Кристиан Кръстев е магистър по Международни икономически отношения и доктор по икономика в УНСС. Работил в частни и държавни предприятия в транспортния бранш. Основател на „Wizz air Bulgaria airlines“. Бил е председател на борда на директорите на „Летище Бургас“ и „Пристанище Варна“. През 2013 г. е назначен за служебен министър на транспорта в кабинета на Марин Райков. Заместник-кмет на София по транспорта от началото на 2020 г.
Смятам, че градският транспорт е един много голям жив организъм, който трябва да се адаптира спряма реалностите. Това каза в Студио Actualno Кристиан Кръстев, заместник-кмет на София по транспорта.
В момента разполагаме с доста обновен подвижен състав, като тролейбусите са изцяло обновени и вече тези, които са на терен, са изцяло нови. Поддържаме резерв от старите тролейбуси, за да имаме технологичен резерв.
Работим върху нови динамични разписания, които са далеч по-синхронизирани спрямо сегашните. Идеята ни е струпването на разлачни видове транспортни средства, дори и в трафика, да се намали, за да може да има една по-добра регулярност. Към момента вече имаме 90% от подвижния състав е с обновен градския транспорт, Евро 6 сертификат. Предстои до края на годината да доставят още нови елекгробуси, които ще бъдат по линия 6, 60, 73 и 74. По примера на това, което направихме от началото на миналата година на 84, 184 и 123, така че има много неща, които предстоят. Освен това работим и по програми, свързани с финансиране от Европейския съюз. Едната от тях е Иноеър, която е доста интересна.
По отношение на метроразвитието, с оглед на това, че нашето метро е най-новото в Европа, бих казал, че е и най-модерното, най-чистото и същевременно доста добре организирано. Да, не е Лондонското метро с всички тези линии, които имат, включително и с градската железница, която имат, но за сметка на това е един опит да покажем, че нашата столица се развива достатъчно добре и да покажем, че ако трябва да се сравняваме със съседни столици на Балканите, ние си имаме метро, което е доста ефективно. Имаме и трета метролиния, която продължава да се строи. С огромни усилия успяваме да осигурим средства, включително и в Плана за възстановяване и развитие са предвидени средства за строежа на метрото. В следствие на пускане на третата линия ние сме разработили анализ, който да даде ясна преценка за, нека ги разделим на подземните и наземни линии. След пускането на третата линия ние трябва да преценим кои наземни линии трябва да бъдат синхроницирани с метрото, кои трябва да бъдат пренасочени в други направления, за да може да се обслужва столицата регулярно и балансирано, а да няма прекалено струпване например в първи градски ринг, в самия център. Например на спирката около НДК или „Патриарх Евтимий“. Там има прекалено голямо насищане с градски транспорт и това насищане ние трябва да го насочим в друга посока.
Едно от нещата, които трябва да се направят във връзка с екологията, това е да се правят все повече бус ленти. Градският транспорт не е най-големият замърсител от гледна точка на автомобилите и превозните средства, които се движат в столицата. Напротив, даже смятам, че с обновяването, което ние правим и темповете, с които го правим, градският транспорт замърсява възможно най-малко спрямо останалите пътни превозни средства, които се движат на територията на столицата. За да може да се движи бързо и ефективно един градски транспорт, той трябва да бъде приоритизиран, да има трасета, по които да се движи безпрепятствено. Тази година имаме няколко нови бус ленти, включително на „Климент Охридски“ работим върху продължение на бус лентата, и на „Евлоги и “Христо Георгиеви“ в частта между „Гурко“ и „Драган Цанков“. Трябва да се правят бус ленти там, където има задръствания и тапи, за да може безпрепятствено да се движи градския транспорт.
Иноеър е един интересен проект на колеги, които са го стартирали преди аз да започна да работя в Столична община, с който всъщност се проектира да имаме градски транспорт при поискване. Който да има само начална и крайна спирка, а динамиката на движението и маршрутизацията на преводните средства ще бъдат изработени в следствие на поискването на гражданите.Говорим най-вече за градски транспорт, който е в зле урбанизиран столичен квартал с тесни улици, с по-малки тротоари, където има много паркирали автомобили и съответно изисква и по-малки превозни средства за градски транспорт. Да кажем, че живеете в „Манастирски ливади“, без значение на коя улица. Знаете, че в направление от „Бъкстон“в посока „Манастирски ливади“ има такъв градски транспорт. Имате приложение, с приложението знаете и се вижда как се движи бусчето, респективно вие се заявявате и то ви дава възможност да ви вземе оттук или оттук. Вие отивата до там, автобусчето минава, взима ви и вие продължавате по направление и слизате където на вас ви е удобно. Идеята е всъщност да имаме градски транспорт във вътрешноквартални улици, където няма градски транспорт. Има стотици хиляди хора, които нямат възможност да пътуват всеки ден с личен автомобил или съответно не им е изгодно да го правят, затова, връщайки се от работа, вие може да сте минали през магазина, да сте си купили разни неща, да се качите на градски транспорт и да ви оставят не на спирката на 300 метра от вас, а на 30 метра на пряката до вас и вие да слезете и да се приберете възможно най-удобно. Проектът до 2023 г. трябва да бъде факт. През тази година вече трябва да сме закупили тези 5 електробусчета, които да извършват тази услуга за гражданите. Имайте предвид че това е изцяло експериментален проеткт. Европейската комисия финансира експериментални проекти, които да докажат устойчивост или да не докажат устойчивост. Това е проект, с който ние, благодарение на финансирането от ЕК, ще се опитаме да докажем, че може да работи. Но неговата устойчивост ще се наблюдава, ще има мониторинг от ЕК и след като се изследва като европейска практика, вече ще може да се прилага и в останалите градове. Разликата с маршрутките е, че те са като всеки друг градски транспорт – движи се по фиксиран маршрут. Разликата е в това, че при маршрутките можете да кажете на шофьора „може да ме оставите тук при тази спирка“, докато при градския транспорт има фиксирани спирки, на които спира автобуса. Но пък за сметка на това при Иноеър имате динамичен и гъвкав маршрут, който задава потребителят.
Опитах, не само в Центъра за градска мобилност, но и в другите транспортни дружества, да огранича максимално безразборното назначаване на персонал. Това, разбира се, сава с решение на Съвета на директорите. За да няма контрольори и контрольори на контрольорите, е въпрос и на гражданско самосъзнание.
Все по-малко автомобили има по тротоарите и ще има все по-малко. Изцяло под мое давление от началото на миналата година работим по проекта „неприсъствен фиш“. Дотогава можеше да бъдат санкционирани водачите само в тяхно присъствие. До ноември месец миналата година единственият вариант, при който можеше да бъде санкциониран водач беше той да присъства при съставянето на фиш или акт. При неприсъствения фиш законът позволява, когато вие сте паркирали неправилно, или сте спряли където не е редно, ако имате залепен фиш на предното стъкло, или на друго видимо място, да се счита за връчен. Оттук нататък започва ходенето по мъките дали, като ви е връчен фиша, вие ще си го платите добросъвестно, или няма да го платите. Ако няма да го платите, започва една процедура, при която се подготвя документацията, изпраща се по куриер, връчва се и евентуално се обжалва. Нормално ли е според вас да паркират на тротоар, или да спират на пътното платно, където се движи и трамвая? В момента, в който се спира в единствената активна лента за движение, се създава предпоставка за пътнотранспортно произшествие.
Санкциите между 20 и 200 лв., в зависимост от тежестта на нарушението, са регламентирани със закон. 200 лв., най-общо казано, се налага, ако сте спрели на място, предназначено за хора с увреждания.
Такса „задръстване“ е тема, която със Закона за атмосферния въздух, приет в мандата на по-предното Народно събрание, могат да се въвеждат такива нискоемисионни зони и да се въвежда и такса „задръстване“. Това е част от мерките, с които може да се намали трафикът в центъра, респективно на базата на мониторинга от предходната година, в зависимост от това колко пъти вие сте влизали в центъра, данъкът може да бъде, ако разбира се има решение на Общинския съвет, защото това все още е само предложение, данъкът за МПС може да претърпи динамична промяна и тя да е обвързана с такса „задръстване“. Например ако вие имате личен автомобил, знаете, че Гражданската отговорност е задължителна, каското е пожелателно. Ако в предходната година сте имали пътнотранстортни произшествия, или повече щети, най-общо казано, вашата застраховка, без значение каква, е с по-висока такса. Това ще бъде приложимо правило, ако, подчертавам, Общинският съвет приеме такса „задръстване“. Защото например ако живеете в Младост, ползвате си личния автомобил, но не влизате, или влизате по-малко в центъра и затова има данни от предходната година, данъкът ви може да бъде по-евтин.
