С решение по делото Ю. П. срещу България (жалба № 23614/20) днес Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе, че българските власти не са разследвали ефективно сексуално посегателство над малолетна, съобщиха от Хелзинския комитет. Стана ясно, че делото е водено с правната помощ на Българския хелзинкски комитет.
Случаят се отнася до сексуален контакт на ненавършило 14-годишна възраст момиче с четирима мъже от нейния квартал. След като научава за случилото се, през май 2015 г., майката на детето подала жалба в полицията, назовавайки и извършителите, посочени от дъщеря ѝ, които са познати от квартала. В същия ден четиримата са разпитани, а в домовете им е извършено претърсване и изземване на доказателства. На следващия ден прокурор при Софийска окръжна прокуратура се произнася, че фактите по случая не могат да се квалифицират като изнасилване по чл. 152 от Наказателния кодекс, а като по-леко наказуемото престъпление съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст по чл. 151 от Наказателния кодекс. Делото е препратено на районния прокурор в Ботевград, който е компетентен да проведе наказателното преследване на посоченото престъпление. През юли районният прокурор обаче намира, че е налице принуда при осъществяване на сексуалния акт с детето, поради което отново изпраща материалите на окръжната прокуратура.
След проведени множество следствени действия, включително събиране на ДНК проба, неколкократни разпити на пострадалата в присъствието на педагог, както и след самопризнание на единия от посочените за извършители, че е осъществил сексуален контакт с нея, през септември 2017 г., окръжният прокурор се произнася, че показанията, събрани по случая, са противоречиви. Като признава, че съгласно материалите по делото детето изглежда е участвало в сексуален контакт през април или май 2015 г., тази прокуратура изпраща отново делото на районната.
През юни 2018 г. районната прокуратура намира, че извършителите на деянието не са установени и спира производството. През октомври районният съд потвърждава това произнасяне, както и че данни за изнасилване не са установени. Разследването на хипотезата за съвкупление с малолетно лице изобщо не е продължено от прокуратурата, въпреки несъмнените данни за това престъпление.
ЕСПЧ намира, че разследването е било навременно и достатъчно задълбочено в началния си етап. Въпреки това, след постановлението от септември 2017 г. са изминали девет месеца без да бъдат предприети, каквито и да било допълнителни действия по разследването, докато районният прокурор вземе решение за спиране на производството през юни 2018 г. След това минават повече от петнадесет месеца, преди районният съд да се произнесе по жалбата на жалбоподателя срещу постановлението за спиране на производството. Такива забавяния, посочва Съдът в Страсбург, очевидно могат да подкопаят ефективността на разследването.
Същевременно, въпреки многобройните доказателства, указанията на прокурора и бележките на адвоката на пострадалата, не е постигнато никакво заключение относно престъплението съвкупление с малолетно лице, не е внесено обвинение и не са давани указания за действия по разследването. ЕСПЧ не намира решението на прокурора да спре разследването за основано на внимателен и обективен анализ на събраните доказателства. Това решение, сочи Съдът, компрометира разследването.
ЕСПЧ не намира извършеното разследване за ефективно, каквито са изискванията на членове 3 и 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
„На сексуалното посегателство над деца се дължи остър и навременен отговор от правораздавателната система, а това предполага и бързо и ефективно разследване“, коментира Ивета Савова, адвокат на жалбоподателката по делото, работеща в Програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет.
„Отрезвяващо е, че ЕСПЧ нарича решението на прокурора да спре производството в настоящия случай „парадоксално“. За съжаление наблюдаваме проблеми в разследването и в наказателното преследване в много случаи на сексуално насилие. Българските власти, в това число прокуратурата и разследващите органи, дължат повишена чувствителност на тези най-уязвими жертви“, заяви още адв. Савова.
На жалбоподателката са присъдени обезщетение в размер на 7 500 евро за неимуществени вреди и 3 000 евро за разноски за процесуално представителство.
По колко случая Хелзинският комитет е изпратил жалби в Страсбург за година? Четете ТУК.
