Нови стари идеи се въртят в политическото пространство и периодично се сблъскват със стари представи и променени реалности. И все пак се появяват, защото някога си са били разрешение, а и са близо до логическото решение и днес. Един от проблемите, който ще търси подобно ново старо решение, е свързан с лекарите - специализанти. Ако са били на държавна издръжка, те ще бъдат длъжни да останат три години на работа в България и да отидат да работят там, където бъдат изпратени. Навремето на това му се викаше разпределение и през него минаваха всички. Или почти всички, защото за студентите от Факултета по журналистика нямаше разпределение, но нямаше и работа. За да се стигне дотам, един цял випуск за цяла една година да ни наеме СБЖ, а ние да работим където можем. Това, обаче, беше изключение, завършилите педагогически специалности заминаваха за селата в Родопите и Разградско, лекарите ги конкурираха по затънтени дестинации, а Бърза помощ нямаше проблеми с кадрите. По същия начин се постъпваше и с останалите специалности.
След като държавата издържаше студентите, образованието беше безплатно, общежитията бяха със символичен наем, а се даваха и стипендии, тя разполагаше с младите специалисти така, както намери за добре или по-точно - както диктуваха нуждите на населените места. Много малко от учителите и лекарите отпреди 30 години останаха на местата, където ги изпратиха, огромната част от тях се ориентираха към родните си градове и потърсиха реализация там.
Задължителното разпределение е едната част от решението на проблема с кадрите. Както знаем, има тояга, има и морков.
За моркова ми е думата тук, защото въпреки минималния шанс в края на 70-те и първата половина на 80-те някой ей така да хване самолета и да иде на работа другаде, от позицията на времето се забелязват очертания на грижа за трайното оставане на младите. Любопитно е да се разбере какви трайни резултати е дало това и дало ли е някакви изобщо?
8 декември е студентски празник, бил е при всякакви режими, продължава да е. В Пловдив по този повод през 80-те се провежда голяма среща, четат се отчети и напътствия, дават се награди. Наградите за отличен успех и комсомолска активност никак не са малко, поне двайсетина. И макар да е последна в списъка, има една Огромна за онова, а и за днешното време, награда- апартамент. Той се дава на студентско семейство, обикновено и с бебе, което има отлични оценки и добра комсомолска активност. Няма единен списък на всички апартаменти, раздадени през годините, очевидно решението на Общинския народен съвет е вземано периодично, така че по-широка извадка на наградените се намира, ако преровиш теченията на пловдивските вестници за няколко години наред. Апартаментите са били от Жилфонд, по правило - в новите комплекси, били са маломерни, каквото беше и масовото строителство в ония години. Интересно е, че в един период от 6 години всички наградени са били и двамата студенти по медицина, или поне единият от тях. В Пловдив има още няколко големи ВУЗ-а по това време, но възпитаниците на Пловдивския университет, на Аграрния, на ВИХВП не се забелязват в тоя импровизиран списък. Само няколко музиканти.
Проработила ли е политиката за задържане на младите лекари с устройването им с жилище?
Първата ми находка беше от 1982 година. Д-р Владимир и Ани Бакалови. Резултатите в Гугъл са на английски език и са свързани с д-р Владимир Бакалов, ендокринолог. След като е работил във Втора вътрешна клиника на Държавна болница в Пловдив- днешната УМБАЛ "Св. Георги" като административен главен асистент, той, заедно със семейството си, през 1996 година емигрира в САЩ. Съпругата му д-р Ани Бакалова е работила в Радиоизотопния център на Клиниката по лъчетерапия в Пловдив, пак в Държавна болница. Д-р Владимир Бакалов е завършил Английската гимназия в Пловдив и се справя бързо с приравнителните изпити, взема ги в Гърция, преди да заминат за САЩ. Решава да замине след доста от съучениците си, на които е писал препоръки. Съпругата му също остава в медицината, но така и не взема приравнителните изпити и работи в Център по кардиология. Изборът на д-р Бакалов за специализация и заплата едновременно в САЩ е между две възможности - в Ню Йорк и Фарго. Избират Фарго. Заминават с две малки деца, първите две години той почти непрекъснато работи. Междувременно в Държавна болница в Пловдив пазят местата им три години. Трудно е било, но са успели и днес виждат в Америка страната, която им е дала възможност да реализират потенциала си и да постигнат добро бъдеще за децата си. "Образовахме ги амбициозно и това даде резултат", казва Ани Бакалова. Едната е успешен адвокат, другата е шеф на персонал в Сената.
На снимката от далечната 1982-ра година Ани Бакалова е широко усмихната, а до раждането на втората и дъщеря остава само една седмица. Наградата, която са получили, е едностаен апартамент в бл. 107 в новостроящия се жилищен комплекс "Тракия". И днес, въпреки огромното облагородяване на комплекса, блокът си остава доста отдалечен от автобуси и магазини, а тогава е бил направо в пустошта. Но е бил пълен с млади семейства като тях и е било весело. Не са живели там дълго, само една година, разменят го с по-голям, но в доста окаяно състояние апартамент в друг квартал, после го продават.
Всички други в списъка на наградените, съставен от старите вестници, са останали в България. Не всички са останали заедно. Някои са се разделили, други са разделени от смъртта.
През 1980 година за 8 декември наградата апартамент получава студентското семейство Мария и Николай Влайкови. Днес д-р Мария Влайкова е началник на Клиниката по лъчетерапия на УМБАЛ "Св. Георги", а доц. Николай Влайков, забележителен музикант и преподавател в Академията за музикално танцово и изобразително изкуство, вече 13 години не е сред живите.
"На наградените преди нас им бяха дали едностаен апартамент, очаквахме същото - припомня си д-р Влайкова - но на нас ни се падна боксониера. Бяхме с няколкомесечно бебе, съпругът ми беше музикант, аз следвах медицина...Не се задържахме много в бл. 43 на жк "Тракия". Те намират възрастно семейство, което иска да се размени с тях заради парното и топлата вода и се преместват. И днес д-р Влайкова продължава да живее в същата къща, близо до гарата. Дали тази награда би била достатъчна да останат в България, ако са имали възможност да заминат? "Не - твърда е тя - няма как да задържи. Който реши, че навън ще се реализира по- добре, ще замине. С и без апартамент".
Сред наградените с апартаменти днес виждаме и други успели лекари - д-р Илиян Дойков, управител на УМБАЛ "Каспела" и съпругата му, също лекар, наградени с апартамент през 1983-та, д-р Кирил Еленски, получил заветния ключ заедно със съпругата си Венцислава Еленска, тогава студентка в АМТИИ - през 1984-та. Д-р Еленски днес е управител на Медицински център "Брод", а съпругата му, с която са се разделили, е известен пловдивски хореограф, постигащ от години големи успехи с детския ансамбъл "Иглика". Впрочем от всички издирени, само тя продължава да живее в същия този апартамент, получен като награда за 8 декември.
Апартаменти за награда са получили и д-р Красимир и Мария Цекови, и двамата лекари, д-р Георги и Ася Козанови. Макар и съвсем импровизирана, тази статистика на отличници, направена след повече от 30 години показва, че изборът е бил правилен. В голямата си част наградените са допринесли за града.
Освен, че е интересно да проследяваш нишките на времето и да следиш обратите на съдбата, подобно проучване има за цел да намекне нещо на днешните управляващи, за да не се мислят специализантите за "крепостни селяни" в продължение на три години от август нататък.
Освен тояга, има и морков. Дано някой се сети и за това.
Автор: Веселина Божилова
