По време на официалното откриване на новата сграда на македонското МВнР, на което присъства цялото държавно ръководство на бившата югорепублика, скопските журналисти са разпознали сред 37-те статуи на покрива на министерството статуята на капитан Борис Сарафов. Между Чърчил, Аденауер, Вашингтон, Юстиниан и Ганди, Борис Сарафов стои доста неестествено и е определен като „единствения македонски представител”, „контраверзна /противоречива/ личност от македонската история”, „македонец, който мислил, че е българин, и е станал офицер от Българската армия” и т.н.
Присъствието на статуята на капитан Борис Сарафов бе отбелязано още на 11 април т.г., когато след шумен медиен скандал от централния вход на Министерството на външните работи в Скопие бе свалена и прехвърлена в музея статуята на Симеон Радев.
Опитите Симеон Радев да се представи като основател на македонската дипломация не започват с изграждането на скопското копие на Ермитажа. Преди малко повече от 2 години македонският посланик Йордан Плевнеш в Париж постави паметна плоча на мястото, където Симеон Радев е издавал вестник „Македонско движение”, въпреки че Симеон Радев и Плевнеш влагат различно съдържание в термина „македонско”, а авторът на „Строителите на съвременна България” откровено разбира стремежа на македонските българи към освобождение.
Биографията на капитан Борис Сарафов е достатъчно основание статуята му тихомълком да бъде свалена от покрива на Македонското външно министерство.
Капитан Борис Сарафов е роден на 12 юни 1872 г. в село Либяхово, сега Илинден, Гоцеделчевско в семейство на екзархийски учител и борец за църковна и национална независимост. Брат е на големия български театрален актьор и председател на Съюза на артистите в България Кръстьо Сарафов и на специалиста по очни болести и военен лекар д-р Ангел Сарафов.
Борис Сарафов учи във Военото училище заедно с юнкерите Борис Дрангов, Гоце Делчев, Димитър Думбалаков, Иван Пожарлиев, Георги Стаматов, Христо Саракинов, които по-късно ще се превърнат в едни от боевите командири на Българската армия и войводи в поробените Македония и Одринско.
Като офицер служи в Белоградчик, София, Лом и Русе. Учи в Академията на Руския Генералн щаб в Санкт Петербург.
Един от създателите на Българските офицерски бойни братства.
Председател на Върховния Македоно-Одрински комитет /ВМОК/ и активен деец на ВМОРО.
Войвода на чети в Македония, участник в Четническата акция през 1895 г., организатор и вдъхновител на Солунските атентати от пролетта на 1903 г. , главен ревизор на четите в Битолски революционен окръг и военен ръководител на Илинденско-Преображенското въстание.
До смъртта си обикаля столиците на Западна Европа, за да събира средства за борбата на освобождението на българите от Македония и Одринско и води чети в Македония.
Загива заедно с Иван Гарванов на 28 ноември 1907 г.
Редактор: Десислава Ушатова
