Мъжете заемат 63,5 на сто от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво, а жените - 36,5 на сто. В държавните предприятия и търговските дружества с мажоритарно държавно участие 72,5 на сто от ръководителите са мъже. Това съобщи Националният статистически институт.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Даннитe са от електронната публикация "Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението 2021 г.", в която са обхванати 22 163 ръководни длъжности на високо и средно управленско ниво в институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и в други самостоятелни структури извън тях. Електронното издание e публикувано на сайта на НСИ.
Мъжете заемат 68,8 на сто от ръководните длъжности на най-високо управленско ниво, а жените са най-добре представени на ниво "заместник-ръководител" - 41,1 на сто. Най-висок относителен дял на ръководни длъжности, заети от жени, се наблюдава в институциите на съдебната власт - 53 на сто, а най-нисък в законодателната власт - 24,2 на сто. Още: Ще стане ли минималната заплата 1000 лева? Ето колко ще е от януари
В края на 2021 г. 28,3 на сто от общинските съветници и 29,3 на сто от кметовете в страната са жени. В държавните предприятия и търговските дружества с мажоритарно държавно участие мъжете заемат 72,5 на сто от ръководните длъжности.
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?
Над 50 на сто от ръководителите в специализираните териториални администрации, научните организации и обществените медии са жени.
Народното събрание
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
В сравнителен план между наблюдаваните категории в изследването, жените на ръководни длъжности са най-слабо представени в институциите на законодателната власт (24,2 на сто). Ниският им относителен дял в тази категория зависи и от разпределението по пол на лицата, участващи в кампаниите за избор на народни представители, посочват от НСИ. По данни на ЦИК на парламентарните избори, проведени на 14 ноември 2021 г, жените кандидати са 1515, или 29,9 на сто от общо 5062 кандидати, като избраните жени народни представители представляват 23,8 на сто от общо 240 народни представители.
Към 31 декември 2021 г. делът на жените народни представители в националния парламент е 22,5 на сто, като това е най-ниската отчетена стойност в периода между 2018 и 2022 година. Балансирано участие на жените и мъжете на ръководни длъжности в законодателната власт се наблюдава единствено при длъжност "заместник-председател на Народното събрание", където жените са 42,9 на сто, а мъжете 57,1 на сто от общо 7 заети позиции. Още: Лек ръст на потребителското доверие през юли
Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.
Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)
Относителният дял на жените сред българските представители в ЕП е по-висок, но близък до този в националния парламент. По данни на Европейския институт за равенство между половете към последното тримесечие на 2021 г. жените от квотата на България съставляват 29,4 на сто от всички български членове, с което страната ни се нарежда на 22-о място сред държавите членки на Европейския съюз. За същия период в ЕП с най-добра представеност на жените са страни като Швеция и Финландия, всяка от които с 57,1 на сто жени представители, следвани от Люксембург, Словения, Дания и Латвия, при които половината от националните им представители са жени.
Администрация
Към края на 2021 г. в централната администрация на изпълнителната власт жените на ръководни длъжности представляват 39,2 на сто от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34 на сто. Данните показват, че жените имат по-голям относителен дял в ръководствата на изпълнителните агенции (63,8 на сто) и специализираните териториални администрации (64,8 на сто) и по-малко участие в управлението на отделните министерства, където 72,6 на сто от ръководния състав се състои от мъже, посочват от НСИ.
Прегледът по вид административни структури и длъжностни нива разкрива, че жените по-често заемат длъжности като "заместник-ръководител" и "друга ръководна длъжност" и са по-слабо представени като ръководители на най-високото ниво на управление в съответната институция. Показателен пример за това е разпределението на ръководните длъжности в областните администрации, където на най-високото длъжностно ниво жените са 7,1 на сто, а на най-ниското - 68,6 на сто.
В органите на местното самоуправление (общинските съвети) към 31 декември 2021 г. от общо 5128 общински съветници 1 451, или 28,3 на сто, са жени. В регионален аспект най-добра представеност на жените в състава на общинските съвети има в областите Враца (37,8 на сто), Перник (37 на сто), София (35,1 на сто), а най-ниска в Благоевград (21,1 на сто), Разград (22,4 на сто), Кърджали (22,7 на сто). Още: След войната в Украйна ще има повече мъже, отколкото жени: В Киев обясниха защо
Съдебната система
Данните показват, че над половината от ръководните длъжности в структурите на съдебната система се заемат от жени. Паритетно участие на двата пола се регистрира и по отделните длъжностни нива, като на длъжност "заместник-ръководител" 57,1 на сто от позициите са заети от жени.
Към края на 2021 г. броят на съдиите в страната е 1868, от които две трети са жени. В сравнение с предходната година общият брой на съдиите намалява с 317, души или 14,5 на сто, но съотношението между половете остава без изменение. Най-висок относителен дял на жените съдии се наблюдава в административните (77,9 на сто) и върховните съдилища (74,7 на сто).
Наука, образование и държавни предприятия
Във висшите училища и научните организации данните показват балансирано участие на двата пола в управлението, като в научните организации жените заемат 59,8 на сто от ръководните длъжности. Аналогични резултати се отчитат и в подкатегория "Държавни и обществени структури", където относителният дял на жените в институциите и организациите извън законодателната, изпълнителната и съдебната власт ("Други институции и организации") е 58,5 на сто.
По-слаба представеност на жените се регистрира в управлението на държавните предприятия и търговските дружества, в които 27,5 на сто от ръководните постове се заемат от жени. Прегледът на данните по длъжностни нива показва, че най-много жени заемат най-високото длъжностно ниво "ръководител" във висшите училища и научните организации (47,2 на сто), а най-малко - в държавните предприятия и търговските дружества (21,9 на сто). На длъжностните нива "заместник-ръководител" и "друга ръководна длъжност" относителният дял на жените е най-голям в категорията "Държавни и обществени структури" - съответно 47,7 на сто и 59,7 на сто.
Един от ключовите индикатори на европейско ниво, който се използва за наблюдение на равнопоставеността между жените и мъжете в управлението, е "Висши ръководни длъжности, заети от жени". Чрез него се отчита делът на жените в управителните съвети/бордовете на най-големите дружества, листвани на фондовата борса. През 2021 г. сред страните от ЕС България заема шесто място по относителен дял на жените ръководители в наблюдаваните дружества, посочва НСИ.
