Все повече българи не умеят да използват разнообразието от думи на български език - тази тенденция се забелязва от публикациите в социалните мрежи, разказа пред Дарик проф. Светла Коева, директор на Института за български език към БАН.
Другият проблем с езиковата грамотност на хората е съзнателното избягване на правилата за писане, включително и чрез писане на така наречената шльокавица. Според проф. Коева тези тенденции не застрашават българския език от опростяване или обедняване. Колкото до езика на българските политици, тя открои засилваща се агресивност в подбора на думи и в тона, който използват.
Липсата на умения за изразяване на български език е най-тревожният проблем, който забелязва проф. Светла Коева в публикациите на хората в социалните мрежи. А там пишат най-вече хора на възраст до 25 години, повече от половината са момичета и голям процент - ученици.
"Това дали човек пише, използвайки правилно пълен член, е важно, но по-тревожното е, че има една неграмотност, която издава, че човек не може да си служи с думите-не знае как да ги употреби", коментира проф. Коева. Според нея тенденцията за избягване на правилата за писане може да се дължи на демонстрация на криворазбрана свобода, години след налагането на всякакви правила в живота на българите. Като особено важен тя открои езика на политиците, които трябва да са модел за поведение и начинът им на говорене може да се отрази върху възпитанието на децата.
"Политиците говорят в една официална среда и човек действително трябва да преценява какви думи и какъв стил на изказване да използва. Официалната среда изисква по-различен, умерен, доброжелателен тон, с разбиране, с ясно изразяване на становище, без допускане на грубости и обиди", посочи проф. Коева.
От института за български език поддържат фейсбук страницата Езикови справки, където всеки от нас може да зададе въпрос и ще получи отговор в рамките на час.
