Мнозинството във Висшия съдебен съвет категорично се противопостави на промяната на подсъдността по субект, а не по материя, на специализираните съдилища, каквото предложение направи министерството на правосъдието за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
В проекта се предлага делата за подкуп и длъжностни престъпления срещу депутати, министри, магистрати и др. да преминат от Софийския градски съд в Специализирания наказателен съд.
Според кадровиците това е в противоречие на Конституцията, защото промяната на подсъдността не е по материя, а по субект и така спецсъдът придобива елементи на извънредност, което е в нарушение на основния закон. Този довод е отбелязан и от Конституционния съд в Решение №10 от 15 ноември 2011 г., пише "Правен свят".
По принцип ВСС даде положително становище по проекта за изменения на НПК, но със забележки, като най-категоричната бе именно за промяната на подсъдността.
Галя Георгиева, която е наказателен съдия, бе единствената, която публично подкрепи тази промяна, но аргументът ѝ бе стъписващ - трябвало "да се наруши монополът на Софийския градски съд". Срещу становището по НПК, изготвено от правната комисия на ВСС, гласуваха Георгиева и Димитър Узунов. Останалите присъстващи 14 членове на съвета го подкрепиха.
Според кадровия орган няма никакви сериозни аргументи, които да налагат промяната на подсъдността. В мотивите на проекта е отбелязано само, че това се прави заради обществените очаквания и за рационалното използване на спецсъда.
Още при създаването на специализираните съдилища този въпрос бе дискутиран, отбелязва още изданието. Тогава също имаше идеи те да гледат дела срещу хора, заемащи определени длъжности. Проектите за изменения на Закона за съдебната власт и НПК бяха изпратени на Венецианската комисия, която изрази негативно становище за специализация по субект на престъплението. Същото беше мнението на мнозинството от юристите, които участваха в обсъждането на промените. Според тях тази специализация придава извънреден характер на съда и поради това е в противоречие с принципа на чл. 6 от ЕКПЧ за независим и безпристрастен съд и забраната по чл. 119, ал. 3 от Конституцията. В крайна сметка законодателят се вслуша в тези мнения и отказа да въвежда специалната подсъдност (а не както твърдеше тези дни правосъдният министър Екатерина Захариева, защото депутатите се били уплашили).
В становището си ВСС изтъква, че преди да се предприемат промени в процесуалните закони, трябва да се направи анализ на функционирането на съдебната система, на практиките и противоречията. В случая такова нещо няма.
"Практическите аргументи, свързани с досегашната съдебна практика по делата по специалната подсъдност по чл. 35, ал. 3 НПК на СГС, съответно на Софийския апелативен съд и ВКС, липсват в мотивите на Министерството на правосъдието. Не е извършена оценка на практиката на съдилищата на градския съд и съответно на Софийския апелативен съд през резултатите от инстанционния контрол, за да може да се каже, че тези съдилища не работят добре, че те нямат нужния капацитет, нямат нужния професионален опит, за да се справят и съответно липсват пък каквито и да било аргументи откъде се извежда извод за наличие на такъв капацитет и на такава професионална компетентност в двете специализирани съдилища", се казва в становището на ВСС.
Кадровият орган приема като напълно немотивирано предложението за изземване на специалната подсъдност на СГС по тази категория дела и възлагането им на Специализирания наказателен съд. До 30 октомври 2016 г. трябва да е готов анализът на ВКС за ефективността на специализираните съдилища. Преди извършване на такъв анализ промяната в подсъдността на специализирания съд е неприемлива, смятат от ВСС. И добавят: "При липса на мотиви от вносителя, изглежда, че той решава, че тези дела в момента се гледат неефективно от СГС и затова законодателят ще ги възложи на специализирания съд. Този извод е напълно голословен и създава впечатление, че с тази промяна се решават конюнктурни политически задачи."
Юлиана Колева, Камен Иванов, Юлия Ковачева, Лозан Панов и Соня Найденова категорично се изказаха срещу промяната на подсъдността като черпеха мотиви от Конституцията и Решение №10 на КС от 15 ноември 2011 г. Соня Найденова цитира и пътната карта, приета от МС, в която няма и намек за готвена такава промяна.
Друг проблем, който открои кадровият орган, се състои в целите на предлаганите промени в НПК. Първата е да се ускори досъдебното производство. Но промяна в досъдебната фаза не се предлага, тя не е предмет на реформа в проекта. Камен Иванов заключи, че по този начин не се изпълняват целите, те не кореспондират със съдържанието.
Иначе ВСС има забележки и по текстовете за въвеждането на задължително открито разпоредително заседание, единствено на което ще се обсъжда дали има основания за връщане на делото на прокуратурата. Според кадровиците трябва да се помисли дали това заседание да е задължително, дали да е открито, дали да не се провежда в един ден с първото заседание, защото преобладаващата част от делата не са с фактическа и правна сложност, приключват за едно заседание. А на практика с въвеждането на задължителното разпоредително открито заседание процесът се удължава.
Камен Иванов предложи откритото разпоредително заседание да се провежда само по изричното искане на страните, мотивирано, и след преценка на съдията докладчик. Страните ще бъдат уведомени за правото да направят искания, коментира Иванов. Румен Боев го подкрепи.
Корекции се предлагат и по отношение на предложението за промяна на чл. 270 от НПК и предвидената възможност в хода на дело при искане за промяна на мярка за неотклонение съдиите да могат вече да обсъждат обоснованото предположение, че лицето е извършило престъплението – нещо, което в момента е забранено. "Много е важно да се вземат подходящи мерки за обучение, така че съдът да прилага успешно новите положения на чл. 270 НПК, за да не са получи нарушаване на изискването за безпристрастен съд по чл. 6 ЕКПЧ, както и неоправдани отводи и забавяния на наказателното производство. При всички положения тогава, когато съдът, разглеждайки законосъобразността на мярката за неотклонение "задържане под стража" в съдебната или досъдебната фаза на производството, наруши изискването за безпристрастност, той ще може да бъде отведен, по свой почин или по искане на страните по реда на чл.29, ал. 2 НПК", изтъкват от ВСС.
Кадровият орган отправя забележки и към идеята новите присъди по дела от частен характер да не подлежат на касационно обжалване. Наказателни съдии имали опасения, че по този начин ще се създават местни практики, които няма да бъдат контролирани от касационния съд. "От правна страна тази категория дела много често разкриват усложнения. Отпадането на касационния контрол по този вид дела ще лиши ВКС от възможността да упражнява правомощието си да уеднаквява съдебната практика и така за дава приноса си за развитие на правото. Съществува голяма опасност за поощряване на разнопосочни местни практики и местно правосъдие в областта на наказателното правораздаване", твърдят от ВСС.
Критики има и към въведения 60-дневен срок за изписването на делата. Кадровиците отбелязват, че разумният срок по чл. 6 ЕКПЧ не може да бъде определен предварително в точен размер, който да важи за всички видове дела. Срокът за приключване на наказателните дела, включително и за изготвяне на мотивите, зависи от фактическата и правна сложност. Предвидените 60 дни за изготвяне на мотивите отново може да се окажат неразумно кратът срок за определени категории дела. В този смисъл, предложеното изменение не постига полезен ефект, поставя неоправдани очаквания към съда, без да отчита естеството на правораздавателната дейност и следва да отпадне, твърдят от ВСС.
В допълнение към становището по НПК Юлиана Колева отбеляза и друг проблем - в проекта липсва предложения за промяна на регламентацията, свързана с вещите лица. А не малка част от делата се бавя и в двете си фази именно заради неизготвени експертизи и др. Колева заяви, че ВСС многократно е акцентирал върху този проблем, но тази материя не е изведена в проекта, МП не е концентрирало потенциала и усилията си да изготви закон за вещите лица, техническите помощници, преводачите и тълковниците. Това е обстоятелство, което не личи и досега МП да е оценил както подобава, заяви Колева и предложи в становището по НПК да бъде включена такава напомнителна анотация.
