Проблемите на София със замърсяването на въздуха с азотен диоксид (NO2) се задълбочават. Това показват данни за последните три години, отчетени в нов междинен доклад на Екологично сдружение „За Земята“.
За първи път са включени и резултатите от последните им измервания, проведени непосредствено преди въвеждането на Зоната с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта в София в първия ѝ сезон, по време на активността ѝ от декември 2023 до февруари 2024, както и след края ѝ.
Замърсяването става по-сериозно и е през цялата година
Новите данни от измерванията в периода ноември 2023 – февруари 2024 г. "за пореден път разкриват заблудата", че в София няма замърсяване с азотен диоксид, пишат от "За Земята". В 34 от 36 измерени точки концентрациите са над средногодишната норма от 40 µg/m3 през всички месеци. Единствените две локации, където има измерени по-ниски нива, отново са тези, които съвпадат с двете автоматични измервателни станции, отчитащи този тип замърсител в града.
По-притеснителното в последните измервания обаче е, че проблемът явно се задълбочава. За посочения период се вижда повишаване на замърсяването спрямо това през 2021 и 2022 г., когато вече бяха регистрирани стойности над законовата норма. Нездравословно високите нива на замърсяване с азотен диоксид са в много точки на столицата, където има сериозно човешко присъствие. Става въпрос за жилищни зони, райони с офис пространства и бизнес сгради, основни спирки на градския транспорт и училища. По-високи концентрации на NO2 се наблюдават в близост до натоварени улици и булеварди.
"Наблюдението потвърждава разбирането, че основен източник на емисиите са автомобилите с двигатели с вътрешно горене и най-вече дизеловите такива. Изводите са особено обезпокоителни, защото показват, че София няма адекватни, действащи мерки, насочени към намаляване на замърсяването с азотен диоксид от трафика", посочват от организацията в доклада си.
Графика: "За Земята"
Данните говорят едно, властите - друго
"От няколко години „За Земята“ проследява замърсяването с азотен диоксид в София. Въпреки че има всички индикации, че такова съществува, при това в сериозен мащаб, проблемът остава извън радара на властите и респективно – извън държавните политики. Проблемът се корени в това, че автоматичните измервателни станции на официалната система за мониторинг на качеството на въздуха в София са разположени далеч от пътното платно и в неподходящи райони на града в нарушение на нормативните изисквания. Така те подценяват замърсяването с азотен диоксид", посочват отново от организацията.
Още: МОСВ с години крие данни за незаконно измерване на мръсния въздух в София
Припомняме, че през октомври те заявиха, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е прикривало в продължение на години как системата за измерване на качеството на въздуха в столицата е била компрометирана и не е отчитала коректно нивата на замърсяване, въпреки че министерството е разполагало с данни за това. Според документа, автоматичните измервателни станции в столичните квартали „Младост“ и "Павлово", които са предназначени за измерване на замърсяването от транспорт, не отговарят на изискванията, тъй като са разположени твърде далеч от пътното платно. Те трябва да са на не повече от 10 метра от тротоара, но тези станции са значително по-отдалечени. През настоящата година екип от германски специалисти, поканени от "За Земята", установи чрез прецизна апаратура, че в София пиковите нива на азотен диоксид надвишават препоръките на Световната здравна организация 18 пъти.
От МОСВ реагираха дни по-късно, като служебният министър Петър Димитров каза, че въздухът в столицата се подобрява. Столичният инспекторат започна интензивни проверки срещу замърсяването на въздуха.
Този месец Петър Димитров отговори на въпрос на bTV за местоположението на измервателните станции и какви данни подават. Той увери, че нямало проблеми. Имало преместена мониторингова станция "заради строежа на метрото", но тя така и не отговаряла на изискванията "за отстояване от булеварда". Станциите обаче се поставяли със съгласуване между МОСВ и Столична община, посочи министърът.
Още: Въздухът в София и страната се подобрява: Уверение на служебния екоминистър
Първо измерване, свързано със зоната с ниски емисии
Новото изследване на "За Земята" е било с цел да съвпадне с влизането в сила от 1 декември 2023 г. на първия етап от ЗНЕ от транспорта в т. нар. Малък ринг. За целта са били увеличени точките за измерване в границите на тази най-строга част на зоната, както и по границите ѝ. "Изследването е проведено с разбирането, че ЗНЕ има много недостатъци в дизайна и прилагането във вида, приет от Столичен общински съвет, включително липсваше контрол за навлизането на замърсяващи МПС, и не могат да се направят сериозни изводи за ефективността ѝ. Въпреки това резултатите показват, че мерки от този тип са все по-задължителни и трябва да се прилагат по-широко", казват от организацията.
Предложените мерки
"С бързи и ефективни мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха от транспорта ще се постигне намаляване на нивата както на фини прахови частици, така и на азотен диоксид. Препоръчваме да се направят и повече измервания за установяване на горещите точки по отношение на NO2 в София. Нужна е и преоценка на разположението и класификацията на официалните измервателни станции, така че да отговарят на законовите изисквания, както и поставяне на допълнителни такива за отчитане на замърсяването от транспорта", препоръчват от "За Земята".
"Необходими са сериозни и спешни мерки от страна на Столична община за намаляване на замърсяването с NO2 в София, които да са насочени към намаляване на употребата на МПС с приоритет към ограничаването на най-замърсяващите. Същевременно паралелно с въвеждане на ограничения, трябва да бъдат осигурени и насърчавани възможностите за устойчива и чиста мобилност за всички възрастови групи през всички сезони. Усилията би трябвало да са насочени към стимулиране на алтернативите: най-вече използването на градски транспорт, споделени форми на пътуване, възможностите за активно придвижване (с велосипед и други незамърсяващи въздуха в града транспортни средства), както и ходенето пеша. Освен мерки, насочени към личната мобилност на гражданите, са нужни и такива за екологичната трансформация на бизнеси, свързани с транспорт: куриерски услуги, доставки, автобусни превози, комунални услуги, строителни и ремонтни дейности, свързани с употреба на МПС. Всичко това е в пряка връзка с решенията, които се взимат по отношение на зоната с ниски емисии. Тази мярка би трябвало да се базира на наличните данни за трафика и замърсяването на въздуха и техния анализ. Необходимо е да се събере повече информация и за двете, включително и за периоди, в които ЗНЕ реално работи", добавят от организацията.
Графика: "За Земята"
Събраните досега данни показват, че замърсяването с азотен диоксид не е сезонно, а е характерно за всички месеци през годината. По всичко личи, че за опазването на здравето на гражданите е необходимо да се предприемат целогодишни мерки за ограничаване на най-замърсяващите МПС. "Затова препоръчваме промяна на мярката ЗНЕ от транспорта в постоянно действаща, а не само през трите зимни месеца“, посочва Ивайло Попов от екип "Въздух" на "За Земята".
