По време на официалното откриване на новата сграда на македонското МВнР, на което присъства цялото държавно ръководство на бившата югорепублика, скопските журналисти са разпознали сред 37-те статуи на покрива на министерството статуята на капитан Борис Сарафов. Между Чърчил, Аденауер, Вашингтон, Юстиниан и Ганди, Борис Сарафов стои доста неестествено и е определен като „единствения македонски представител”, „контраверзна /противоречива/ личност от македонската история”, „македонец, който мислил, че е българин, и е станал офицер от Българската армия” и т.н.
Още: Прогноза за времето - 24 декември (вторник)
Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)
Присъствието на статуята на капитан Борис Сарафов бе отбелязано още на 11 април т.г., когато след шумен медиен скандал от централния вход на Министерството на външните работи в Скопие бе свалена и прехвърлена в музея статуята на Симеон Радев.
Опитите Симеон Радев да се представи като основател на македонската дипломация не започват с изграждането на скопското копие на Ермитажа. Преди малко повече от 2 години македонският посланик Йордан Плевнеш в Париж постави паметна плоча на мястото, където Симеон Радев е издавал вестник „Македонско движение”, въпреки че Симеон Радев и Плевнеш влагат различно съдържание в термина „македонско”, а авторът на „Строителите на съвременна България” откровено разбира стремежа на македонските българи към освобождение.
Още: Близо 130 000 превозни средства са излезли от София на 20 и 21 декември
Още: Лъчезар Тошев: Моралът в България се разрушава поради липса на справедливост (ВИДЕО)
Биографията на капитан Борис Сарафов е достатъчно основание статуята му тихомълком да бъде свалена от покрива на Македонското външно министерство.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Неустоимите коледни предложения още са тук
Още: Производител на нашумели шоколадови изделия: Гарантираме прозрачност и качество
Капитан Борис Сарафов е роден на 12 юни 1872 г. в село Либяхово, сега Илинден, Гоцеделчевско в семейство на екзархийски учител и борец за църковна и национална независимост. Брат е на големия български театрален актьор и председател на Съюза на артистите в България Кръстьо Сарафов и на специалиста по очни болести и военен лекар д-р Ангел Сарафов.
Борис Сарафов учи във Военото училище заедно с юнкерите Борис Дрангов, Гоце Делчев, Димитър Думбалаков, Иван Пожарлиев, Георги Стаматов, Христо Саракинов, които по-късно ще се превърнат в едни от боевите командири на Българската армия и войводи в поробените Македония и Одринско.
Като офицер служи в Белоградчик, София, Лом и Русе. Учи в Академията на Руския Генералн щаб в Санкт Петербург.
Още: Повече полиция в София по време на празниците
Още: Жълт код за сняг и поледици в 12 области във вторник
Един от създателите на Българските офицерски бойни братства.
Председател на Върховния Македоно-Одрински комитет /ВМОК/ и активен деец на ВМОРО.
Войвода на чети в Македония, участник в Четническата акция през 1895 г., организатор и вдъхновител на Солунските атентати от пролетта на 1903 г. , главен ревизор на четите в Битолски революционен окръг и военен ръководител на Илинденско-Преображенското въстание.
До смъртта си обикаля столиците на Западна Европа, за да събира средства за борбата на освобождението на българите от Македония и Одринско и води чети в Македония.
Загива заедно с Иван Гарванов на 28 ноември 1907 г.
Редактор: Десислава Ушатова
