София е сред най-замърсените с финни прахови частици градове в Европа. Това твърди научната служба на Европейската комисия, която предлага независими, базирани на научни изследвания съвети в подкрепа на изготвянето на политиките на ЕС. Данните разкриват какво е качеството на въздуха в 150 града в ЕС и кои са най-замърсените места. Отговорите на тези въпроси и сравнения на данните предлага специално изработен атлас за качеството на въздуха.
Атласът представя основните категории източници на емисии на фини прахови частици ПЧ2.5 за 150 града в цяла Европа, включително четири в България – Бургас, Пловдив, София и Варна.
Според данните София има един от най-високите проценти в Европа на емисиите, генерирани от големите градове с 64%, при средна стойност за ЕС от 32%, сочат данните в атласа, пише БТА.
В същото време прави впечатление, че емисиите на CO₂ и парникови газове в България намаляват през последните 3 десетилетия с изключение на транспортния сектор. Това пък сочат данни от изданието от 2021 г. на доклада EDGAR на Съвместния изследователски център. Ако емисиите на замърсители, генерирани от строителния сектор, намаляват с 82% от 1990 г. насам, тези в транспорта нараснаха с 22%.
Въпреки че селскостопанските дейности се извършват предимно извън градовете, техните емисии допринасят значително за концентрацията на ПЧ2,5 в много европейски градове. Най-голям е приносът в Нюкасъл (34%) и в германските градове Волфсбург (32%), Хановер (31%), Кил (30%) и Бон (40%).
Промишлеността играе ключова роля за замърсяването на въздуха в някои градове. Най-голям е приносът в Линц (55%), Рига и Катовице (47%), Кошице (44%) и Овиедо (44%). Влиянието на жилищното отопление е по-значимо в някои източни страни и в някои градове в Италия. Най-голям е приносът в Любляна (45%), Торино (41%), София (40%), Загреб (38%) и Будапеща (33%).
Корабоплаването също има ключова роля, особено в крайбрежните градове като Валета (33%), Палермо (29%), Палма де Майорка (26%), Атина (24%) и Бари (21%).
Резултатите, представени в атласа, са получени с помощта на опростения модел за качеството на въздуха SHERPA, разработен от Съвместния изследователски център.
Авторите изтъкват като препоръка въз основа на научните изследвания, че при изработването на планове за качеството на въздуха е важно да се вземат предвид специфичните за града обстоятелства. Въздействието на мерките върху концентрациите на фини прахови частици е различно в отделните градове, дори и в градовете в една и съща държава.
За много градове действията на местно ниво в градски мащаб са ефективно средство за подобряване на качеството на въздуха с ПЧ2,5. Основният източник на замърсяване често се намира в границите на града. Секторните мерки, насочени към селското стопанство в мащаба на страната или ЕС, могат да имат ясна полза за качеството на въздуха в градовете, заключават авторите на атласа.
ОЩЕ: Борислав Сандов: Очакваме решение за санкции от ЕК заради мръсния въздух
