Главният архитект на Столична община Здравко Здравков издаде разрешение за строеж за изпълнение на реконструкция на сградата и за реставрационно-консервационни работи по фасадите на хотел „Париж“ на бул. „Княгиня Мария Луиза“ в столицата. Това съобщиха от Столична община.
Възстановяване
От там съобщават, че в момента сградата е в лошо състояние, неизползвана от дълги години вследствие на поредица от дела по отношение на собствеността.
ОЩЕ: Спряха конкурса за ремонта на зоната от "Лъвов мост" до автогарата
Новият ѝ собственик, със съдействието на Направление „Архитектура и градоустройство“, предприе действия за възстановяването на обекта и запазване на неговата автентичност, архитектурно-градоустройствена и историческа ценност като част от недвижимото културно наследство на София, обясниха от Общината и допълниха, че при реставрацията на фасадите ще се възстанови автентичният вид на сградата и нейното обемно-пространствено възприятие.
Сградата е проектирана от един от най-значимите български архитекти на ХХ век – арх. Наум Торбов и е построена в периода 1909 – 1912 г., обясняват от Общината. Сградата е с четири надземни етажа с характерната за периода надлъжна схема на хотелските стаи. Декоративната фасадна система е разработена чрез мазилкова техника в стил „сецесион“, характерен за първите сгради на арх. Торбов, допълват още от Столична община.
ОЩЕ: Телефонната палата в София става хотел
Фасадите са разчленени чрез тънки лизени (плоски вертикални издадени ивици), декорирани в горния си край със сецесионови картуши. Прозорците са поставени в хлътнали навътре полета между лизените. На главната фасада има четири балкона в кръстовидна композиция, подпрени с по две богато орнаментирани конзоли. Партерният етаж е подчертан с редица мощни колони, декорирани с типични сецесионови елементи.
Миналата седмица стана ясно, че атласът на недвижимото културно наследство на България вече е достъпен онлайн на интернет страницата на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Тази версия обхваща всички обекти от списъка на световното културно наследство и от регистъра на археологическите резервати, както и между 10 и 15 % от паметниците на културата, за които са определени граници и предписания за опазване според изискванията на Закона за културното наследство.
