи на повече от 500 човека. Същото се случи и вечерта, под неговия прозорец, докато той не се появи отново пред тълпата“.
