145 години се навършват днес от Априлското въстание. То избухва преждевременно заради предателство на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 година в Копривщица.
Пет революционни окръга готвят народа за революция. Четири от тях успяват да въстанат - Търновски, Сливенски и Врачански, като най-добра е организацията в Пловдивско. Там на 19 април пристигат турските заптиета, получили информация от Ненко Терзийски от Балдево. На следващия ден Копривщица се вдига, революционерите превземат Конака, а 25 годишният Тодор Каблешков пише „Кървавото писмо“ и приканва останалите да последват примера им. Следва Панагюрище, а Хвърковатата чета на Бенковски и Волов вдига на въстание Перущица, Батак и Брацигово. Вдигат се още Стрелча, Клисура и много други села и градове предимно в Средногорието и Родопите.
Впоследствие всички те само за броени дни са опожарени и потопени в кръв от башибозука. В този неудържим порив към свободата участват около 10 000 мъже от 95 населени места.
БНР припомня, че въстанието представлява своеобразен връх на националноосвободителното ни движение и еманация на българския дух. Макар и завършило с неуспех, то постига друга своя основна цел-политическата-народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия. Удивително е, че на страната на родната ни кауза застава обществеността в считаните за непримирими противници-двете най-могъщи империи по онова време-Русия и Великобритания. Така освобождението става неизбежно и то се случва две години по-късно.
Припомнете си историята на Априлското въстание през разказа за една от крепостите на българската саможертва, Батак, във филма, който подготвихме, с колегите Румен Скрински и Александър Македонски.