Приемането на България и Румъния в ЕС беше правилно, пише информационният портал Юрактив в коментар по повод петата годишнина от влизането на двете страни в съюза.
Още: Прогноза за времето - 27 декември (петък)
Още: Американски сайт за туризъм обяви Перперикон за европейския Мачу Пикчу
Гледано отдалеч, положението на България и Румъния се подобрява, посочва Франсоа Фризон-Рош от парижкия Център за научни изследвания. Той обаче признава, че повечето хора в двете държави не усещат това, защото става дума за макроикономически показатели, но не и за всекидневния живот.
По думите на Фризон-Рош, България и Румъния имат нещо като проблем с начина на мислене, тъй като са гледали на ЕС като на голям брат с отворен портфейл.
Сега българите и румънците се научиха, че няма лесни пари в ЕС, констатира експертът.
Още: Най-важните новини за деня: 26 декември 2024 г.
Още: За политиката и за душата: Най-доброто от "Студио Actualno" за 2024 г. (ВИДЕА)
Фризон-Рош признава, че стабилността в България е резултат от много стриктното наблюдение от МВФ, след като страната обяви фалит през 1997 г. От своя страна Румъния се възползва през 2009 г. от спасителна помощ на ЕС и МВФ на стойност 20 милиарда евро, която й помогна да избегне финансовата криза.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Кризата с тока продължава: 30-метрови дървета са повлекли електропроводи в Стара планина
Още: Близо 3 милиона лева достигнаха даренията след благотворителния концерт за „Българската Коледа"
Някои анализатори твърдят, че двете страни са били възнаградени с членство в ЕС заради подкрепата им във войната в Косово през 1999 г., въпреки че нито една от двете не е била напълно подготвена. В отговор на въпрос дали България и Румъния са се възползвали от политическия импулс по онова време, въпреки че фактически са били неподготвени за членство в ЕС Фризон-Рош заявява: "Решението за присъединяването на Румъния и България беше по-скоро стратегическо, в известен смисъл геополитическо. Беше по-добре да се приемат тези страни и да им се оказва влияние в новото им качество, отколкото да бъдат оставени да се превърнат в гноящи рани в контекста на проблемите в Западните Балкани, които щяха да заразят целия регион".
Фризон-Рош смята, че решението за предоставяне на членство на двете държави е било "добро", въпреки предизвикателствата. Двете страни все още са подложени на мониторинг от ЕК за оценка на напредъка им в борбата с корупцията и организираната престъпност. Според френския анализатор обаче в България и Румъния е имало известен "проблем на манталитета", тъй като ЕС се е възприемал като голям брат с отворен портфейл, от който по-малките братя могат да си помагат. Сега българите и румънците научиха, че няма лесни пари в ЕС", изтъква Фризон-Рош.
Близо 20 милиарда евро бяха заделени за Румъния в периода 2007-2013 г. от т. нар. кохезионни фондове и около 6,7 милиарда евро за България. Но в резултат на предполагаемо лошо управление и корупция Румъния е успяла да усвои само 3,5% от предоставените й фондове, а България се е справила малко по-добре с 18%.
Още: Без ток: Боровец и други населени места в страната ще са без електричество заради обилния снеговалеж
Още: Откриват сезона на Витоша в усложнена зимна обстановка
За сравнение централноевропейските страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., от самото начало "играеха по правилата" и се ангажираха с истински реформи, докато в София и в Букурещ никога не е вземала връх подобна политическа воля, заяви Фризон-Рош. България и Румъния никога не са опитвали да се организират, за да създадат необходимата администрация за усвояване на европейските пари, смята той.
"Те се опитаха да го направят по български или по румънски начин - ще свършим нещо горе-долу, ще го направим по наш си начин, винаги можеш да получиш това, което искаш, като дадеш малък подкуп, но не, не стана по техния начин", казва Фризон-Рош и допълни, че в този контекст Комисията и Агенцията за борба с измамите ОЛАФ са си изиграли добре ролята спрямо София и Букурещ.
България и Румъния страдат от проблем с имиджа, в западните медии те често са свързвани с проституцията и организираната престъпност, отбелязва френският анализатор. Установяването на роми от двете нови държави членки на ЕС в западни градове също свидетелства за окаяното положение на това малцинство, допълва Фризон-Рош.
