На 25 ноември в столицата ще се проведе протест срещу насилието срещу жени и момичета, който ще започне от площад "Независимост". Той ще съвпадне с готвения протест на "Системата ни убива" - заради избора на Валери Симеонов за зам.-председател на Народното събрание. А причината е поведението на Симеонов отпреди година към майките на деца с увреждания - припомнете си в този материал какво каза той тогава, а в този материал - защо Бойко Борисов не му поиска оставката. И двата протеста започват в 18:30 часа.
Година по-късно, отново излизаме на протест срещу насилието над жени, защото борбата не е приключила, докато полово базираното насилие не е разпознато като специфична категория, нуждаеща се от специфични мерки. Миналата година формулирахме серия от искания – превантивни, рехабилитативни, образователни, институционални, информационни мерки. Никое от тях не беше изпълнено, въпреки твърденията на парламентарните групи на БСП и ГЕРБ, че ги е грижа за насилието над жени и искат да предотвратят повече жертви. Докато исканията са неизпълнени, борбата продължава, съобщават организаторите.
И през 2019 г. жени бяха убивани от бивши и настоящи партньори, понякога дори и след потърсена помощ в полицията, от която не следва нищо. Сред убитите имаше и деца. Въпреки това не са открити нови кризисни центрове, в които жертвите на домашно насилие да потърсят убежище – напротив, някои от тях бяха закрити. Не са въведени обучения на полицейски служители за това как да реагират в подобни ситуации. Не са въведени програми за намеса и работа с извършителите на домашно насилие, които да предотвратят бъдеща ескалация. Република България все още се държи сякаш насилието, основано на пола, домашното насилие и насилието от интимен партньор не са проблеми, изискващи целенасочени действия от институциите. Все още няма мерки за превенция. Все още не се разпознава свръхуязвимата позиция, в която се намират жертвите на тези типове насилие. Докато това е така, борбата не е приключила, се казва още в съобщението за протеста.
Исканията на протеста не са насочени само към властимащите, но и към цялото общество на страната, в което женомразството, расизмът, хомофобията и трансфобията са нормализирани, вместо осъждани. Общество, в което да биеш децата си е изконна семейна ценност. В което на жени им се казва да се върнат при насилника си, да си мълчат и да търсят вината у себе си. В което всички социални услуги са в разпад, оставящ най-уязвимите – бедните, тези в неравностойно положение, малцинствата – в още по-опасна позиция. В което спадът на раждаемостта се разглежда като следствие на „недоразумението“ жените да имат телесна автономия, вместо като следствие на здравеопазване в криза, стагниращи доходи, увеличаващо се социално неравенство. В което няма солидарност със стачкуващите от месеци медицински сестри, чийто труд остава неоценен, или с работничките от сектори като шивашкия, които се трудят в мизерни условия за още по-мизерни пари. Докато няма солидарност, борбата не е приключила, категорични са организаторите на протеста.
В 16:30 часа фасадата на институцията на омбудсмана - ул. „Георг Вашингтон“ № 22,ще бъде осветена в оранжево в подкрепа на кампанията „Зонта казва НЕ”, която се провежда всяка година на 25 ноември като част от кампанията на ООН Orangetheworld за елиминиране на насилието над жени и момичета. Омбудсманът Диана Ковачева и служители на институцията ще излязат пред сградата и ще свалят черни лепенки от устите си, като по този начин изразят съпричастност и дадат символичен знак, че за насилието не трябва да се мълчи.
Програма на протеста:
18:30-18:50: събираме се на Ларгото пред Народно събрание 2 (плочника между бул. „Цар Освободител“ и бул. „Дондуков“).
18:50-19:45: изказвания от близки до проблема жени, активисти и експерти.
19:50-20:40: шествие по бул. „Цар Освободител“ до Орлов мост, където ще запалим свещи.
след 21:00: асамблея при езерото „Ариана“ за следващи стъпки и самоорганизиране.
25 ноември и обявен от ООН за Международния ден за борба с насилието над жени и момичета.
Международният ден за елиминиране на насилието срещу жените, е обявен с Резолюция на Общото събрание на ООН на 17 декември 1999 г., но активистки от различни организации го отбелязват още от 1981 г. Тази дата води началото си от жестокото убийство през 1961 г. на трите сестри Мирабал - политически активистки в Доминиканската република, убити по заповед на диктатора Рафаел Трухильо (1930-1961).
