Присъединяването на България и Румъния към Шенгенската зона изглежда, че отново се отлага. На 18 юли Европейската комисия представи доклад, в който като основни препятствия пред членството на България в Шенген се посочват несъвършенството на съдебната система и организираната престъпност. В съседна Румъния европейските чиновници се тревожат от корупцията и отстъплението от демокрацията.
България и Румъния, които са част от ЕС от 2007 година, вече шеста година се опитват да направят последната важна стъпка, за да станат пълноценни участници в единното европейско пространство. През 2011 година изглеждаше, че са близо до заветната цел. Европейският парламент обяви, че София и Букурещ са изпълнили всички изисквания на ЕС и отговарят на необходимите критерии за Шенгенската зона.
В последните години срещу приемането на България и Румъния в Шенген бяха няколко страни – Франция, Германия, Холандия и Финландия. Постепенно три от тях оттеглиха своите възражения, но Холандия продължава да упорства. Заради нейната позиция лидерите на ЕС през март отложиха за септемврийската среща на министрите на вътрешните работи на страните от ЕС приемането на решение за влизането на България и Румъния в Шенгенската зона. Холандците смятат, че властите в балканските държави не са изпълнили изискванията за борба с корупцията и организираната престъпност.
След пролетната среща перспективите за присъединяване на България и Румъния към безвизовото пространство само се влошиха. По данни на Европол българската организирана престъпност, занимаваща се основно с измами с банкови карти и трафик на хора и ползваща се с покровителството на мръсните ръце на български съдии, вече действа на територията на 15 европейски страни. За проникването на българската мафия в икономиката на страната и за нейното влияние върху политиката може да се съди по размера на годишния доход на 12-те най-силни престъпни групировки – 1,8 милиарда евро. Съмненията на европейците в способността на българската съдебна система да се справи с престъпността се засилва от скандала около уволнението на съдия Мирослава Тодорова от Висшия съдебен съвет. Тя остро критикуваше работата на своите колеги за това, че те се съобразяват с непопулярния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Самият премиер Бойко Борисов, който се застъпи за Цветанов, по-рано бе обвинен в покровителство на крупния бизнес.
В съседна Румъния нещата не стоят по-добре. Брюксел има претенции към властите не само за организираната престъпност и корупцията, но и по въпроси, свързани с румънската политика и демократичните норми. Според европейците премиерът на страната Виктор Понта е нарушил системата на сдържане и противовес в борбата си с президента Траян Бъсеску. На 6 юли парламентът на Румъния гласува за импийчмънта на държавния глава, а временно изпълняващ длъжността президент до референдума на 29 юли стана председателят на Сената и съратник на премиера Крин Антонеску.
Освен от вътрешните проблеми на двете държави европейците се безпокоят, че през Балканите към тях ще тръгне поток от нелегални имигранти от Азия и Източна Европа (Украйна и Молдова). През последните години европейците вложиха милиони евро в техническо оборудване на границите на страните-кандидати за членство в Шенген. Румънските гранични власти се хвалят, че техните уреди дори могат да откриват хора, срити в ремаркетата на камионите. Но в граничните градове може да се видят солидните имения на митническите служители, а местните жители открито говорят, че всички контрабандисти добре знаят с кого от митничарите да разделят своята печалба. Основната заплаха не е в относително благополучните Молдова и Украйна, а граничещата с България Турция, през която минава транзитът на имигранти от Пакистан, Афганистан и други азиатски страни. В момента в европейските структури се води борба за възможността правителствата на отделните страни да закриват границите във вътрешността на Шенген, ако някоя държава не успее да се справи с потока от нелегални имигранти през своя територия. Най-големи критики понася Гърция, която благодарение на съседството си с Турция, стана основна база за прехвърляне на имигрантите. Ако България се окаже в Шенгенската зона, то европейските страни гарантирано ще получат още един канал за нелегална имиграция.
Освен азиатските нелегални имигранти европейците не искат и приток на румънци и българи, както и на роми. На фона на високата безработица в южните страни от Съюза, а именно там предпочитат да работят българските и румънските граждани, притокът на трудови имигранти не се приветства. А фактът, че граждани от Балканския полуостров често попадат в криминалната хроника, укрепва негативната настройка в обществото.
Въпреки изброените проблеми, европейците няма да държат дълго България и Румъния на прага на Шенгенската зона. След като Германия и Франция оттеглиха своите възражения, значи са готови да се примирят с проблемите на младите балкански демокрации. Още един-два отказа и Холандия също ще спре да се съпротивлява. На практика нейната позиция не е свързана толкова със загрижеността на властите от състоянието на демокрацията и корупцията в България и Румъния, колкото с нежеланието на влиятелната „Партия на свободата” на Херт Вилдерс да пусне в Шенген тълпи имигранти. На фона на кризата в еврозоната в ЕС осъзнаха, че европейското пространство в неговите максимални граници може да бъде съхранено единствено, ако се признае, че има водещи и изоставащи членове. Това се отнася не само до икономиката, но и до качеството на човешкия капитал и ефективността на държавния апарат. В противен случай Брюксел ще трябва да чака десетилетия докато в България и Румъния изкоренят корупцията и победят мафията.
Още: Трамвай дерайлира в "Люлин"
Още: Заради обилен снеговалеж: Спряха движението на камионите през "Рожен" и "Превала"
Юромаг
