Учени се опитват да използват изкуствен интелект при изследванията на Слънцето и Космоса.
Още: Родителите не знаят какво правят децата им: Директор на гимназия в Сандански за опасните вейпове
Още: Кой има имен ден днес, 15 януари 2025 г. Честито!
"Не знаем много неща за Слънцето. Опитваме се чрез нови телескопи и различни начини на наблюдение да го изследваме в по-големи детайли. Опитваме да разберем как работи динамото, което предизвиква неговия цикъл от 11 години, но за да обработим всички тези данни ни е нужна помощ от изкуствения интелект. Зад всички услуги като ChatGPT стоят математически и статистически компютърни модели, които обработват огромни количества данни. С тези умни алгоритми можем да детектираме слънчеви изригвания, да подобрим качеството на данните си и да намалим нивото на шум", заяви доц. д-р Камен Козарев от БАН.
По думите му изкуственият интелект навлиза все повече в науката, както и в ежедневния живот. Той изтъкна, че София ще бъде домакин на научна конференция по машинно обучение и компютърно зрение, в която ще се включват над 20 държави. Сред представителите ще има такива от НАСА и Европейската космическа агенция.
ОЩЕ: Китайска програма ще търси обитаеми светове около подобни на Слънцето звезди
Още: Най-важните новини за деня: 14 януари 2025 г.
Още: Прогноза за времето - 15 януари 2025 г. (сряда)
"Опитваме да предвиждаме поведението на Слънцето. Космическото време афектира всекидневния ни живот. При голямо изригване може да има значително влошаване на комуникацията или GPS услугите. Може да има ефект върху електропреносната мрежа, петролопроводи и електропроводи. Опитваме се да предупредим големите компании как да реагират при евентуално слънчево изригване", поясни доц. Козарев.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Проходът Рожен отново е затворен за тежкотоварни автомобили с ремаркета и полуремаркета
Пред Bulgaria ON AIR той подчерта, че интересът на младежите към хелиофизиката се увеличава.
по създаването на първия радиотелескоп, който ще бъде поставен край обсерваторията на Рожен, Той ще бъде част от голям европейския телескоп, който изследва Вселената в ниски честоти до около 250 мегахерца. Когато го построим - до края на 2025 г., ще имаме участие в най-големия радиотелескоп на тези честоти", похвали се той.
Доц. Козарев изтъкна, че България трябва да се стреми да се мери с най-добрите учени.
Още: В нощта срещу четвъртък: Ограничават движението по магистрала "Хемус"
Още: От този уикенд: Столична община увеличава автобусите до Витоша
"За държава като нашата и финансите, с които разполагаме, се справяме доста добре", отбеляза той.
