На обновения сайт на българската прокуратура има една не много видима секция, в която адвокати, журналисти, граждани и всеки заинтересован може да прави справки за движението на определено досъдебно производство или проверка, стига да знае номера на прокурорската преписка. Така е на теория.
На практика обаче се оказва, че много преписки по разследвания с висок обществен интерес са скрити от обществото, в разрез с уж прокламираната „политика на прозрачност“ от главния прокурор Иван Гешев, коментира журналистическият проект Bird.bg. Според проекта, зад който стои Атанас Чобанов от "Биволъ", над 1500 преписки от 11800 преписки на Специализираната прокуратура за периода от 2012 до 2020 г. или 13% са "скрити".
Впечатление прави структурата на тази т.нар. справка. Показва се само последното развитие по преписката, но не и какво се е случвало назад във времето, за да се стигне до този резултат. Иначе казано, човек трябва едва ли не всяка седмица да проверява какво се случва, че и да си прави скрийншотове на моментното състояние на преписката.
Така например, ако впоследствие по преписката има друго развитие (възлагане на ревизии на НАП, например) – то при следващата проверка ще се вижда само това ново развитие и нищо преди това, твърдят от Bird.bg. За сравнение, в деловодните системи на съдилищата във всеки един момент може да се види движението и развитието на делото в цялост и пълнота – от внасянето му в съда до постановяването на решение/присъда, посочва разследването на BIRD.
Понеже се вижда само последното действие по преписката във всеки един момент, не може да се разбере колко време е изминало между две или повече процесуално-следствени действия. Понякога това време се измерва в месеци, но понякога, както BIRD е имал възможност да се убеди – в години!
Сред най-шумните преписки от голям обществен интерес, които прокуратурата не показва публично в цялост, е разследването срещу Любена Петрова, Петьо Еврото и другите "джуджета" от скандала "Осемте Джуджета". Разследването на неправителствената организация Антикорупционен фонд (АКФ) в четири части "Осемте джуджета" (Първа част, Втора част, Трета част, Четвърта част) разкрива конкретни данни за това как в България се постига неправомерно влияние за уреждане на юридически конфликти и се правят опити за завземане на бизнес чрез участието на правоохранителните органи.
Един от главните герои в историята - Любена Петрова, е съпруга на бившия следовател Петьо Петров, познат с прякора Еврото. В поредицата "Осемте джуджета" индустриалеца Илия Златанов разказа как е потърсил помощ от Петьо Еврото за разрешаване на бизнес спор и я получил, но срещу огромна комисионна. Срещите с Еврото ставали в неформалния му офис разположен в ресторанта "Осемте джуджета", който към днешна дата е затворен. Според разказаното от Златанов, Еврото играе съществена роля в отнемането на бизнеса му за милиони, а в историята е намесена и прокуратурата. Пред завода за асансьори в Дупница, някога собственост на Златанов, пък са разположени гардове на "Делта гард" и не допускат съдия-изпълнители да въведат във владение една от фирмите, след като страните по спора са се разбрали помежду си.
Ключова роля в схемата, разказана от Златанов, има именно Любена Петрова. На нейно име Илия Златанов твърди, че е издал записи за заповед като гаранция за услугите на Еврото. Илия Златанов твърди и, че е получил смъртни заплахи и е принуден да се укрива в чужбина. Според него, той не е единствената жертва на схемите на Еврото и неговата група, която действа от години. Изложението на Златанов е подкрепено с показани пред камера от АКФ документи. Записът за заповед става основание Любена Петрова да запорира всичките му имоти.
Още "не изцяло видими" преписки от голям обществен интерес
Такава е и проверката относно концесията на “Юлен”, разпоредена лично от предишния главен прокурор Сотир Цацаров през 2018 година, в разгара на анти-правителствените протести по повод апетитите за застрояване на Национален парк Пирин. Постановлението за прекратяване само по себе си остава мистерия, доколкото прокуратурата отказва да го предостави дори на самите сигналоподатели от "Зелено движение". Наблюдаващият прокурор по тази преписка беше лично Румяна Арнаудова, говорителката на Цацаров. С идването на Иван Гешев на поста на Цацаров обаче Арнаудова е сменена. Името на новия наблюдаващ прокурор се пази в тайна. Именно той (тя?) е и човекът, който прекратява преписката през август 2020 година, в разгара на протестите срещу Гешев и Борисов.
Същото се отнася и за проверката относно скандала със снимките на Борисов, водена от небезизвестната Боряна Бецова, както и от колегите ѝ Вихра Попхристова и Ивайло Петров. Информация за пр. пр. 10019/ 2020 г. я няма, все едно преписката не съществува. Преписката 10019/ 2020 г. не се открива, но точно този номер беше съобщен от Боряна Бецова в кореспонденция с журналистите от "Биволъ".
И тук веднага възниква въпросът – защо трябва тази информация да се крие?! Официално от прокуратурата казаха, че не намерили кой бил правил снимките, че не било ясно дали това не е постановка (както твърди Борисов) и че не е ясно дали кюлчетата и пачките на някои от снимките били истински, въпреки ясно видимите серийни номера на някои от тях. Прокуратурата досега не е публикувала и самото постановление, пишат още разследващите журналисти.
От Bird.bg твърдят, че когато дадена преписка се пази в тайна, пред номера на преписката умишлено се слага “space”, или празен интервал. Така за външно-достъпния потребителски интерфейс (през сайта на ПРБ) тази преписка остава изцяло невидима. За подобна праткика от редица държавни учреждения "Биволъ" и BIRD вече писаха.
Преписки, които не са видими в цялост според Bird.bg
Случаят с шпионажа на Николай Малинов: 1373/2019 Специализирана прокуратура (СП)
"Предизборното ОПГ" на Николай Димитров, кмет на Несебър" 2112/2019 СП
Разследването на системата за случайно разпределение на делата в съда, гръмко определена от Иван Гешев като "коронавирус в съдебната система": 8547/2020 СГП. Обяснението по случая на Христо Иванов - ТУК!
Разследването срещу Атанас Бобоков: 20/2020 СП
Показният разстрел на Иво Стаменов от НАП, останал неразрешен и до днес: 28491/2017 СГП
Отравянето на Емилиян Гебрев: 7107/2015 СГП
