На 16 януари 1896 г. Осмото обикновено народно събрание гласува законопроект за откриване на държавно рисувално училище и приема да утвърди Закон за Държавното рисувално училище в София. Месец по-късно княз Фердинанд I утвърждава основаването на новата образователна институция. На 16 октомври 1896 г. Държавното рисувално училище отваря врати. Днес, 125 години по-късно, след като институцията е преминала през динамиката на ХХ век и прекрачи убедително в новото столетие – Националната художествена академия продължава да бъде водещ художествен образователен център в страната.
Първият казанлъчанин, възпитаник на учебното заведение е Иван Енчев – Видю. Той постъпва в него само 5 години след основаването му. И тъкмо в същата 1901 г. той, редом с Петър Топузов, създава Музея за старини и изкуства „Искра“ в Казанлък. Именно тази институция и събираните с плам и вещина колекции ще обособят района като истинско културно средище. Място, което ще даде на страната редица именити художници като Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Чудомир, Дечко Узунов, Ненко Балкански и др. – всички те възпитаници на Националната художествена академия. Не е случаен и фактът, че тъкмо в Казанлък и до днес едно от водещите учебни заведения е Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“, която са завършили утвърдени артисти като Вихрони Попнеделев, Станимир Видев, Зиятин Нуриев, Косьо Минчев, Хубен Черкелов, Георги Тушев, Мариела Гемишева и др., всички те също свързани с Националната художествена академия.
Като част от тази връзка на Казанлък с Националната художествена академия екипът на институцията обединява усилията си редом с тези на Историческия музей „Искра“ и ХГ – Казанлък, за да отбележат съвместно тази важна за цялостното културно израстване на страната ни годишнина от отварянето на първото професионално художествено учебно заведение.
Подредената в Музея на розата изложба поставя акцент върху една художествена проява, която през последните години е маргинализирана въпреки нейните дълбоки корени в националната художествена традиция – магията на керамиката. В експозицията са представени керамични предмети, дело на преподаватели и възпитаници на Ателието по керамика (дн. катедра „Керамика“) в Националната художествена академия в периода от 1904 г. до края на 40-те години на миналия век. Керамичните произведения са част от една от най-старите колекции в Музейната сбирка на висшето учебно заведение – Колекция „Керамика“. Включените в изложбата керамични предмети представят в технологично отношение разнообразните декоративни техники (подглазурна и надглазурна декорация върху порцелан и фаянс, глазурна и майоликова декорация на местни червени и светлоизпичащи се локални глини и фино каменинови глини), отразяващи художествените възгледи на основателите и първи преподаватели в специалността – професорите Стефан Димитров и Стоян Райнов. Със своите безспорни художествени качества тези ранни произведения се оказват ключов фактор в развитието на художествената керамика в страната не само през първата половина на ХХ в., а и през следващите няколко десетилетия.
Изложбата се явява логично в Казанлък не само защото показаните в нея керамични разработки се свързват ярко с декоративните пластически търсения на художници като Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов и редица други, а и защото тъкмо тук през 70-те години на миналия век се връчва и Националната награда за приложни изкуства на името на Иван Милев.
Изложбата е част от програмата на Националната художествена академия във връзка с отбелязването на нейната 125-годишнина и е подредена в залите на Музей на розата – Казанлък.
Организаторите призовават да бъдем отговорни и спазваме противоепидемичните мерки. Носете своите предпазни маски и спазвайте физическа дистанция, за да можем да продължим да бъдем заедно в изкуството.
