Какво означава Десислава, Никола, откъде идва името на Дунава и на Марица, защо Дяволско гърло е дяволско и Кръстова гора - кръстова? Все имена, с които сме свикнали и които употребяваме в речта и в ежедневието си, без да се замислим откъде идват, какво означават, кой ги е сътворил.
На тези въпроси отговаря доц. д-р Лиляна Димитрова-Тодорова в най-новата си книга "Собствените имена в България. Изследвания, анализ, проблеми", издадена от ИК "Емас" в навечерието на Празника на българската писменост.
Това е книга, в която се разглеждат въпроси, свързани със заселването на отделни народности и племена по българските земи, с политиката и законодателството в наименуването, с обичаите и традициите при именуването, с модата при имената, със стандартизацията при географските имена, с промените в българското наименуване и др. Книга, свързваща минало и настояще в родния ни език.
В нея авторката - изтъкнат специалист по етимология от Института по български език, разглежда лични, бащини и фамилни имена, прякори и прозвища (Босия, Глупака, Заплеса, Доктора), псевдоними (Барон фон Цървулков - псевдоним на писателя Захари Стоянов), монашески (съпругата на цар Иван Шишман Десислава получава монашеското име Дебора, Васил Левски е носил монашеското име Игнатий) и конспиративни имена (Дякона, Малчика), имена в художествената литература и фолклора (Андрешко, Златка-Златното момиче, Крали Марко, Пижо, Шибил, Бай Ганьо, Снежанка, Станка Гърбавата), както и селищни, водни и планински имена, имена на отделни местности, на улици и други обекти в селищата, като площади, квартали, мостове и пр., собствени имена на животните названия на предмети и обекти на материалната култураѝ.
В търсенията и изследванията си авторката се натъква и на странни пожелателни имена - две сестри Смела и Храбра (да бъдат смели), Ласка (да получава в живота си ласки, от които е лишена поради това, че бащата е загинал, преди още да се роди), Дъртьо и Старо (да живеят до старини) и т.н.
Редактор: Десислава Симова
