„Заскрежени птици”

Габриела Цанева е известен и акламиран български автор на близо десет книги, сред които откриваме проза, поезия и есеистика. С годините Цанева е успяла да постигне философска дълбочина, в която се долавят леки източни повеи, а новата и творба е естествено продължение на творческата й стилистика.

Още: 5 години без журналиста Милен Цветков

Още: Патриарх Даниил отслужи Василиева св. Литургия

Макар „Заскрежени птици” да съчетава тъгата и самотата, книгата има и позитивен полъх, който успява да си проправи път и да докосне дори и най-хладнокръвния и равнодушен читател. В малкото, но изключително проникновени любовни стихове, включени в стихосбирката, Цанева се раздава искрено и без каквато и да е емоционална маска, въпреки че не винаги намира пътя към другия.

Най-важното за нея обаче е свободата и в това отношение може спокойно да се каже, че Цанева е последователна и вярна на младежките си пориви – особено когато търси тази свобода сред тълпата от познати, непознати и загадъчни лица. Така тя дава израз на дълбоко вътрешно чувство, изстрадано, заплатено с много мъка и страдание, но неотклонно нейно.

В „Заскрежени птици” съкровеното успява да разчупи крехката си черупка и да се превърне в силен и методичен лайтмотив. Оркестрацията на думите и полагането на цветовете в книгата са забележително успешни и находчиви, сякаш читателят наблюдава детайлна и богата на цветове и образи картина – пейзажите буквално оживяват пред очите ни, докато четем. Цанева е докрай всеотдайна и в скръбта, и в нежността си, търсейки и откривайки себе си сред „дивите простори”, където е успяла да намери хармония за разтърсващите я противоречия. Оттук следва и логичният извод: животът не се случва механично, а е следствие от действията, с които сами изковаваме съдбата си.

Още: Българска делегация няма да пътува до Израел, Благодатният огън ще пристигне от Румъния

Още: Дърво падна и премаза автомобил в столицата

Не искам да пиша поезия.

Само да мисля – без глас.

Думите падат – тежки.

Още: Сериозни щети след пожара на Алдомировското блато

Още: Интензивен трафик и специализирана операция на "Пътна полиция" - кога и къде

Градушка от кестени…

пробива листа.

Разстрелва ме.

Не знам накъде да вървя.

Тихо затварям клепачи.

Как да прекрача света?

Из „Градушка от кестени”