С адаптация по драматични творби на Мигел де Сервантес заминават на ХXI национален конкурс за училищни театри на испански език следващата седмица носителите на миналогодишната колективна награда "Млада Загора" от Средно училище (СУ) "Максим Горки". Отличието те получиха за второто място, с което се завърнаха от предходното издание на конкурса, организиран от отдел „Образование“ на Посолството на Кралство Испания.
Мигел де Сервантес не е познат у нас като драматург, но през 1615 година публикува книга със заглавие "Осем комедии и нови интермедии, неиграни досега". Дори заглавието разкрива, че театърът на писателя не е бил възприеман и не е имал благоразположението, с което са се ползвали други автори на неговото време като Лопе де Вега и Калдерон де ла Барка.
Драматичните творби на бащата на Дон Кихот и Санчо Панса и в наши дни се поставят рядко на сцена. Дори интермедиите му - жанра, за чието развитие той има най-голям принос. Интермедиите са характерни за испанския театър от епохата на Възраждането и Барока, жанрът се появява през XVI век, но най-големите му успехи са от следващия XVII век. Това са едноактни комични творби, които обикновено са изнасяни между първата и втората част на класическите драматични постановки. В тях се имитират ситуации, обичаи и конфликти, в които са се разпознавали хората от селата, възприемали са се лесно и са имали поучителна функция.
При Сервантес жанрът интермедия достига сериозно развитие благодарение на великото му умение да създава диалози, на проницателните му характеристики на персонажите и критиката към обществото по онова време.
Снощи актрисите на училищния театър на испански език на СУ "Максим Горки" представи на старозагорската публика две интермедии на Сервантес - "Амбулантен театър на чудесата" и "Пещерата на Саламанка", обединени в една адаптация с провокиращото заглавие "Лудницата е трудна за опазване". В нея група жени от стара психиатрична клиника посвещават нощите си да изнасят представления на публиката, която ги наблюдава с любопитство.
В първата двама амбулантни комици довеждат в едно село много специален театър, който може да се гледа само от чисти християни, които не произхождат от еврейски семейства, и от онези, които са от добро семейство - не са незаконно родени деца. Заради това публиката на спектакъла се преструва, за да засвидетелства доброто си потекло.
Във втората интермедия ревнивият Панкрасио се разделя с младата си и красива съпруга Леонарда и прислужницата й Кристина, за да отиде на сватбата на сестра си. В негово отсъствие обаче те се срещат с любовниците си. В къщата пристига студент, който моли за подслон през нощта заради разразилата се силна буря, но тя кара и Панкрасио да се прибере по-рано от предвиденото…
С много заряд и вдъхновение момичетата от училищния театър изиграха комичен спектакъл, разбираем дори за публиката, която не говори езика на Мигел де Сервантес. Персонажите, в които се превъплъщават лудите жени и ситуациите, които представят на публиката са потвърждение на възприетото също като лудост, което Дон Кихот казва на Санчо: "Всеки един, приятелю Санчо, е какъвто Господ го е създал, а също понякога и по-лош." Под ръководството на на преподавателката си Росио Серрано, автор на адаптацията "Лудницата е трудна за опазване", наистина показаха забавно непозната за България страна на прочутия испанец. И го направиха с увереността, че за Сервантес, чийто живот е бил постоянно скитане, би било радост да види неговият театър да се поставя на българска сцена и играха в негова чест. Трябва да го направят и на националния конкурс, от който старозагорци очакват да се завърнат отново с награда.
В лудите жени се превъплътиха Симона Бакалова, Никол Монева, Ида Дамянова, Мила Минчева, Денислава Стойчева, Зара Теодосиева, Дарина Стоянова и Дария Панайотова под вещото ръководство на "главния психиатър" Росио Серрано, лудостта им озвучиха и осветиха Мира Илиева и Теодора Тошева на сцената на новия Културен център "Стара Загора", осигурена от община Стара Загора.
