Когато едно управление е навъртяло три години и половина, всеки опит за анализ е даже малко позакъснял
При ГЕРБ и Борисов би трябвало анализът да е едва ли не перманентен, защото тази упраляващи и този лидер непрекъснато бълват поводи. В интерес на истината - и в двете посоки.
Дойдоха с амбицията и предизборните обещания да "преобърнат" държавата. Да я нормализират, да възстановят правилата на играта, които преди тях тройната коалиция беше изопачила, деформирала и нагодила според собствените си интереси. След три години и нещо Борисов, в нормализирана държава ли живеем вече?
РЕФОРМИТЕ
В началото чудодейната дума "реформа" не слизаше от устата на новите управляващи и повечето от гласувалите за тях зачакаха. С надежда. Което си е истина - започнаха ги, поне на хартия и като намерения. За година и половина трябваше една трета от чиновниците да кажат сбогом на твърдите заплати, сигурните отпуски, 100-процентовите осигуровки, гарантираните болнични. Бързичко обаче управляващите разбраха, че провалът им в тази област ще е пълен. Съкратените чиновници се връщаха със съдебно решение на работното си място, а държавата като капак дори им плащаше обезщетения.
Само за две години 987 души чиновници са осъдили работодателя си (разбирай държавата), върнали са се на работа и са получили пари за времето, в което са били извън системата, плюс хиляди левове обещетения. Помним ужасяващата цифра на неползваните отпуски от българското чиновничество. Ако някой си мисли, че сега дните са по-малко, много се лъже. Даже са повече. Както и парите за обещетение, които получават всички на държавна работа при напускане, пенсиониране, уволнение и т. н. А има и новина - неотдавна бе съобщено, че предстои нови 2000 полицаи да обикрачат държавата.
За преференциите на униформените - тук са и военните - в пари, отпуски, обезщетения, години за пенсиониране и т. н. - тях никоя власт, включително и Борисовата, въпреки заканите, не смее да пипа - няма да говорим. Вие си ги знаете.
Съдебната реформа? Тя е сън, който всички българи сънуват, но за съжаление, по-често е кошмар.
Съдебната система е фундаментът на държавата. Рони ли се съдебната власт, рони се и обществото. За три години, уви, при магистратите нищо не се случи. На пръсти се броят осъдените за корупция (спомнете си за Вальо Топлото, за делата на министрите от миналия кабинет, за местните дерибеи, дадени на прокурора) и за организирана престъпност дейност. Неразкрити остават, въпреки бодрите полицейски сводки, и почти всички домашни кражби. Яхнала статута си на независима власт, магистратурата не мръдна и педя напред. При това непрекъснато се цупи, че има недоволни от "успеваемостта" й. За толерантността в съдебните зали към явни престъпници правителството на ГЕРБ има само частична вина, доколкото разследването е зона на изпълнителната власт. Съдии и прокурори безнадеждно дишат праха на колегите си от адвокатурата, които направо се подиграват с тях. И особено с прокуратурата, за чиито непоправим застой вина има и самият главен прокурор, изтипосан на четвъртия стол в държавата от своя ментор Първанов. За награда сега ще става констутиционен съдия...
Реформата в здравеопазването върви (тъпче на място) вече 20 години, четири-пет правителства я имаха за приоритет №1, но разултатите днес казват, че здравна реформа в държавата България въобще не е почвала. Всички се упражняваха, режейки живо месо. Да, живо, защото здравеопазването е животът и здравето. Това, в което Борисов и най-приближените му очевидно сбъркаха, бе, че виждаха промените единствено в министъра, за тях той трябваше да е човекът-оркестър. Така се стигна до куриозните ситуации, наречени Ана-Мария Борисова и д-р Константинов. На безспорно най-ветровития стол в изпълнителната власт последователно седнаха четирима министри, които - всеки по свой начин - се провалиха за рекордно кратко време.
А световният опит в опазването на общественото здраве безапелационно сочи две прости, но горещо належащи неща, образно казано, два скалпела: закриване на половината болници (те са над 350 в страната, в София - 28), защото са скъпоструващи и неефективно работещи, а с освободените пари - драстично вдигане на заплатите на медицинския персонал. Другата задължителна част от реформата в здравоопазването е електроннана система на обслужване. Тя затваря вратичките за нерегламентирано плащане и източване на здравната каса, налагайки железен контрол!
Реформите в образованието са външно-показни, може даже да се каже, че те - въпреки отчетите - още не са започнали. Това, което със сигурност се случва, може да се сведе единствено до искане на още, и още, и още пари, които отиват 100% за заплати.
В културата реформата на театрите успя - след 23 години артистичен хленч и оплаквачки. Ако отпускането на пари е реформа, значи напредва и археологията. Добри са идеите и при музеите... В другите "култури" в трите години Борисово управление усилията се сведоха най-вече до крънкане (и отпускане) на персонални пенсии за бивши величия.
Венецът на правителството несъмнено е за инфраструктурата. Магистралите са голямата му гордост, и с право. Венец има и за Томислав Дончев, който тихомълком успя да придвижи усвояемостта на европейските фондове до средноевропейската.
Като цяло - и след трите години на Борисов реформите - уви - предстоят. Тръгнаха с ентусиазъм, но замряха. Защото за тая работа се иска и кураж, и... дупе. Докрай. Не само да опиташ.
КАДРИТЕ
Дойдоха ГЕРБ с много обещания - за чест(ност), справедливост, прозрачност, целеустременост. Още посредата обаче се разбра, че тези очаквания на населението са наивни. Оказа се, че думата политик, почти без значение кой е на власт, задължително означава и: бързо забогатяване, лобизъм, злоупотреба, мафиотски кръгове. ГЕРБ не прави изключение. Вярно е, отпаднаха депутати, осъдиха партийни функционери, заклеймиха апаратчици за далавери. Новите хора във властта от ГЕРБ доказаха, че няма колективни, групови качества, че човекът, пък бил той и депутат, живее и работи единствено според собствения си морал. Чест прави на ГЕРБ, че не прикрива и не забърсва калните следи на черните си овци. Обикновено...
ЕГОТО
Нетрадиционен и неординерен, амбициозен и жертвоготовен, в трите години на власт Борисов се показа и тщеславен. Качество сякаш задължително за политическите лидери.
Най-обича сам да разрешава трудовите спорове, да потушава протестите, да пресича скандалите. Лично и собственоръчно. Което обаче прибавя и друга черта - авторитарност, която е опасна - и за подчинените му, и за обществото. Защо ли? На подчинените отнема инициативността, на обществото налага еднолично управление.
За три години Борисов взе куп сполучливи решения, но направи и куп грешки. Някои сам бързо-бързо поправи. Други и сега действат вредно. Обвиняват го, че мени мнението си час по час - не е добре, ако е често, иначе хубавото е, че се вслушва и не се срамува, когато се поправя. На поддръжниците си е любимец, за опонентите - "недоразумение". Няма лошо, от споровете, ако не се печели, то поне не се губи...
БЕДНОТИЯТА
Три години беднотия, така може да се определи Борисовото време във властта. Горди са с макроикономиката, според която държавата била едва ли не в следвашото десетилетие. Но не е така, "макрото" може и да е в следващия век, но кел файда, когато "микрото" е с десетилетия назад. И какви, всъщност, са тези противостояния - как така макроикономически сме на върха, а микроикономически - в безпътица. Нали ужким бяха пряко свързани и взаимно зависими. Дали пък не ни будалкат нещо, а?!
Впрочем, вижте данъците. След като населението преглътна така наречения плосък данък (заслуга на тройната коалиция, която прецаква средния и бедния за сметка на богатия), да въведеш нов данък по време на криза (какъвто е данъкът върху лихвите по депозитите) е безумие. Как си го мислят те!
Девет месеца преди новия вот Борисов и ГЕРБ изпортват надеждата, която донесоха на половин народ. Поради прекален Дянков, поради прекален фиск... И много малко, и много късно соц.
Какво следва ли? Давайте, ГЕРБ, поправяйте се. Ако ще идват други, защо тогава ручахме жабетата?!
