Слънчев и прекрасен ден по Витошка. Минавам покрай четката за тоалетна и продължавам към бидето, ама не ми пука, щото отнякъде чувам звук на китара и Stairway to heaven. Но за малко.
Виждам - две млади момчета седят на пейка, свалят китарите, увесили нос, а пред тях две ченгета. Общинска полиция. Е, сега ще стане скандалът, потривам доволно ръце. Но не би.
Един минувач вече бе поел ролята на адвокат на музикантите и обясняваше правата на полицаите, а и на всички нас - да слушаме хубава музика по Витошка: "Отивате и казвате на този ваш началник, на кметицата, и ѝ казвате, но на руски език, щото тя е учителка по руски. Прощавайте, другарко.“
И в този момент нищо повече не можеше да се чуе от режещия звук на инструмент, с помощта на който се извършваше ремонт в близка сграда. Сигурно с разрешение.
От разговора става ясно, че полицаите със съжаление молят музикантите да престанат да свирят, дори не се плашат от това, че съм журналист, и споделят следното:
„По заповед на кметицата няма право да се музицира в района, което е жалко, защото аз съм любител на музиката. Пречели на живущите. Лошото е, че няма как да се разграничи можещият от неможещия, не е трудно, но не се прави. Ние им правим забележка, но не им пишем акт, защото не мисля, че е нормално. Те не извършват престъпление. Но е жалко. Навсякъде по света по улиците има артисти, музиканти, които забавляват хората и правят една улица приятна особено сега, преди Коледа. Това е приятна музика, не е кючек."
На въпроса, какво е наказанието за прегрешилите музиканти, полицаят си призна, че никога не е бил толкова „изпълнителен“, че да се заяжда с тях, и се стараят да им обяснят човешки ситуацията.
"Когато чуеш, че някой свири и около него са се събрали хора, когато отиваш към него, се мразиш, че трябва да си свършиш работата. Има стари хора, които все нещо ги дразни, звънят по телефона... Няма как. Обяснихме на момчетата как стоят нещата и им пожелахме да си останат със здраве и все така хубаво да свирят. Много е гадно, когато те поставят между чука и наковалнята. В повечето случаи трябва да лавираш между едното и другото, за да нямаш проблеми."
А момчетата се оказаха братя. Единият - студент 3 курс „Стенопис“ в художествената академия, а другият - пиано в Музикалната академия. Живеят в Студентски град. Родени са в с. Борино, Смолянско.
"Свирим през два-три дни, до сега никога не са ни правили проблеми. Ходили сме до общината да питаме за разрешителни. Казаха ни, че не съществува такова нещо. Пак ще питаме. Пак ще свирим, няма как. Студенти сме.“
А в далечината гордо се извисяваше четката за тоалетна със сини топчета (ароматизатори, както предположи 10-годишният ми син) и деца весело се гонеха по бидето-фонтан, одобрени да допринасят за културния облик на столицата, за които някой е получил мнооого повече пари, отколкото тези две момчета ще спечелят, ако денонощно свирят на студа.
Ама на мен ми остана едно такова топло чувство, защото кога ще срещнеш накуп, и то случайно, две готини ченгета и две талантливи хлапета. Хич не е малко!
Иначе - честит ви кмет! (че забравихме да ви поздравим)
