Княжеският дворец в София и по-точно източното му крило, където се помещава Националният етнографски музей, се нуждае от спешен авариен ремонт. Целта е да се опазят сградата и ценностите в нея, както и да се осигури комфортна среда за посещение на музея. В западното крило се помещава Националната художествена галерия. Още: Изложба с картини на Никола Танев в Националната галерия
За целта директорът на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей проф. д-р Владимир Пенчев е обявил обществена поръчка за проектиране на този ремонт. Още: Тайни на царския дворец - възпоменателен тур
Повторен опит за ремонт
Това е втори старт на процедурата, тъй като първият се оказал неуспешен. На публичното състезание през февруари-март 2024 година са се явили петима кандидати. Най-ниската предложена цена е 88 000 лв. без ДДС, а най-високата – 148 000 лв. След като са отворени техническите предложения обаче се оказва, че нито едно не отговаря в пълнота на поставените условия. На места са описвани за изпълнение дейности, които не се изискват. Има и такива, които се отнасят за други поръчки с други възложители. Тези обстоятелства принудили шефа на института да прекрати поръчката. Още: От чифлик на турски управител до царско имение - историята на двореца Врана
Сега поръчка има наново, но с пряко договаряне, като поканени да подадат оферти са две от фирмите, участнички в първата процедура – „Билдинг Дизайн Стратеджис“ ООД с първа цена 144 200 лв. и „Новиза“ ООД, предложила в първия търг 148 000 лв. за изработка на проект.
В далечното минало на мястото на двореца е имало конак, който през 1816 г. е опожарен. Не се използва до 1873 г., когато Мизхар паша строи нов конак, в който имало и затвор в подземията. Тунели от него водели до Челеби джамия, къщата на пашата, хана и др.
Сградата се превръща в болница по време на Руско-турската освободителна война, а след като София е обявена за столица на Княжество България, конакът става резиденция на Батенберг. Народното събрание решава да превърне сградата в дворец и ремонтът започва, ръководен от подполковник Фон Вите.
Запазват се само каменните основи на старата сграда, както и части от фасадата. Всичко останало се строи наново. Дворецът се строи на два етапа: единия по времето на Александър Батенберг, а втория – по времето на Фердинанд I. Още: Съдът призна двореца "Врана" за собственост на Сакскобургготски
През 1942 г. царското семейство се премества във Врана и Царска Бистрица. През 1946 г. в двореца се настанява Министерският съвет и Висшата партийна школа. Една от залите в двореца се превръща в кабинет на Георги Димитров. По това време е разрушена оградата на двореца, а паркът е занемарен. През 1953 г. в сградата на двореца влизат НХГ и Етнографския музей.
Самият дворец е построен през 1879 г. по проект на виенския архитект Румпелмайер. Намира се в центъра на София, на пл. „Княз Александър I“. През 1887 г. е изградена откъм североизток нова постройка за жилище на княжеското семейство по проект на известния архитект Грюнангер. С това сградата добива днешния си вид.
Архитектурата, особено интериорът, са решени под влияние на виенския барок и френските дворци от XVIII век. В интериора е използвана богата гипсова украса в стил „рококо“, изработена от виенския майстор Грайс по образци на двореца "Версай".
Сградата на Княжевския дворец е обявена за паметник на културата през 1978 г. и притежава статут на историческа, строително архитектурна и художествена единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“. В миналото са правени частични ремонти и преустройства, но цялостен не е извършван от настаняването на Националния етнографски музей в Княжевския дворец от 1953 г.
Дейностите в обявената сега поръчка са разделени на три етапа:
- цялостно заснемане на източното крило (интериор и екстериор)
- проект за аварийни ремонти на покрив
- проект за подмяна на системата за отопление и нова климатизация
В проекта ще се предвидят части консервация и реставрация на художествените ценности заради предстоящата промяна в инсталациите.
Покривът на западното крило през 2012 г. е ремонтиран основно. Източното обаче, където помещава Националния етнографски музей, не е бил включен в неговия обхват. Това е довело до множество течове в експозиционните зали на втория етаж. Нарушена е целостта на декоративните тавани, стени, корнизи, подове и експонати. Неговият покрив и използваните материали са специфични, но в последствие са подменени с нетипични за времето си. Множество гипсови орнаменти са паднали и се съхраняват под покрива. Заради липса на прозорци, там са се приютили множество гълъби, които допълнително рушат ценната сграда.
(Разлика във визията на сградата между ремонтирана част през 2012г. на НХГ и неремонтирана част - ИЕФЕМ - БАН)
Дървената конструкция на места е прогнила, липсват и цели елементи от сложната дървена система. Греди са махнати през годините и не са заменени с нови. Така покривът е не само естетически и функционално непригоден, но и опасен.
Музейните експонати също са подложени на риск от унищожение. Те се нуждаят от определена температура и влажност, които да бъдат постоянни през различните сезони.
Представянето им в експозиционните зали без отопление, вентилация и климатизация ги застрашава от трайно увреждане и унищожения, намалява се рязко и посетителският поток през летните и зимните месеци.
Предвидено е да се проучи възможността за присъединяване на сградата към „Топлофикация София“ ЕАД.
