За тежък удар по архитектурната история на София алармираха граждани и неправителствени организации, по повод обявен нов проект за строителство в центъра на София. „Ще бъде заличен пореден паметник на културата – уникалната къща на известния художник и преподавател в Художествената академия проф. Симеон Велков на ул. „Мизия“ 9", сигнализира читателка на Actualno.com. „Това е война с архитектурното ни наследство!“, сподели възмущението си друга гражданка във Facebook.
Сюрприз в квартала
В деня на въвеждането на извънредно положение в страната, заради коронавируса - 13 март 2020 г., живущите в близост до столичната улица „Мизия“, са сюрпризирани и с друга тревожна вест - официално обявление на кмета на район „Средец“ Трайчо Трайков, че е в ход проект за надстрояване на емблематичната сграда на ул. „Мизия“ 9 с 5 етажа.
„С проекта се предвижда образуване на нов УПИ за жилищно строителство по имотни граници на ПИ, променя се начина на застрояване от свободно в свързано“, се уточнява в съобщението.
От приложените скици е видно, че проектът за ново строителство е бил съгласуван с Министерство на културата още през август миналата година.
Сега, при засилващите се мерки за социална дистанция и самоизолация, чувстващите се засегнати от проекта граждани са още по-притеснени. „Да не стане така, че покрай извънредното положение, както се е случвало покрай избори, да се разгърне набързо новото строителство, без въобще да се съобразят с мнението на жителите в околността“, сподели безпокойството си пред „Аctualno.com разтревожена жителка на квартала и изрази недоумение как Министерството на културата е разрешило "изтърбушване" на сграда-паметник на културата и надстрояването й с огромен 5 етажен блок.
"Всички се чудят как може само фасадата да остане и да се прави надграждане", добави тя и изрази опасения, че "в това време, в което всеки се занимава да си купи тоалетна хартия, ще изтече 14-дневния срок за възражения и по някаква причина ще бъде разрушен този паметник на културата".
Друго притеснение на жителите на квартала, е че общината приема възражения само от лица, които са заинтересована страна, т.е. само от такива, които могат да се легитимират с документ за собственост във въпросните имоти. Това още повече ограничава възможностите за реакция на по-далечни съседи, ценителите на историята на изкуството и архитектурните паметници на София.
"Такива са изискванията на Закона за устройство на територията - чл. 131 изрично определя кои са заинтересованите лица", поясни арх. Лъчезар Лалев, който Actualno.com потърси за мнение. "Вероятно в случая има намалени отстояния, защото са официално уведомени и конкретни собствениците в съседните имоти, включително и през улицата", коментира съобщението на общината за проекта той.
Арх. Лалев обърна внимание, че заради отпадането на чл. 216 от ЗУТ, гражданите вече не могат да възразяват срещу нарушения пред Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). "Това съществено ограничава обществения контрол върху устройственото планиране", коментира той. "Миналата година този важен текст – чл. 216 от ЗУТ, отпада и с това е елиминирана възможността за обжалване пред ДНСК, като, за съжаление, практически се ликвидира правото на обществото за реакция по нормативен ред", уточни архитектът.
"Съдебното обжалване е възможно, но проблематично от гледна точка на това кой може да го инициира. При наличие на съгласуване от Министерството на културата, Общината, спазвайки буквата на закона, също не може да се произнася относно опазването на културното наследство. То е поверено единствено на компетентността и най-вече морала на специалистите от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). За съжаление в тази насока обществото има много въпроси", коментира още арх. Лалев.
Гласът на гражданите
„Тотално безсрамие е да се събарят емблематични къщи за квартала!!! Единствено допустимо е да се реновират, за да се запази вида им. Това е война с архитектурното ни наследство! Стига вече!!“, коментира във Facebook предстоящия строеж обезпокоена жена.
„Струва ми се разумно, вместо да се остроумничи по темата, да се обърне внимание на това, което казва кмета и да му благодарим, че ни информира, докато сме твърде заети да обсъждаме кой колко тоалетна хартия е купил днес“, посъветва съкварталците разтревожен съсед.
Други, включили се в дискусията по социалните мрежи граждани споделят за къщата, че „едва стои и без надстройка“, също, че „е преживяла бомбардировките над София“, свързват желанието за заличаването й с алчност и определят случая като скандален, проекта - като „очарователен пример на българския архитектурен модернизъм“, а за даденото съгласие от Министерството на културата коментират: „Срам!!!“.
Експертно мнение
„По закон, един паметник на културата се охранява, като и обемно-пространствената среда около него не трябва да се променя“, подчерта арх. Лъчезар Лалев.
Помолихме да поясни как се „изтърбушват“ и надстрояват сгради – паметници на културата. По думите му, до подобни случаи се стигало заради „поредица ограничения на компетентност“. Ето как, според него:
„Министерството на културата съгласува нещо, което противоречи на всички добре известни правила как се процедира с паметниците. Същевременно, единственият орган, който преценява съответствието на проекта с изискванията на Закона за културното наследство, е точно Министерството на културата чрез подчинения му НИНКН. От тях няма на кого да се жалва човек, освен в съда. А съдът гледа нещата не от емоционална и човешка гледна точка, а от гледна точка на законосъобразността им. Те ще кажат „съгласувано ли е, съгласувано е" и ще назначат вещо лице, което да се произнесе. Вещото лице трябва да бъде специалист по паметниците на културата, т.е. човек, свързан с тази структура, защото лицензът му е издаден от това министерство и ще каже – „ми да, тук е така, обаче в случая едикакво си, т.е. че всичко е правилно“…
„Въпреки абсурдността или точно заради нея, хората нямат голям шанс", заключи архитектът и подчерта, че обществото не трябва да мълчи.
Според него плановете, които е публикувала общината, са общо взето компетентно направени и от формална гледна точка (вероятно) законосъобразни. "Обаче предвижданата по тях уродлива пирамидална структура е съвършено неприемлива от общо архитектурни съображения и Експертният съвет на ДАГ би могъл да отчете това", категоричен е арх. Лалев.
Той отбеляза, че обявлението се отнася за Изменение на Плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) и Работен устройствен план (РУП) и поясни, че това са устройствени планове, а не инвестиционни проекти за строителство. "Процедурата е на етап първо обявление. Впоследствие ще има и второ обявление - след евентуалното издаване на заповедта за одобряване, така, че ще има достатъчно време за обществена реакция", добави архитектът.
Повече за обекта
Къщата е проектираната през 1931 г. и е сред много ценните и ранни образци на модернизма в България, декларирана е като културна ценност от местно значение с писмо от с писмо № 1818/11.04.1989 година, включена е и сред обектите на българската секция на DOCOMOMO – Международна организация за документиране на обекти на Модерното движение.
През годините е пощадена от надстройки и пристройки, което е съхранило автентичността на нейния обемно-пространствен замисъл, посочват Васил Макаринов и Теодор Караколев от Фондация "Български архитектурен модернизъм" в апел за съхраняване на обекта. Проектът за надграждане, според Фондацията, е груба намеса, тъй като новата постройка ще погълне цели обеми от старата сграда. „Видимо е също, че плоският ѝ покрив – един от основните стилистични белези на модернизма, също ще бъде заличен“, отбелязват от Фондацията и предупреждават, че „предвиденото мероприятие по изпълнение на проекта би било тежък удар по архитектурната история на София“.
Художникът Симеон Велков (1885 – 1963), който е творил в тази къща, е учил в Държавното художествено-индустриално училище в София в класа на проф. Ив. Мърквичка, по-късно е учителствал в Пловдив и Асеновград, а от 1926 г. преподава в Държавната художествена академия, където става и професор. Известен e най-вече със своята батална живопис, но той също така илюстрира исторически съчинения и учебници. Награден с орден "Кирил и Методий" - Първа степен.
Автор: Ива Иванова
