България се прощава с духовния си водач патриарх Неофит. От ранни зори хиляди миряни се стичат към патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Хората си взимат последно сбогом с блаженопочиналия български патриарх и софийски митрополит. Той почина на 78-годишна възраст след дълго боледуване в сряда вечерта.
На поклонението дойде целият духовен и политически елит на страната ни. Днес и утре са дни на национален траур, а знамената на държавните институции са свалени наполовина. За първи път България ще посрещне Възкресение Христово без глава на Православната църква.
В събота тленните останки на патриарх Неофит ще бъдат положени в столичната църква "Света Неделя" до гроба на екзарх Йосиф, каквото е било желанието на Неофит приживе.
Църквата "Света Неделя" е един от емблематичните храмове в София, посветен на света великомъченица Неделя. Именно там е пожелал да бъде погребан покойният български патриарх и Софийски митрополит Неофит. Тленните му останки ще бъдат положени в черквата след литийно шествие от катедралния храм "Св. Александър Невски".
Последният дом на дядо Неофит
Освен глава на Българската православна църква, приживе дядо Неофит беше и митрополит на София. Именно "Света Неделя" е катедралата на Софийската света митрополия, което обяснява и желанието на патриарха там да бъде неговият гроб. Желание, което бе уважено от Светия синод.
Последният дом на Неофит I е място, тясно свързано с неговото израстване в църковната йерархия - в катедралния храм той е ръкоположен от патриарх Максим за йеромонах, а след това е възведен и в архимандритско достойнство. В "Света Неделя" той отслужва и първата си света Литургия като кириарх на Софийска свeта митрополия и патриарх на 10 март 2013 г.
От южната страна на храма е погребан екзарх Йосиф I, който умира през 1915 г., и който ръководи църквата на границата между 19. и 20. век. В този смисъл погребението на Неофит там е знак за приемственост в самата Църква. Екзарх Йосиф има и големи заслуги за запазване на единството на Българската православна църква и за българското просветно и църковно дело в Македония и Одринско, останали в Османската империя след 1878 година.
Три години по-късно почива Софийският митрополит Партений, който е погребан от северната страна на храма, припомня още БГНЕС.
Двете най-известни църкви, носещи името „Св. Неделя“ в България, строени по време на османското владичество, са дело на брациговски дюлгери. Първата е в Батак и е станала арена на зверствата по време на Априлското въстание, а втората в София, където с кървав атентат през 1925 година са убити 193 души.
Още по темата четете тук.