Светият Синод на Българската православна църква осъди наредба на здравното министерство, регламентираща правото на аборт, съобщиха от пресцентъра на Св. Синод.
В становище, изпратено до медиите относно действащия в Република България медицински стандарт „Акушерство и гинекология” в отношението му към антропологичната структура на човека и към недоносените деца във връзка със Закона за гражданската регистрация (ЗГР), се възразява срещу неправилното третиране на човека като едносъставно (само физическо) същество.
Настоящото Становище е мотивирано от убеждението ни, че едно от водещите призвания на светата ни Църква се състои в това тя да бъде духовен и морален коректив на мисленето като цяло, на нормативната и законодателната политика и на всички дейности, които се отнасят до Божието творение и особено – до неговия венец човека, се посочва в становището.
„С това Становище анализираме основно § 1, т. 13 в Наредба № 12 от 21 юли 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, издадена от Министъра на здравеопазването на Р.България, и обнародвана в Държавен вестник, брой 66, от 8 август 2014 г., във връзка със Закона за гражданската регистрация. Анализирайки тази Наредба и ЗГР, нашето Становище се отнася до принципно неправилното третиране на човека като едносъставно (само физическо) същество и в частност до бездуховното и безчовечно отношение към недоносените деца и техните семейства. Св. Синод се придържа към библейското откровение за сътворения от Бога човешки живот и за неразделната двусъставна структура на човека – създаден с душа и тяло от самото си зачеване”, се посочва в становището.
Според Св. Православна църква третирането на човешкото същество като лишен от душа „концептус”, „зародиш” или „плод”, чийто признак за живот и жизненост е единствено „циркулацията на кръвта”, „потриса силно ведно с произтичащите от това неправилно разбиране тежки последствия”. Сред откроените от Св. Синод последици са – 1) редуциране на човека до едната му телесност; 2) обезличаване на човешката личност; 3) легитимиране на аборта; 4) опит за разширяване обхвата на понятието „аборт” с включване в него на определена категория преждевременни раждания; 5) жестоко отношение към недоносените деца с тегло под 800 грама и техните семейства – чрез липса на адекватна грижа и чрез узаконяване на убиването на всички бебета, появили се на бял свят с гестационна възраст под 26 гестационни седмици и които не са успяли да живеят поне 3 денонощия.
Човешкият живот е свят Божи дар от самото си зачатие и затова никой, освен Бог, няма право да го отнема, нито да лишава човешкото същество от възможности за развитие, нито - в случай на преждевременна смърт - да го третира като безличен „биологичен отпадък”.
В становището се подчертава още, че и наречените с имена преждевременно родени деца, и безименните такива, независимо дали са живородени или мъртвородени, са в еднаква степен човеци с уникални душа и тяло.
Св. Синод на Българската православна църква-Българска Патриаршия призовава всички ангажирани и носещи отговорност към семейството и обществото институции да преосмислят философията на действащия медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, както и критериите в Закона за гражданската регистрация за даване на име, издаване на акт за раждане и ЕГН. И това да бъде направено така, че безусловно да бъде защитено правото на всяко живородено дете да живее, да получи име, акт за раждане и ЕГН, да бъде лекувано, да бъде кръстено, да расте и да се радва на родителска любов, на семейна и църковна грижа. А на мъртвородените деца да бъде осигурено правото да получат име, акт за раждане със съответното име и ЕГН. Така и техните родители ще бъдат истински подкрепени от държавата в най-тежкия за тях момент, когато преждевременно са изгубили своето дете. Защото тогава те ще могат да приберат и обгрижат своя младенец, да му дарят своята любов макар и посмъртно, да го погребат достойно и да се молят за него в личните си молитви. Преждевременно мъртвородените деца са наши български деца, пак са човеци. Ние сме длъжни да им дарим кътче в нашите сърца, памет в света на живите и дял в нашата земя.
