Нова работна група по стария проблем за лошия въздух на София ще се задейства към институцията на омбудсмана. В състава й ще влизат представители на компетентните институции, граждани и неправителствени организации, които се очаква да работят координирано, за да се постигне по-скоро резултат. Това бе решено по настояване на граждани в няколко часов дебат за замърсяването на въздуха на София, домакинстван от омбудсмана Мая Манолова. Следващата среща на екипа, търсещ разрешение на проблема, е насрочена за 25 февруари.
Лошият въздух взима 10 пъти повече жертви от войната по пътищата
"Войната по пътищата убива всяка година около 800 души и това е сериозен проблем с който са ангажирани много институции, а заради замърсяването на въздуха с фини прахови частици умират, годишно 8000 души, т.е. 10 пъти повече", алармира омбудсманът Мая Манолова при откриването на обществения дебат. Тя уточни, че заради замърсения въздух в столицата 8634 души годишно умират преждевременно, позовавайки се на генералния адвокат на Европейския съд. Тя цитира изнесеното от него, че всяка година в света умират по З млн. души заради замърсяването на въздуха, в Европа 479 000, а в България 8 634. По други данни числото е още по-голямо – 15 000 смъртни случая, добави Манолова, цитирайки изчисления на Европейската сметна палата, според които в резултат на замърсяването на въздуха с фини прахови частици животът в добро здраве на българите е съкратен с две години.
„Това трябва да е сигналната лампа, която да ни накара всички институции да активизираме своите действията за решаване на този проблем“, категорична е Мая Манолова. Тя обърна внимание, че и данните от последните дни показват много тревожна ситуация – в 10 града на България е имало сериозно замърсяване, най-вече в София като в някои от районите нормите са надскочени над 10 пъти.
Омбудсманът изрази надежда представителите на МОСВ да информират обществото за предприетите мерки след осъдителното решение на съда на ЕС от 2017 г. и започването на наказателна процедура срещу България за системното нарушаване на европейските изисквания за чистота на въздуха. Ако се стигне до следващо осъдително решение, в резултат на неизпълнение на дадените ни препоръки, ще има крупни финансови санкции, припомни Манолова, настоявайки за повече публичност по темата, още повече, че МОСВ би трябвало този месец да са представили доклад за направеното, но институцията на омбудсмана среща затруднения в опитите си за достъп до този документ. Представителят на екоминистерството в дебата Георги Михайлов от дирекция "Опазване чистотата на въздуха" каза, че е запознат със съдържанието на доклада, но отказа да го сподели с аргумента, че не е оторизиран. 
Той съобщи, че мониторингът на въздуха е показвал подобрение, на което представителите на гражданските организации не повярваха. Именно от тях държавните институции получиха най-много упреци: “Обществените обсъждания се провеждат формално“, „Държавните ведомства не желаят да работят с външни експерти“, „Институциите проспаха проблема със замърсения въздух“.
По думите на Десислава Малинова от район „Красна поляна“ основен проблем на съкварталците ѝ е борбата с институциите. „Това, в което живеем, е геноцид. Нашите деца са подложени на геноцид. Ние умираме заради това, че държавата не желае да признае проблема“, добави тя и подчерта, че проблемът за въздуха е не само софийски, а и национален.
Гражданите искат решения сега
Като източници на замърсяването жителката на „Красна поляна“ посочи общинско гето в района на виетнамските общежития, горенето на отпадъци и транспорта. „Ние дишаме тлеещи кабели, дограма, дрехи“, каза тя и съобщи, че граждани са документирали това с дронове. Според нея трябва да се поставят повече станции за отчитане на замърсяването и на социално слабите да се дават ваучери за ток, за да не се отопляват чрез горене на битови отпадъци, а държавата да криминализира горенето на боклуци. „Дишаме цялата Менделеева таблица“, оплака се още тя и сравни „Красна поляна“ с газова камера.
„Благодарение на бездействието на институциите ние загиваме“, добави тя и направи предложението да се организира работна група, която да анализира ситуацията и да излезе с решения, които, обаче да са работещи. Лансираната напоследък идея за поставяне на филтри на комините не е решение, защото е насочена към следствието, а не към проблема, отбеляза още Малинова.
Друг разгневен гражданин - Ясен Цветанов, алармира, че след пускането на инсталацията за изгаряне на отпадъци ще се увеличат фините прахови частици в района на Топлофикация София до Централна гара с 19.8%. „Нелепо е твърдението на Столична община, че ще намалеят фините прахови частици“, категорично заяви той и посочи, че абсолютно всички емисии на азотни и серни и други окиси се увеличават, което е записано в доклада по ОВОС.
„Ако започнем да горим 30 години напред отпадъците на София в София ще се появят камара елементи, които до този момент ги няма във въздуха, ще увеличим фините прахови частици“, предупреди той и също заключи, че софиянци са подложени на геноцид. "ЕС категорично иска отпадъците да се депонират, а не да се изгарят", подчерта той и предупреди, че София „върви в грешна посока – скъпо, неефективно, тровещо хората отопление“.
Ивайло Попов от сдружение „За земята“ постави като проблем неправилното транспониране на европейски изисквания, липсата на качествени данни, продължаващото изсичане на дървета, нерешения проблем с горенето на дърва и предложи „МОСВ да покани експерти и граждански организации, за да се направи читава наредба“. Омбудсманът веднага откликна и съобщи, че официално ще отправи препоръка граждани и граждански организации да бъдат включени при разработването на наредбата за чистотата на атмосферния въздух.
В хода на дискусията изненадващо гражданските организации и активисти получиха покана от Държавната агенция по метрология и технически надзор (ДАМТН) да участват в разработването на наредбата за контрола на качеството на твърдите горива – на брикети и въглища, както и да участват в предстоящия конкурс за служители на агенцията. „Трябват ни хора, които имат сърце, за да работят тази работа“, прикани експертите, участвали в дебата председателят на ДАМТН Петър Горновски.
Разрешение на повдигнатите проблеми зам.-кметът на София Йоана Христова видя в програмата на Столична община до 2020 година и разви идеите на общината за ограничаване на замърсяването на въздуха от трафика, който превишавал с 20% това от горенето за отопление.
„Метрото го ползват над 350 000 души, което спестява 70 000 т. вредни емисии. Само третият лъч на метрото ще спести още 90 000 т. вредни емисии, които иначе бихме вдишвали. До края на годината 90% от автобусите в София ще са съвсем нови с най-високия евростандарт, очакват се и 13 нови трамвая, въвеждат се и елекатробуси, ще се доизграждат буферни паркинги“, изреди Христова, но представителите на гражданите не останаха доволни. Не ги обнадеждиха и уверенията на зам-кмета, че Столична община ще закупи мобилна лаборатория, че ще има стимули за закупуване на електромобили, че ще се вземат мерки за подмяна на печките и мероприятия за демотивиране на хората да ползват за отопление дърва.
