Учени се опитват да използват изкуствен интелект при изследванията на Слънцето и Космоса.
Още: Най-важните новини за деня: 22 април 2025 г.
Още: Тази нощ: Спират движението по част от магистрала "Струма"
"Не знаем много неща за Слънцето. Опитваме се чрез нови телескопи и различни начини на наблюдение да го изследваме в по-големи детайли. Опитваме да разберем как работи динамото, което предизвиква неговия цикъл от 11 години, но за да обработим всички тези данни ни е нужна помощ от изкуствения интелект. Зад всички услуги като ChatGPT стоят математически и статистически компютърни модели, които обработват огромни количества данни. С тези умни алгоритми можем да детектираме слънчеви изригвания, да подобрим качеството на данните си и да намалим нивото на шум", заяви доц. д-р Камен Козарев от БАН.
По думите му изкуственият интелект навлиза все повече в науката, както и в ежедневния живот. Той изтъкна, че София ще бъде домакин на научна конференция по машинно обучение и компютърно зрение, в която ще се включват над 20 държави. Сред представителите ще има такива от НАСА и Европейската космическа агенция.
ОЩЕ: Китайска програма ще търси обитаеми светове около подобни на Слънцето звезди
Още: Съюзникът на Хитлер, когото нарекохме освободител (ВИДЕО)
Още: Георги Тошев за документалния филм "Лили": Зрителите имат нужда от по-обективна истина
"Опитваме да предвиждаме поведението на Слънцето. Космическото време афектира всекидневния ни живот. При голямо изригване може да има значително влошаване на комуникацията или GPS услугите. Може да има ефект върху електропреносната мрежа, петролопроводи и електропроводи. Опитваме се да предупредим големите компании как да реагират при евентуално слънчево изригване", поясни доц. Козарев.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Гуцанов попари надеждите за по-високи заплати в цял един сектор
Още: Променят движението в двете тръби на тунел „Железница“ на АМ „Струма“
Пред Bulgaria ON AIR той подчерта, че интересът на младежите към хелиофизиката се увеличава.
по създаването на първия радиотелескоп, който ще бъде поставен край обсерваторията на Рожен, Той ще бъде част от голям европейския телескоп, който изследва Вселената в ниски честоти до около 250 мегахерца. Когато го построим - до края на 2025 г., ще имаме участие в най-големия радиотелескоп на тези честоти", похвали се той.
Доц. Козарев изтъкна, че България трябва да се стреми да се мери с най-добрите учени.
Още: След смъртта на папата: "България излиза от една зона на комфорт"
Още: "Записа датата в календара си": Папа Франциск е щял да посети България още веднъж
"За държава като нашата и финансите, с които разполагаме, се справяме доста добре", отбеляза той.
