Защо Ловеч е посочен от Васил Левски като център на привременното българско правителство? Дали обирът на турска хазна при Арабаконак е в действителност преломният момент, който води до залавянето на Апостола? И защо неуловимият демон на Империята предприема едно рисковано посещение в Ловеч в края на 1872 г., водещо де факто към Къкринската голгота? Все въпроси, свързани с последния път на Левски.
Късометражният документален филм на "Студио Actualno" и "България на длан" търси неизвестните парчета от пъзела на историята преди Апостола на българската свобода да застане пред лицето на софийската следствена комисия.
"Ловеч е избран за комитетски център поради две причини. Първата е, че той се явява стратегически център за комитетите от Южна и Северна България, както и удобен пункт за контакт с комитетите в Румъния. Другото съображение на Левски е, че в Ловеч той намира хора, които споделят неговите идеи и подемат делото", разказва Теодор Тончев, главен уредник на Регионалния исторически музей в Ловеч. По думите на специалиста в града има критична група от млади ловчанци, които дават индикации, че може да им се гласува доверие.
Филмът хвърля повече светлина и около залавянето на Апостола в Къкринското ханче. "Левски и Никола Цвятков, неговият спътник, пристигат в ханчето на 26 декември 1872 г. Ханджията, Христо Цонев - Латинеца, прави знак на Левски да премине в одаята, за да не се набива на очи на посетителите в ханчето, тъй като в района вече са го издирвали", отбелязва и Юлия Йовева, екскурзовод в Къкринското ханче. Тя разказва за пророческия сън на Никола Цвятков и за събитията след него. "Никола Цвятков си спомня, че Левски е бил полуразпасан, когато тръгва да бяга от заптиетата. Тогава, опитвайки се да премине през плета, дъното на потурите му се закача и той залита напред. Трима заптиета се нахвърлят срещу него, но той се отскубва и стреля срещу тях, ранява едното заптие. Чувайки гърмежа, останалите идват на мястото и го залавят", казва още Юлия Йовева.
Ако посетите Ловеч, ще видите един динамично развиващ се областен център, съхранил културно-историческото наследство на Българското възраждане. Разхождайки се из малките калдъръмени улички обаче, човек няма как да не усети покрай себе си духа на Джингиби, който сякаш отново и отново се връща, за да се увери, че комитетският архив е на сигурно място. Последният път на Левски към Ловеч е всъщност пътят на безсмъртието, който, минавайки през Къкринската голгота, възкръсва в сърцето на всеки българин, навел глава в страхопочитание пред лицето на неуловимия демон на Империята.
