Между трите трибуквия има няколко общи неща: Че по замисъл и по закон трябва да защитават обществения интерес, че се издържат с парите на българските данъкоплатци, но държавата им ги дава. И не на последно място – че напоследък тези, които ги издържат, се чудят откъде-накъде част от парите им трябва да отиват за тях.
Не че българските граждани не са свикнали да плащат за некачествени услуги, вижте само тока, водата и парното. Само че напоследък наистина държавните (по закон обществени) радио и телевизия, пък и регулаторът СЕМ, идват малко в повече на потребителя на медийни услуги. Да, зрителите и слушателите, според Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) вече се наричат така – потребители. Ако въобще масовата част от народонаселението употребява услугите, предоставени от единствените налични обществени доставчици в страната – БНТ и БНР. Потребителите напоследък потребяват най-охотно предоставените им от двете медии скандали. Може да не гледат и слушат БНТ и БНР, но следят социалните мрежи.
Нямаше да се занимаваме с БНТ, БНР и СЕМ чак толкова, ако над главата на данъкоплатеца не тиктака и такса „телевизор“. Да, предложенията за промени в ЗРТ, от миналия месец са в ресорната парламентарна комисия. В медиите се прокрадна, че таксата на приемник ще е 0,6% от минималната работна заплата, а фондът за радио и телевизия ще бъде подопечен на СЕМ. Таксата ще се стовари върху хората през електромера. Следователно, щом по статистика абонатите на трите енергоразпределителни дружества са почти пет милиона, събраната сума ще е над 200 млн. лева.
За 2019-а бюджетите на БНТ и БНР съответно са 67,7 млн. лв. и 44,3 млн. лева. Общо малко над 100 млн. лева. Ако „такса телевизор“ се сбъдне, във фонда (под разпореждане на СЕМ), остават още 100 млн. лева. И за какво при наличието на този фонд ще им е на депутатите да обединяват БНТ и БНР? И да правят общ регулатор от КРС и СЕМ? И такива уплашени гласове се чуват, преди всичко от работещите в двете медии. А какво ще получи потребителят срещу вноските си?
Ето каква продукция произвеждат БНТ и БНР напоследък, още преди „такса телевизор“.
Радиото например произведе тишина в ефира на „Хоризонт“ и небивала шумотевица в другите медии. На символичната за фаталистите дата петък 13-и (септември, но без значение), радиото спря за пет часа. Нещо невиждано и немислимо досега, поради традиционно високия (и вече хипотетичен) авторитет на старата къща. Но ето, случи се, а за медийните надзорници, въпреки липсата на уважителна причина за спирането, станалото е нещо нормално. Сигурно за тях е нормално и с телефонни обаждания да се свалят (и връщат) журналисти от (и в) ефир? За съжаление, това се е случвало и преди въпросния петък 13-и. Но този път се вдигна повече хум от обикновено (например фиаското с опита за закриване на радио „България“). Или резилът (тримесечен) с неподписания договор с "Музикаутор" в навечерието на 2017-а. Сигурно някой намира прилика със събитията в радиото от 2001-а, когато за директор тогавашният НСРТ наложи човек без необходимата компетентност а той от своя страна се сдоби с още по-некомпетентен екип. И половин година БНР звучеше като от Татово време. Да се надяваме, че този път агонията на настоящото ръководство няма да бъде толкова дълга и ще си отиде мирно и тихо.
Телевизията пък произвежда риалити на квадрат и направо громи частните си конкуренти. Междувременно БНТ се сдоби с нов директор, защото съдът най-сетне доказа, че старият е шофирал почерпен и го осъди. Новият директор на БНТ първо оповести, че медиата се е разорила със „Стани богат“, после го махна от ефир, но не съвсем, после пък за икономия и целесъобразност свали „Сънчо“ и го прати в командировка в БНТ2. Освен това директорът реши да спести някой лев, като закрие кореспондетските пунктове в Москва, Скопие и Берлин. Дойдоха и местните избори и БНТ в опит да припечели някой лев, пак произведе скандал.
Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров се държа като себе си в ефир, с което изненада най-много водещата, ръководството на БНТ, СЕМ и някои приклещени на другия ден за коментар политици. Изводът е, че в обществената(?!) телевизия всеки може да се държи като иска, а възпитаните хорица там въобще няма да санкционират поведението му. Санкция, като се замислим, може да има и в обществен интерес. Да не гледат хората простотии, защото по закон БНТ трябва и да възпитава. Включително в ценности, но на първо време зрителите биха се задоволили поне с добри обноски. Поне в ефир. На добра публицистика вече не смеем да се надяваме.
Споменатите безценни продукти двете медии произведоха с любезното съдействие на СЕМ, защото той избира ръководствата им. Или поне изглежда така. Иначе, да напомним на потребителя на медийни услуги, че регулаторът го избират първите хора в държавата – президентът и парламентът. И двете власти си имат квоти в СЕМ, разпределят си ги и съветниците поминуват там, докато не ги хване някоя ротация, или не им изтече мандатът. После президентът и депутатите си избират свои медийни надзорници.
Голямо неудобство е да занимаваме потребителите с толкова прозаични неща като начините, по които се заобикаля над 130 пъти ремонтираният ЗРТ. Медийни юристи обясняват това често напоследък, но кой да ги чуе или прочете? На повърхността изплува скандалът. Потребителите на медийни услуги са закърмени и вече здраво захранени с него още преди БНТ и БНР да започнат да имитират частните си събратя по оскандаляване и опростачване. Какво да се прави, това е положението. Потребителят предпочита да консумира риалити формати с неподправени и пиперливи битовизми и простотии. Предпочита шоумени за политици и политици за шоумени. Десетина медии преди около месец се обединиха, като отхвърлиха категорично порножурналистиката, налагана от определени издания. Политиците свенливо и с половин уста ги подкрепиха и после направиха няколко неотложни неща: Първо, наляха покрай местния вот едни пари в традиционни медии, сред които къде официално, къде неофициално и порноупотребяващите. И второ, отидоха на коктейла на една за четвърт век оредяла откъм стойностна журналистика частна.
И толкова. БНТ и БНР не произвеждат публицистика, алтернативна на жълтокафявата продукция. Може би някой ден, някога си, работещите там ще проумеят, че не квадратчето с тяхното предаване е най-важното, а цялата програма. И че мястото на различните гледни точки по една тема е в едно предаване, тук и сега, и е тяхна отговорност. Не отговорност на колегата им от съседното квадратче. И не е добре на зрителите и слушателите да се предлагат едни и същи манджи. В рамките на един ден. И ден след ден. Това може и да е добре за хонорарите, но не и за публиката. В крайна сметка тя избира. И вероятно предпочита в ефира да се случва нещо по-смислено и различно от познатите крамоли между ръководствата на БНТ и БНР и служителите им. С неизбежната намеса на някои политици.
Автор: Спасиана Кирилова
