Журналистите масово печелят "дела шамари", но после отбягват неудобните теми

Журналистите в България масово печелят заведените срещу тях дела за сплашване (т.нар. SLAPP дела) през 21 век, но дори малкият процент загубени е много притеснителен. Самото завеждане на такъв тип дело заради засегнати политически или икономически интереси води до възпиране на представителите на медиите, до промяна в начина им на работа и така засяга цялата гилдия.

Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.

Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега

Това са основните изводи в новия анализ на Антикорупционния фонд (АКФ) "Цената на свободното слово. Анализ на съдебни производства с характеристиките на SLAPP в България". Той е изготвен със съдействието на Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ) - България и на Посолството на Кралство Нидерландия.

Докладът е първи опит за систематичен обзор и анализ на натрупаната в български съдилища правна практика по т. нар. „стратегически дела срещу публично участие“ (известни с английския акроним SLAPP) срещу журналисти и граждански активисти в България за периода 2000 г. - март 2023 г.

Документът, представен от АКФ и АЕЖ-България на специално събитие във вторник, включва анализ и коментар на практиката на българските съдилища по общо 65 граждански, наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни производства, носещи белези на SLAPP, за последните 20 години. Разгледани са и три решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България по случаи с елементи на SLAPP.

Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)

Още: „Думата „благодаря“ е прекалено малка“: Говори Петя, която стана първата майка с трансплантиран черен дроб у нас

Какво представляват делата SLAPP?

Тези дела са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производства, чрез които политици, бизнесмени, корпорации, държавни органи се опитват да използват възможностите на съдебната система, за да наложат финансов и психологически натиск върху журналисти и граждански активисти. Целта им е да ги сплашат и в крайна сметка да им наложат цензура, казват авторите на анализа Лора Георгиева и София Желева, които са правни съветници в АКФ.

Инициаторите на делата в мнозинството случаи ги започват с ясното съзнание, че нямат достатъчно основания да спечелят в съда. Целта им е не толкова победа, колкото продължителен съдебен натиск.

Оказва се, че този натиск в голямата си част е успешен за тези, които завеждат делата. От АЕЖ-България са изготвили анализа "Медии под обстрел 2022", като от проведената анкета, става ясно, че близо 62% от журналистите казват, че SLAPP делата са ги накарали да променят начина си на работа.

Съдебното преследване и административният натиск са сред най-ярките примери за незаконосъобразни действия срещу медии и граждански активисти. 50% от анкетираните споделят, че познават повече от един свой колега, който е преследван. Доста често подобни преследвания има срещу независими журналисти в малките населени места.

Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"

Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини

Най-големи трудности журналистите, подложени на дела с белези на SLAPP, изпитват при осигуряването на правна помощ. 

Каква е успеваемостта на журналистите при делата SLAPP?

По-голямата част от гражданските и наказателните дела за периода 2000 – март 2023 са приключили в полза на представителите на медиите. Става дума за 87,5% от гражданските дела и 86% от наказателните.

"Тези данни не са повод за успокоение, тъй като един доста висок процент от делата - 12,5% от гражданските и 14% от наказателните дела – в крайна сметка завършват с осъждане на журналистите“, каза София Желева.

Дори и когато не завършват със съдебна победа обаче, делата шамари са ефективни, тъй като успяват да ангажират човешките и финансови ресурси на журналистите и гражданските активисти за продължителен период от време. Почти винаги завеждащият делото е с доста по-големи финансови възможности от обекта на наказателното преследване.

Средната продължителност на делата шамари е 2,8 години. Те обикновено протичат през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи от близо 3 години.

От общо 64 дела, включени в статистиката, 20 са продължили две години, 19 – три години, а 6 - пет или повече години. По разгледаните дела българските журналисти, медии и граждански активисти са прекарали в съдебни зали общо 181 години. Продължителните стрес и напрежение по време на делата и последиците от изхода им отекват дълбоко сред журналистическата общност и цялото общество и имат сериозен риск от възпиращ ефект и върху други потенциално засегнати лица.

От анализа става ясно, че има трима осъдени журналисти (или медии) по граждански дела, като остават и висящи производства. При наказателните дела почти всичко приключва с оправдателни присъди.

При наказателните дела става дума за обида и клевета, които все още са престъпления у нас. Обвинението се поддържа в съда от частно лице. При гражданските дела част от ищците се обръщат към Комисията за защита на личните данни и тя трябва да реши да наложи ли санкция на журналист/медия. В България няма инструмент за защита срещу SLAPP делата в законодателството.

"Следва да се върви към декриминализация на обидата и клеветата, в този смисъл има и препоръки на Европейската комисия", обясниха от Антикорупционния фонд.

Данните показват и увеличение на броя дела и претендираните обезщетения. За разгледания период 2000 – март 2023 е налице както постепенно увеличение на броя на делата-шамари, така и увеличение на претендираните размери на обезщетенията по гражданските дела. Най-много дела са заведени през 2015 г. и 2018 г., като 50 от общо 64 дела са заведени в периода 2015 – 2023 г. В последните две години, които анализът обхваща, са заведени две дела с размер на иска 1 млн. лева.

Причините за това са, че през последните години има по-голяма публичност, а преди и самите журналисти са били по-малко склонни да споделят, че са обект на натиск и на дела.

„Исковете за финансови обезщетения на висока стойност, както и предварително обезпечение чрез запор на активи усилват психологическия натиск върху обектите на SLAPP и създават сериозен риск от автоцензура или цензура от страна на медията, както и от накърняване на финансовата стабилност на медията“, коментира София Желева.

Други форми на натиск

Освен ангажирането на журналистите като страна в граждански и наказателни съдебни процеси, авторите на анализа обръщат внимание и на други, не по-малко застрашаващи свободата на словото феномени, специфични за българската среда: административни и административнонаказателни производства срещу медии и граждански организации, които изглеждат мотивирани от цели извън законовата цел на подобни производства; използване на дисциплинарни производства като форма на натиск; физическо насилие върху журналисти; разпити на журналисти по досъдебни производства, с фокус разкриване на журналистически източници; обвиняване на журналисти в извършване на престъпление с цел институционален натиск; реч на омразата; заплахи за саморазправа.

„Ефектът от делата шамари е ограничаване на обществения дебат и ограничаване на достъпа на гражданите до надеждна информация. Затова е необходимо SLAPP делата да бъдат специално наблюдавани и адекватно адресирани със законодателни и други мерки, които да доведат до ограничаването на този феномен, който е опасен за демократичното ни общество“, коментира Бойко Станкушев - директор на Антикорупционния фонд.

Какви действия предприема ЕК?

Важен пробив в усилията за противодействие на SLAPP делата бяха приетите през 2022 г. предложение за директива на Съвета на ЕС и на ЕП, както и препоръка на ЕК относно защитата от SLAPP. Оригиналното предложение за директива гарантира значително защитата срещу този тип дела. Пример е, че се дава възможност за ранно прекратяване при неоснователно заведено дело. Тази опция се активира при молба на журналиста или гражданския активист, като ищецът трябва да доказва, че не води SLAPP дело. Директивата е и за дела с трансгранично значение.

Големият проблем е, че в средата на март, по време на Шведското председателство на Съвета на ЕС, предложението е претърпяло сериозни корекции. В компромисното предложение отпада възможността за ранно прекратяване на делото. Това е сериозно отстъпление и е крачка назад в усилията на Европа за справяне с негативните ефекти на тези дела върху демокрациите на континента.

АКФ дават и препоръки за противодействие на SLAPP делата: да се декриминализират обидата и клеветата; да се въведат механизми за по-широко приложение на института за прекратяване поради изначална несъставомерност на делата; да се въведе предел на отговорността за разноски на обектите на SLAPP дела; да се обучат юристи, журналисти и активисти за превенция е ефективно справяне с тези дела; и др.

ОЩЕ: „Под прицел" на АКФ: Историята на журналистката, която се изправи срещу Пеевски и Масларова