Куриоз в енергетиката, закони на килограм и ръст на конституционните жалби, отчита Юридически барометър в своя 20-ти юбилеен брой на изследването на състоянието и развитието на правния ред в България в периода юли 2019 - декември 2022 г. Изследването представи проф. Даниел Вълчев, председател на проекта Юридически барометър.
Още: Ликвидация на Дарик радио: Мария Черешева за съдбата на медията
Още: „Динамиката винаги идва от запад, не само модата“: Прогнозата за времето с проф. Георги Рачев
Куриоз в енергетиката
Вълчев заяви, че няма драматично значение на промените в Закона за енергетиката, но той видя куриоз тях.
"Имаше куриозен опит да се избере нов председател на КЕВР. Вървеше едновременно законодателна процедура и процедура по избор. Оказа се, че един човек не отговаряше на изискванията към момента на подаване на документите и няколко дена по-късно те бяха сменени", коментира Вълчев. Той отчете, че кандидатът за шеф на регулатора обаче вече не е можел да се ползва от новите изисквания, тъй като вече е бил изтекъл срокът за подаване на документите. Според в тази връзка Конституционният съд се е намесил основателно. ОЩЕ: Народното събрание официално върна стария председател на енергийния регулатор
Още: Кой има имен ден днес, 25 април 2025 г. Честито!
Още: Прогноза за времето - 25 април 2025 г. (петък)
Законодателна активност
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-важните новини за деня: 24 април 2025 г.
Още: Почивни и неучебни дни през месец май: Идеи за по-дълги отпуски
"Законодателната активност на народните представители в някои случаи надминава и най-смелите очаквания. Между юли и декември 2022 г. са внесени 199 законопроекта, от които три четвърти са на народни представители", коментира той. Вълчев също посочи, че не всички са приети, но определи това по-скоро като политически знак.
Вълчев обърна внимание, че продължава практиката законите да се допълват повече от веднъж на шестмесечие. Като колоритен пример той даде измененията в Закона за здравето, когато в един ден е внесен законопроекта, разгледан в комисиите, гласуван на първо и второ четене от зала и надвечер изпратен на президента за указ. ОЩЕ: Какво свършиха депутатите от 48-ото Народно събрание?
В рамките на изследването бе засегната темата и за машинното гласуване, като Вълчев коментира, че от 2014 г- е започнало неговото въвеждане, за да се стигне до 2023 г., когато то е на практика обезсмислено. ОЩЕ: Конституционният съд ще разгледа връщането на хартиената бюлетина, но след изборите
Още: Нестабилното пролетно време продължава: Прогнозата на Гери Малкоданска
Конституционният контрол
Изследването отчита известно забързване на конституционния контрол, като според Даниел Вълчев то не зависи от конституционните съдии, а от институциите, които ги сезират. "Има около 9 решения и респективно 9 нови дела на шестмесечие", коментира Вълчев.
Ръст в наказателните процедури срещу страната
Вълчев отчете и ръст на наказателните процедури срещу България, като отбеляза, че са образувани 6 нови дела срещу страната ни. "Това е два пъти повече, отколкото предходния съизмерим период", каза още той. Увеличение е имало и в броя на запитванията към съда на ЕС от страна на българските съдилища.
"От 2010 г. до края на юни 2019 г. общият брой на такива запитвания е 119, само за последните 3 години и половина - той беше 132", отчете Вълчев.
