Единодушно с 11 гласа Конституционният съд отмени мораториума върху давността за придобиване на държавни и общински имоти. Този начин на придобиване беше спрян за повече от 15 години и от няколко дена давността отново тече. Мораториумът е въведен от 31-ви май 2006 година в Закона за собствеността и удължаван седем пъти досега.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Мораториумът, според най-актуалната му версия, гласеше следното: „Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование“.
Решението на КС бе обнародвано в Държавен вестник на 4-ти март и е в сила от 8-ми март. И както самият Конституционен съд (КС) написа: „...последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила“.
КС пояснява, че не трябва да има каквото и да било съмнение, че в периода от 31 май 2006 до 8 март 2022 давността е била спряна.
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?
В същото време ще има случаи, при които и първият ден, в който давността отново започва да тече, ще е достатъчен, за да се претендира придобиването по давност на даден имот, от който държавата или общината е престанала да се интересува и той се владее от частно физическо или юридическо лице с години.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Тази промяна, както вече писахме, се очаква да доведе до лавина от казуси, които са били стопирани досега, за придобиване на имоти по давност.
Предисторията
В България от 1951 г. до 1 юни 1996 г. действа тотална забрана за придобиване на каквато и да е държавна или общинска собственост. Тогава с промени в Закона за собствеността тя отпадна. Оставена бе възможност за придобиване само по давност и то само ако собствеността е публична държавна или публична общинска.
Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.
Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)
Разликата между частна държавна, частна общинска, публична държавна и публична общинска собственост е много съществена.
С частната своя собственост общината и държавата могат да се разпореждат чрез продажба, замяна, дарение, възмездно или безвъзмездно учредяване на права, апортиране в капитала на търговски дружества, отдаване под наем, концесия, приватизация и др.
При публичните имоти държавна и общинска собственост разпоредителните действа са силно ограничени - отдаване под наем, концесия и приватизация. Публичната общинска и държавна собственост е предназначена за трайно задоволяване на обществени потребности.
Накратко, когато видите в някой документ, че държавата или общината превръща имот от публична в частна собственост, най-често означава, че го готви за продажба.
През 2006 г. - малко преди да изтекат 10-те години, които позволяват да се придобие имот и при недобросъвестно владение, беше въведен първият мораториум за държавната и общинската собственост. Над 15 години държавата го удължава, като всеки път мотивът за това е, че още не е приключил процесът по регистриране и актуване на имотите ѝ държавна и общинска собственост, пише в анализ на правния портал Lex.bg.
Последното удължаване – през 2018 г., е специален случай, тъй като беше направено със задна дата.
Причината за това, както се посочва в мотивите на тогавашното правителство, е, че „Обективно и непреодолимо към настоящия момент затруднение за изпълнението на предвидената в плана мярка, свързана с предприемане на действия по съставяне на нови актове за държавна или общинска собственост за всички имоти - частна държавна или общинска собственост, в случаите на чл. 71, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост и чл. 59, ал. 1 и 2 от Закона за общинската собственост, е липсата на одобрени и на влезли в сила кадастрални карти и кадастрални регистри за територията на много населени места. Съгласно представената от Агенцията по геодезия, картография и кадастър информация, актуална към декември 2016 г., цялостното покритие на територията на страната с кадастрални карти и кадастрални регистри се очаква да приключи до края на 2023 г. при осигурено финансиране“.
Миналата година обхватът на мораториума беше разширен и защитата от придобиване по давност беше разпростряна и над училищни имоти.
Вносител на искането да се обяви за противоконституционна тази забрана е Висшият адвокатски съвет (ВАдвС). Становището им е, че тази разпоредба поставя обектите, които са частна държавна и частна общинска собственост, под различен режим в сравнение с имотите на физическите и юридическите лица.
Според ВАдвС законодателят е поставил една категория частна собственост и нейните собственици – в случая държавата и общините, в привилeгировано положение спрямо друга. Така се нарушава конституционното изискване частната собственост да се гарантира и защитава от закона, което предполага еднаквото й третиране и въвеждане на изключения в режима на собствеността еднакво спрямо всички правни субекти.
Освен това, този мораториум непропорционално ограничава правото на останалите частни собственици, защото държавните и общинските органи са могли да изпълнят задълженията си по опазване и съхранение на своите имоти и не могат да черпят права от дългогодишното си бездействие, се сочи още в становището на Висшия адвокатски съвет.
Становищата
Заслужават внимание обаче няколко от гледните точки на заинтересованите институции, поканени неправителствени организации и специалисти от науката и практиката (всички становища може да прочетете ТУК).
Така например според министъра на правосъдието Надежда Йорданова независимо, че опазването на държавната собственост е изключително важно, е недопустимо с аргументи за целесъобразност да се пренебрегват и нарушават основни начала, заложени в Конституцията на Република България, какъвто е принципът на неприкосновеност на частната собственост. Според правосъдният министър прекомерно дългият срок на наложения мораториум не кореспондира с изискването за конституционосъобразност на приетата мярка като цяло.
На друга позиция е бил министърът на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов. Според него тази законова норма не е произволно създадена и не е противоконституционна, защото нейната цел не е да създаде условия за непредвидимост и неравно третиране на частноправните субекти, а да регламентира способ, с който държавата и общините да защитят своето право на собственост с оглед защитата на по-широкия обществен интерес. В този смисъл спирането на придобивната давност има охраняваща роля.
Според Националното сдружение на общините в Република България неколкократното спиране на придобивната давност за тези имоти и придаването на обратно действие на спирането на давността е резултат от липсата на ясна законодателна концепция за решаване на този сериозен обществен проблем. Също така, че недостатъчно активната позиция на законодателната и изпълнителната (централна и местна) власт през годините не може да послужи като основание за продължително привилегировано третиране на титуляри на правото на собственост, независимо от техния правен статут.
Нотариалната камара подкрепя извода на вносителя на искането, според който „законодателят поставя една категория частна собственост и нейните собственици в по-привилегировано положение спрямо друга“.
Според Българския хелзинкски комитет чрез въвеждането на мораториум държавата използва най-лесния начин да обезпечи своето бездействие по опазване и грижа на имотите си като добър стопанин. Те смятат, че целта на 15-годишния мораториум не е защита на обществен интерес, а суспендиране на действието на придобивната давност без условия и срок.
