Социалната политика е най-слабото звено на управлението в България, а ксенофобията е широко разпространена.
Това са част от основните заключения в проучването "Индикатори на устойчивото управление 2016 г." на германската фондация "Бертелсман". То обхваща 41 държави от ЕС и "Организацията за икономическо сътрудничество и развитие" (ОИСР) и е проведено с помощта на 100 международни експерти.
"В България няма цялостна интеграционна политика, а ксенофобията е широко разпространена, създавайки неблагоприятни условия за мигрантите", се посочва в проучването. По този показател България е оценена с 3 по десетобалната система.
Според "Бертелсман" страната няма развита политика за интегриране на мигрантите, които представляват под 1% от населението. Първата, по-слаба вълна бежанци от Сирия през 2013 – 2014 г. е показала според анализаторите крайно ограничените възможности на българското общество да приеме мигрантите. Условията за настаняване тогава бяха изключително бедни, а в определени общини дори избухнаха протести срещу намерението на деца-мигранти да посещават местни училища.
"Реакцията на България беше фокусирана върху опитите да се предотврати влизането на мигранти в страната вместо върху подобряването на механизмите за настаняването и интегрирането им. В страната продължава да има сегрегация в области като образованието, доколкото много деца на мигранти не могат да посещават училище заради незнание на езика", се посочва в проучването.
Самата Германия получава оценка 7 по десетобалната система за културни, образователни и социални политики, водещи до интегриране на мигрантите в обществото. Двете държави, които се справят най-добре по този показател, са Канада и Нова Зеландия. Съседните Гърция, Румъния и Турция получават 6.
Най-слабата оценка по десетобалната система – 4.3, България получава по показателя "социални политики". В международната класация по този индикатор страната се нарежда на 40-а позиция от 41 държави. Регистрира се дори леко влошаване спрямо предишното проучване, направено през 2014 г., предаде Mediapool.
"Качеството на образованието е сравнително ниско, със значителни географски разлики. Неравенството на доходите е голямо, а социалното изключване – значително. Системата трудно интегрира малцинствата, чужденците и хората с по-ниско ниво на образование", се посочва в изследването.
Коментарът за здравната система е, че тя е с широк достъп, но качеството не е високо. По отношение на пенсионната система основният проблем е нейната устойчивост.
Качеството на демокрацията в България остава сравнително слабо (5.8), но поне е оценено като по-добро в сравнение с икономическите политики (4.9).
"Новата избирателна система позволява пренареждане на партийните листи с преференции за предпочитания кандидат. Това увеличава възможностите за избор, но в същото време внася объркване. Въпреки ограниченията за партийното финансиране, фирмите осигуряват подкрепа извън закона в замяна на услуги. Референдумите са разрешени, но редки", посочват анализаторите.
Специален акцент от проучването е поставен върху медийната среда. "Много частни медии са собственост на бизнес групировки, които имат връзки с управляващите. Така се търгува благоприятно отразяване срещу бизнес сделки. Собствеността на медиите често е непрозрачна, но независими онлайн медии започват да влияят върху политическия процес", пише в проучването.
В него се допълва, че рамката за борба с корупцията е солидна, но неефективна.
Икономическите политики на България са оценени по-скоро слабо въпреки стабилните макроикономически показатели. Като най-сериозен проблем са отчетени ниските разходи за наука и развойна дейност за целите на икономиката.
Другото слабо място е пазарът на труда, където основните проблеми са безработицата и ниските заплати. В България делът на работниците, които печелят под 2/3 от медианния доход ( не е класическият усреднен доход в една страна, а това ниво на доход, което разделя домакинствата - б.а), е доста висок – над 20%, става ясно от данните. Стабилната фискална политика е оценена най-високо сред икономическите показатели.
От петте изследвани сфери от "Бертелсман" България е оценена най-високо по отношение на екополитиките си, където се нарежда на сравнително високата 16-а позиция. Емисиите на въглероден диоксид са умерени, има субсидии за енергия от ВЕИ. Страната обаче няма цялостна водна стратегия. Защитата на горите и биоразнообразието са силни страни, макар че бизнес интереси продължават да нарушават екополитиките в минната индустрия и туризма.
В доклада в почти прав текст е похвален вторият кабинет на Бойко Борисов. "Новото правителство подобри представянето си, намали дефицитите и подобри усвояването на европейските фондове", посочва "Бертелсман".
В същото време фондацията директно критикува новия омбудсман Мая Манолова. "Новият омбудсман Мая Манолова е спорна политическа фигура, която потенциално може да подкопае ролята на институцията", смятат анализаторите.
Те критикуват и част от бизнес организациите и неправителствените организации, които действат по-скоро като активисти, отколкото като анализатори.
Общата оценка за България по всички показатели на управлението е 5.10, което нарежда страната на 36-а позиция сред най-богатите 41 държави в света.
