"В момента ние сме в колективна невроза – не само в България, в света. В екзистенциална, многопластова криза. Всъщност на карта е посоката. Защото криза значи изравнени шансове - да се тръгне към патология или към здраве.“ Това каза в ефира на БНР психологът Пламен Димитров.
Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.
Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега
"Или ще тръгнем назад – повече от същото, все по-зле, печатат се огромни заеми, прави се дълг, раздават се кредити, вместо подкрепящи пакети, които в момента да решат проблемите. Или ще тръгнем към здраве – ще демократизираме и хуманизираме всички системи, ставайки отговорни за здравето си, като инвестираме не само в борбата с вируса и неговото тестване, а видим каква е картината в биопсихосоциалния статус на българина.", обясни той.
Ситуацията в България
По думите на експерта от първата пресконференция, от първото съобщение за болен от коронавирус у нас, се е развила тенденция за негативно влияние върху психиката на българите.
Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)
"Кризата, пандемичната, като овладяване, от самото й начало, с първото съобщение и първото предложение за извънредност на положението и системните мерки за управление, вече оказаха масивно негативно влияние върху психиката на хората. Имаме тревожност, депресии, самоубийства, зависимости, домашно насилие, проблеми в семейството. Всичко това е известно, ние не сме били в България и отличници по тия показатели...", отбеляза Димитров.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.
Още: Очерняне на продукт или нередности: БАБХ трябва да се произнесе за шоколадови изделия*
Според независимо изследване сме пети по дистрес в ЕС, предпоследни по доверие в правителството и мерките, които то е приложило и на едно от трите последни места по отношение на доверието към здравната система, посочи той.
По какво ще познаете неврозата?
Наглед кризисните поведения са поляризирани в голям спектър – от бабаитския модел на отричане и безсмъртие до трагичния, при който човек изпада в отчаяние или в лапите на ужаса, коментира Пламен Димитров.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
"В психологията имаме много добре позната и използвана постоянно концепция - теория за управление на терора или за овладяване на ужаса. Когато хората са застрашени и изплашени, те включват своите привични защитни механизми на високи обороти, мобилизират цялата си имунна система – не само биологичната, а всички форми на справяне. Някои са истерично-драматични и абсолютно нехаят в отричането си, или пък са критични, автоматично опонират на всички, на авторитетите. Други се сливат с тях, идентифицират се и им трябва авторитаризъм, господар спасител, защото, видите ли, само този модел на неофеодализъм им пасва на представата, че има силна ръка, власт и сигурност. Всички тези прояви са невротични", коментира експертът.
Предупреждението
Следващата, много по-обхватна, дълбока и продължителна криза ще е с психоемоционалната стабилност на хората, припомни предупреждението на експертите на ООН Пламен Димитров.
"Вирусът покоси много хора. Живеем около смърт, заплаха. Всички тези неща са важни, но те са много по-малката част от проблема и трябва да си отворим очите към голямата картина. В България никой не инвестира системно в психологическа грижа.", подчерта Димитров.
Лекарството
"Имаме нужда от национална, достъпна за всеки гражданин система, интегрирана програма за психологическа подкрепа и психо-социална помощ. Не само сега в момента, а и за дълго време, тъй като сега се натрупва всичкото това напрежение, дистрес, прегаряне. След последствията от пандемичната ситуация и извънредното положение, след тези сривове в икономическия и финансов статус на огромен брой хора в България и техните семейства, след изолацията и всички тези неблагоприятни въздействия.", обяви психологът.
