В България няма действащ закон за погребалния бизнес. Преди години е правен опит да бъде приет такъв, но всичко е приключва с първото четене в парламента.
Около тази основна теза се обединиха членовете на Съюза на погребалните фирми в България, а Варна бе домакин на 52-ата среща на Международната Федерация на компаниите от погребалния бизнес.
Основният проблем пред погребалния сектор е липсата на единен нормативен акт, който да регламентира тази специфична и жизнено важна за хората дейност. Според председателя на Съюза на погребалните фирми в България Атанас Аргиров основната причина да няма закон за погребалния бизнес са различни интереси.
"В ЕС България е една от малкото държави, в която няма закон за траурно-обредната дейност. След 90-та година общините получиха правото да осъществяват тази дейност почти монополно. На практика през годините имаше общини, които само те имаха правото да извършват тази дейност", обяви той пред БНР.
Атанас Аргиров е категоричен, че заради липсата на закон, който да регулира сектора, възникват редица проблеми.
"Да се търсят варианти за намаление на ставката на ДДС."
Погребалните агенти пак ще работят по търговския закон, но смисълът е друг: "Трябва да имаш специфични изисквания за база, за персонал, за техника."
И докато в България и частни, и общински фирми се занимават с тази дейност, във Великобритания работят само частни, коментира Емерсон Делука, изпълнителен секретар на Международната Федерация на компаниите от погребалния бизнес.
„Във Великобритания все още нямаме законова регулация на погребалния бизнес. Но нещата се движат в тази посока, защото преди няколко години правителството направи проучване, при което беше установено, че в сектора има проблем с цените, качеството на услугите, много противоречия. Така се стигна до решението да се увеличи държавният контрол върху погребенията. Вече има приети няколко регулации. И се движим към пълна регулация на сектора. Според мен за големите и лоялни компании, тези законови мерки няма да са проблем. Проблем ще бъдат за онези, които не искат да спазват никакви правила", каза още той.
В Полша в сектора работят както частни, така и общински агенти. Но там има закон. Проблемът с него е, че е от миналия век и не отговаря на съвременността. Катарина Супа, главен редактор на списание "Танос", което се издава от Международната Федерация на компаниите от Погребалния бизнес пояснява.
„В Полша предизвикателствата пред погребалния бизнес са същите или почти същите, както навсякъде. Работим за промяна на закона за погребенията. За момента обаче промяната е невъзможна. Имаме нов проект. Внесен е в парламента, но ни предстоят избори и работата по него е спряна. В момента погребалната индустрия в страната функционира по закон от 1956 година. И той по никакъв начин не отговаря на необходимостите на съвременното общество,” каза Супа пред БНР.
Почти във всички страните от Западна Европа има развита система за застраховка “Погребение”, която в голяма степен помага на семействата, загубили близък. В част от ЕС държавата изплаща помощи за погребение.
„В Полша има социални погребения, които се поемат от местните власти. Обаче съществува социален правителствен фонд, от който всяко семейство може да се възползва, когато погребва свой близък. Парите се изплащат срещу предоставени разходни документи и ако е спазен законът.”
„Във Великобритания социалните погребения се поемат от местната власт, но тя сключва договор с частни компания, за извършването на дейността.”
В много държави от Европа кремацията преобладава над традиционните форми на погребение: В Швейцария достига до 86%, в Словения 83 на сто от хората предпочитат да кремират починалите си близки. И в България кремацията става все по-желан начин за изпращане на починалите, но все още не и в подобни мащаби.
