Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Тристранката: Средно увеличение на пенсиите с 64 лв. от 1 октомври

26 юли 2021, 13:04 часа • 13498 прочитания

Предлаганите от служебното правителство актуализации на държавния бюджет и на бюджета за пенсии бяха обсъдени от Националния съвет за тристранно сътрудничество, предаде БНР. Служебният кабинет предлага промени, с които от 1 октомври средното увеличение за един пенсионер да бъде 64 лева.

Социалната пенсия от 148,71 лева да стане 170 лева. Предвижда се от 1 октомври минималната пенсия да стане 340 лева, вместо сегашните 300 лева, а максималната да бъде 1500, вместо досегашните 1440 лева.

Също от 1 октомври се предлага пенсионерите над 65-годишна възраст, които получават пенсия под линията на бедност от 369 лева, да взимат месечна социална добавка, която да допълва дохода им до линията на бедността. Мярката ще бъде за 413 600 души, сочат сметките на НОИ.

Предвидена е промяна на прилаганата тежест на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула, по която се изчисляват пенсиите. От 2019 г. тя е 1,2 на сто. Предвижда се увеличението ѝ на 1,35 на сто. Така действителните размери на пенсиите ще бъдат увеличени с 12,5 %.

Проектът предлага устойчивост, коментира финансовият министър Асен Василев.

"Да не застраши финансите на страната, да не трябва да се увеличават данъците, да се впишем изцяло в съществуващата данъчна рамка. Другият въпрос, който беше повдигнат, беше за вдигане на максималния осигурителен праг, а от друга страна за вдигане на тавана на пенсиите.

Тези неща е крайно време да спрат да бъдат командно-административни, а да бъдат вързани към реалната икономика.

Спрямо средната заплата най-нормалното нещо е максималният осигурителен праг да се вдига с темповете, с които се вдига средната заплата", каза Асен Василев.

Три проекта - Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., на промените в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., както и на промените в Закона за държавния бюджет на България за 2021 година, бяха принципно подкрепени на извънредното заседание на тристранката, с малки бележки по отношение на бюджета на НЗОК, които днес следобед ще бъдат уточнени на извънредно заседание на Надзорния съвет на касата. Това каза след края на заседанието служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев, предаде БГНЕС.

„Това, което служебното правителство предлага като изменения и допълнения в съответните бюджети, е да може държавата до края на годината да продължи да функционира нормално в рамките на приходите, които ще бъдат акумулирани допълнително в държавния бюджет, така че да не допуснем превишение на дефицита. Всъщност получава се точно обратното с 0.5% се намалява дефицитът по Закона за бюджета на България за 2021 г.“, обяви той и уточни, че допълнителните приходи идват от по-голямата събираемост от данъци, акцизи и здравноосигурителни вноски.

От думите му стана ясно още, че са заложени средства, с които да се посрещне последваща Ковид вълна и да може да се обезпечи бизнеса и здравната система, така че да не бъдат застрашени доходите и оцеляването им.

„Повишение има в почти всички бюджети. В политиката за здравеопазване е заложено повишение, което да може да поеме плащанията, които се дължат от бюджета към системата на здравеопазването и работещите на първа линия. Повишение има и в областта на социалната политика. Предлагаме преизчисление на пенсиите с тежестта на осигурителния стаж във формулата, с промяната от 1,2 на 1,35. Заложени са и над 230 млн. лева за други социални плащания, включително и мярката, която е за месечната финансова помощ за пенсионерите, които са с доходи под линията на бедност, заложени са и допълнителни плащания към семействата с деца под 14-годишна възраст, така че ако се наложи затваряне и оставяне на тези ученици вкъщи, родителите да могат да получат съответната подкрепа за налагането на тази мярка. Заложени са и 82 млн. лева по Закона за личната помощ“, посочи Донев.

От своя страна служебният финансов министър Асен Василев уточни, че актуализацията е направена при допускане на тежка COVID криза подобна на тази, която сме имали през ноември и декември 2020 г.

„Заложените параметри на растеж и на инфлация са съобразени с такъв сценарий. Плащанията, които са необходими и към бизнеса, и към здравната система също са съобразени с такъв сценарий. Ако не се случи такава криза, плащанията ще бъдат доста по-малки, ако се случи тежката криза – те ще бъдат напълно осигурени“, гарантира той и добави, че направените разчети и очаквания са напълно реални и подчерта, че голяма част от предвидените в актуализацията на бюджета допълнителни приходи в размер на малко над 2 млрд. лева вече са реализирани.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров изрази задоволство от постигнатото съгласие и декларира, че подкрепя актуализацията на бюджета.

„Подкрепяме по две причини. Едната е, че имаме увеличение на разходите в необходимата степен, за да се покрият основните направления, заради които искахме актуализация на бюджета, а именно социалните разходи, разходите за подкрепа на бизнеса и заетостта, и допълнителни разходи в сферата на здравеопазването. Тези 1.8 млрд., които дава допълнително актуализацията в тези системи е жизнено важна“, коментира Димитров и добави, че те подкрепят и философията на тази актуализация, която не орязва други разходи.

Синдикалистът призова властите да обърнат внимание на публичния транспорт, който не е предвиден в актуализацията, въпреки че сериозно е пострадал и добави, че за подкрепата му са необходими около 50 млн. лв. Димитров обясни, че второто им предложение е да се увеличи квотата за ваучери за храна от 60 на 80 лв., за което ще са необходими 40 млн. лв., които обаче не са за сметка на бюджета.

От страна на бизнеса, Радосвет Радев, който е председател на Българската стопанска камара заяви, че днешният герой е българският бизнес, който е допринесъл приходната агенция да може да събере допълнителните 1,8 млрд. лв.

„Тази актуализация не се случва за сметка на увеличение на дефицита. От тази гледна точка са поздравленията за данъчната администрация, за митниците и това което направи министерството на финансите. Някои от очакванията говорят дори за спадане на дефицита“, заяви той и уточни, че разгледаното днес не е бюджет на трите структури, това е предложение.

Още: Хърсев вижда актуализация на бюджета заради нови цели, а не защото обезателно трябва

Спасиана Кирилова
Спасиана Кирилова Отговорен редактор
Новините днес