София е сред най-замърсените с финни прахови частици градове в Европа. Това твърди научната служба на Европейската комисия, която предлага независими, базирани на научни изследвания съвети в подкрепа на изготвянето на политиките на ЕС. Данните разкриват какво е качеството на въздуха в 150 града в ЕС и кои са най-замърсените места. Отговорите на тези въпроси и сравнения на данните предлага специално изработен атлас за качеството на въздуха.
Още: Netflix засне в София брутална реклама за продукциите си през 2025 г. (ВИДЕО)
Още: Таксиметрови шофьори на протест срещу новата организация на движение на Летище София
Атласът представя основните категории източници на емисии на фини прахови частици ПЧ2.5 за 150 града в цяла Европа, включително четири в България – Бургас, Пловдив, София и Варна.
Според данните София има един от най-високите проценти в Европа на емисиите, генерирани от големите градове с 64%, при средна стойност за ЕС от 32%, сочат данните в атласа, пише БТА.
В същото време прави впечатление, че емисиите на CO₂ и парникови газове в България намаляват през последните 3 десетилетия с изключение на транспортния сектор. Това пък сочат данни от изданието от 2021 г. на доклада EDGAR на Съвместния изследователски център. Ако емисиите на замърсители, генерирани от строителния сектор, намаляват с 82% от 1990 г. насам, тези в транспорта нараснаха с 22%.
Още: Терзиев "наложи вето" на спирането на нощния транспорт в София
Още: СОС реши: Автобус 66 ще стига до хижа "Алеко"
Въпреки че селскостопанските дейности се извършват предимно извън градовете, техните емисии допринасят значително за концентрацията на ПЧ2,5 в много европейски градове. Най-голям е приносът в Нюкасъл (34%) и в германските градове Волфсбург (32%), Хановер (31%), Кил (30%) и Бон (40%).
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Дворовете на две училища стават модерни спортни и зелени зони (СНИМКИ)
Още: Двама нови общински съветници на мястото на Боршош и Пешев
Промишлеността играе ключова роля за замърсяването на въздуха в някои градове. Най-голям е приносът в Линц (55%), Рига и Катовице (47%), Кошице (44%) и Овиедо (44%). Влиянието на жилищното отопление е по-значимо в някои източни страни и в някои градове в Италия. Най-голям е приносът в Любляна (45%), Торино (41%), София (40%), Загреб (38%) и Будапеща (33%).
Корабоплаването също има ключова роля, особено в крайбрежните градове като Валета (33%), Палермо (29%), Палма де Майорка (26%), Атина (24%) и Бари (21%).
Резултатите, представени в атласа, са получени с помощта на опростения модел за качеството на въздуха SHERPA, разработен от Съвместния изследователски център.
Още: Десетки недоволни протестираха пред сградата на "Балкантон" в столичния квартал "Лагера" (СНИМКИ)
Още: Борис Бонев: Виждам саботаж в намирането на решение за шофьори за градския нощен транспорт
Авторите изтъкват като препоръка въз основа на научните изследвания, че при изработването на планове за качеството на въздуха е важно да се вземат предвид специфичните за града обстоятелства. Въздействието на мерките върху концентрациите на фини прахови частици е различно в отделните градове, дори и в градовете в една и съща държава.
За много градове действията на местно ниво в градски мащаб са ефективно средство за подобряване на качеството на въздуха с ПЧ2,5. Основният източник на замърсяване често се намира в границите на града. Секторните мерки, насочени към селското стопанство в мащаба на страната или ЕС, могат да имат ясна полза за качеството на въздуха в градовете, заключават авторите на атласа.
ОЩЕ: Борислав Сандов: Очакваме решение за санкции от ЕК заради мръсния въздух
