Национален фонд "Култура" е българска организация с бюджетна издръжка към министъра на културата. Тя функционира от месец ноември 2000 година с основна цел да подкрепя на национално ниво създаването, развитието и разпространението на българската култура и изкуство в страната и чужбина.
На 12 ноември 2020 г. в сайта на Фонда бяха публикувани резултатите от пилотната, конкурсна Едногодишна програма в подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата. В борбата за финансиране взеха участие повече от 300 кандидатстващи, а Национален фонд "Култура" отпусна финансова помощ на обща стойност 6,844,732.25 лева. Много от кандидатите обаче останаха извън списъците на одобрените.
"Моето мнение е субективно, но бях повярвал, че могат да се случат по-хубави неща, наистина да има подкрепа от страна на държавата към сектор като нашия. Лошото е, че се случи така, че подпомогнаха някои, които са добре известни и традиционни бенефициенти и отряза не само нас, но и още 13 галерии в нашата сфера, което според мен е доста скандално", категоричен е Лаврен Петров, собственик на галерия „Лоранъ“ и един от кандидатстващите.
"Проектът ни е свързан с художественото наследство, като представяме един художник Христо Берберов, но същевременно сме изцяло свързани с новите технологии и иновациите, и правим нещо, което не е правено досега. Надявахме се да привлечем и една широка публика във време, в което пандемията скоро няма да ни отмине. Не съм безкрайно изненадан. Не е красиво да се говори за хора, които печелят традиционно и други, които са отрязани, но има субективизъм. То не е шуробаджанащина, а разни други зависимости и определени хора, които винаги участват в отпускане на такива средства, организации, фондации, занимаващи се със съвременно изкуство", допълва още Лаврен.
"Когато се търсят формални причини нещо да бъде отхвърлено те могат да бъдат отхвърлени винаги. Проектът, с който кандидатствахме в Национален фонд Култура, е за създаване на платформа за представяне и продажба на съвременно българско изкуство в Интернет. Това е развитие на Фейсбук група, която стартирахме по време на локдауна през пролетта, казва се „Купи изкуство, подкрепи художник“. Тя много се разрасна с близо 20 000 члена и над 1 000 автори с около 15 000 работи. Причината да кандидатстваме беше да направим устойчив този проект, да го изнесем на отделна платформа, която на практика спасява цялата арт сцена, която е застрашена от изчезване, сега пак затвориха галерии и музеи. И най-голямата работеща галерия в момента за българско съвременно изкуство е въпросната група", споделя художникът и видео артист Петко Дурмана.
"Формално винаги може да се намери някакъв повод, за да отпадне някой кандидат, но трябва да се гледат всички кандидати, за да се види дали всички кандидати отговарят на условията. Просто аз не съм сигурен, че процедурата е честна. Въобще не казвам, че ние сме най-съвършените и че сме спазили абсолютно всичко, че бюджетът ни е перфектен, той би могъл да бъде коригиран, но да видим и другите проекти защо са спечелили и защо всеки път печелят", изразява съмненията си Лаврен и допълва:
"Не ми се иска да говоря за неща от кухнята и да подозирам нещо, но като че ли има и свързани лица, които са заинтересовани от разпределянето на тези средства. Да хвърляш разни голи обвинения, не е съвсем редно, но има едни хора, които непрекъснато печелят щедро финансиране от страна на държавата. Просто сега беше необходимо да се даде на малко повече хора. Аз не мога да кажа обективно тези хора не са добри, ние сме по-добри. Това в никакъв случай не мога да го направя. Възможно е те да са направили разни грандиозни проекти, но не мисля че техните проекти са толкова грандиозни и заслужават финансиране всеки път."
"Това е спекулация, разбира се, но все пак България е малка страна, особено кръговете на визуалните изкуства, ние се познаваме, дори без да знам имената мога да допусна кои са били в комисията по резултатите кои са одобрени. Това е първичния пазар на изкуства. Това са хората, които са на първа линия при развитието на визуалните изкуства.
В нашето възражение го написахме - скандално е, че от 14 кандидатствали галерии само 1 е подкрепена. И това е галерията, свързана с най-големия скандал сигурно в съвременната история на българското изкуство – една изложба с неизвестен български модернизъм, която се оказа над 90% фалшификат, беше разследвана от прокуратура, от полиция и това е единствената галерия, която е получила финансиране. Това е абсурд, скандално е. Не може да има вторичен пазар след като държавата не регулира и санкционира появата на фалшификати, а те вече стават масова практика", категоричен е Петко.
"Факт е че тя печели, но хора, свързани с тази галерия, хора от няколко НПО-та, те винаги печелят финансиране по линия на международни организации, което не е случайно, и финансиране от нашето Министерство на културата, което също не е случайно. Не мисля, че нещата в България се случват по-честен и обективен начин", разочарован е собственикът на "Лоранъ".
Въпросната галерия е "Структура", а новият й проект е на обща стойност от над 300 000 лева. Близо 1/3 от тях – 98 770.00 лева галерията иска като финансиране от Национален фонд "Култура", но първоначално е одобрена за сумата от 58 770.00 лева.
"Нашият проект включва много сегменти, защото програмата е огромна, тя дава възможност за едногодишна подкрепа. Страшно съм щастлива, че за първи път тази година можеха да кандидатстват и така наречените търговски дружества, защото ние сме регистрирани по този закон, въпреки, че дейността ни не е съвсем търговска. Всеки знае, че който се занимава със съвременно изкуство едва ли може да се издържа от търговска дейност. Пазарът на съвременно изкуство с България е страшно слабо развит. И е важно, че ни забелязаха покрай всичко, което се случва по света и ни дават възможност да кандидатстваме и ние", споделя Мария Василева, която е директор на галерия "Структура" и допълва:
"Проектът ни включва от една страна издръжка на физическото пространство, това е много важно, режийни, за да можем да продължим да си правим изложбите. Имаме план, който е запълнен до 2022 година и се надявам, че ще можем да си реализираме проектите. От друга страна за първи път си позволих да кандидатствам и за хонорари на художниците, които ще представят свои изложби. Това е нещо, което много се пренебрегва.
Ние полагаме доста усилия за поддръжката на галерията, но авторите също помагат доста усилия и те като че ли се смятат за нещо съвсем естествено, а те също трябва да се издържат. Изключително съм доволна, че успяхме да прокараме тази линия авторите да получат хонорар за своя труд. Това не са големи хонорари, но дори моралната подкрепа е страшно важна. Голяма част от средствата, които ние получаваме по тази програма всъщност отиват за хонорари на хора, които работят в областта – дали са художници, дали са куратори, оператори, преводачи. Това за мен е много важно, за да може сцената да седи жива и мотивирана."
"Нашата галерия винаги е била фокусирана върху пазара на изкуството, винаги сами сме си правили проектите и не сме търсили финансиране, сега обаче всеки има нужда от помощ, не само ние, и 13 други галерии и организации с различни проекти са отрязани, но само 1 е спечелила – въпросната, която винаги има нужда от финансиране, защото не работи напълно комерсиално. Т.е. за някои винаги има финансиране, не само тази галерия, но и още няколко фондации, които винаги печелят в нашата сфера. Те винаги имат нужда от средства, за да съществуват, а ние нямаме, защото сами си изкарваме средствата. Но сега, когато имаме нужда от подпомагане, то ни е отказано, а на тях пак им е одобрено", констатира Лаврен.
От бранша обръщат внимание и на променливия срок за кандидатстване.
"Нека видим това удължаване на сроковете, защото ние бързахме да хванем срока, защо се случи така, може би някой трябваше да бъде по-подготвен накрая, за да хване последния срок. Това беше изключително некоректно. Така не трябва да се случват нещата в България. Очевидно Министерството на културата, респективно правителството, финансират определени отрасли, има воля за подпомагане, отпускат се много средства. Хора, които непрекъснато кандидатстват казват, че сега се дават 5 пъти повече пари, отколкото други години въобще са се давали за култура. Разбира се има и много други детайли, в които изобщо не искам да навлизам", казва Лаврен Петров и допълва:
"Ние се надяваме да си завършим проекта с или без финансирането от Национален фонд "Култура", просто горчилката остава, че бяхме отделени настрани. Има неща от кухнята, които не са окей. Ние ги знаем и не можем да ги назовем, но има неща и в хората, които оценяват и в хората, които разпределят, те са свързани с някои от организациите, на които ги отпускат, това винаги е било така в България и това е съществен проблем. Да сме живи и здрави, ние ще оцелеем и без финансирането на държавата, да му мислят тези хора, които могат да оцеляват само благодарение на това, че някой ги финансира, но понякога не е ясно защо ги финансира.
И не остава друго освен да попитаме – защо доверието в българските институции е изчерпано и това безвъзвратен процес ли е?
Национален фонд Култура е много добра инициатива, защото той е относително независима структура спрямо Министерството на културата, подозирам че те не са били готови за толкова много проекти и толкова големи обеми за финансиране. Доколко това е организирано на едни да са дали, на други не и доколко е некадърност не мога да кажа, понякога границата между двете е твърде тънка и не може да се определи. Което означава, че в комисията или е имало хора, които умишлено са лобирали за тази галерия или хората, които са били в комисията нямат никаква представа какво се случва в сферата на визуалните изкуства в България. Смисъл и двете са недопустими, дали е едното или другото са абсолютно недопустими", споделя Петко Дурмана.
Тези интервюта са от края на месец ноември тази година. Не дълго след като бяха пуснати множество опровержения на резултатите и след като Actualno.com поиска официални отговори от Фонда за принципа и критериите при одобрение за финансиране, на 1-ви декември 2020 г. беше свикано извънредно заседание. След него на сайта бяха публикувани допълнителни резултати за дофинансиране по едногодишната програма. На база на тях галерия "Структура" получава финансова помощ от още 20 000 лева, а първоначално отхвърлените Галерия "Лоранъ ЕООД" и "Дурмана ЕООД" бяха подкрепени със съответно 50 000 лв. за първата и 60 000 лв. за втората. Недоволство от работата на Фонда обаче имаше и сред одобрените кандидати.
"Генералната сума, която ще получим е 78 000 лева, а първоначално искахме 98 000 лева", констатира собственичката на галерия "Структура".
На въпрос "Как си обяснява факта, че преди Фондът да отпусне допълнителните средства, "Структура" беше единствената галерия, одобрена за финансиране, тя отговори така:
"Аз честно казано не съм проверявала кой е финансиран, мен това не ме интересува. Мен ме интересуваше това, че моят бюджет беше орязан почти наполовина. След това разбира се при второто гледане една част от сумата беше възстановена, но наистина смятам, че има големи пропуски в работата на Национален фонд култура по отношение на оценяването на проектите. Доводите и мотивите, с които моят бюджет беше намален почти наполовина никак не бяха убедителни и аз съм приложила писмо от 6 страници в Министерството на културата, защото такава институция не може да си позволява ангро да коментира проектите и да пренася основанията от един проект към друг, защото имаше едно механично пренасяне на обяснения за пера, които ние въобще не сме искали.
Надявам се в бъдеще това да се промени. Имаше едно такова изречение в доводите, с които ми се намаляват сумите, че българската държава не подкрепя участие на Международни панаири. Аз не знам кой си позволява да говори от името на Българската държава първо и второ в толкова динамично време живеем и хората, които ни управляват, трябва да знаят как се развива съвременната художествена сцена и къде е важно да се участва и къде трябва да се натисне мъничко."
На въпрос, свързан със скандала с изложбата с фалшификати от преди година и половина, в който основно действащо лице беше галерия "Структура", как се стигна дотам и какви бяха последиците, Мария Василева отговори така:
"Рефлектира негативно, разбира се, макар че реакцията беше малко по-силна отколкото това се случва. Може би, защото за първи път в България се случва в такъв мащаб или понеже беше изкарано на показ, защото такива случаи има много и преди много. Това се случва на най-големите музеи, на най-големите институции. Не го казвам за оправдание, но това са абсолютните факти. Има си следствие, има дело, което е заведено срещу неизвестен извършител, това не сме нито ние, нито колекционерът, така че нека оставим на делото да си доведе нещата докрай" и допълни в своя защита:
"Аз, като галерист, бях поканила екип от специалисти, които да работят по този проект, тъй като това не е моята зона на експертиза. Така че лично аз не съм проверявала нищо и не съм имала естествено никакво подозрение, за да покажа такова нещо в галерията си, и да си навлека целия този ужас на главата си. Разчитах на известните специалисти по епохата на модернизма, които да си свършват работата.
Както се видя има сериозни пропуски и всички ние ще продължаваме да си понасяме последствията. Но фокусирането върху едно нещо на фона на цялата работа, която сме свършили това е нещо, което наистина не мога да разбера. Аз го разбирам, но това са малко вътрешно цехови работи, които едва ли интересуват широката публика - защо се стигна до такава атака и желание да ни обесят ако може на първия стълб, това е абсурдно. И тримата сме направили достатъчно много и сме дали за българската култура, за да може такова нещо да ни очерни до такава степен, че да искат да не можем да си продължим работата".
Въпреки голямото ни желание за видео интервю с представител на Национален фонд "Култура", те отказаха. А в писмен отговор до нас обясниха, че причината за допълнително отпуснатото финансиране е цитирам: "наличието на неизразходвани средства, предоставени целево за подпомагане на културни дейци и частни културни организации по време на пандемията". Ние ще продължим да търсим отговори, а анализът оставяме на вас.
Автор: Габриела Андреева
