През определен период от време в социалните мрежи настава смут от публикации, свързани с "мобилизация" на български мъже за различни военни конфликти по света. На фона на войната в Украйна и цинизмът на политици, употребяващи агресията за политически цели, дезинформацията в различни канали се разпространява мащабно.
Кой плаши българите?
В началото на руската военна инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 година агресорът наричаше това "специална военна операция", което не включваше мобилизация на жива сила и войски. В хода на войната и загубите за руската страна обаче принудиха президентът Владимир Путин да издаде указ за частична военна мобилизация на 21 септември.
На този фон въпреки това още от началото от войната български политици говорят от най-високи трибуни, че помощта и подкрепата за нападната страна е "въвличане във войната", изразяват се опасения за "изпращане на български военни батальони в Украйна".
Общественото внимание отново се фокусира върху темата с мобилизацията на 18 януари, когато служебното правителство поиска от Конституционния съд да изтълкува текст от Конституцията на България. Целта - да се разбере дали бъдещо евентуално въвеждане със закон на възможност за военно обучение в мирно време за хората от запаса на въоръжените сили би противоречало на основния закон. Сега обученията са изцяло доброволни.
В съобщението на правителствения пресцентър по този повод изрично се посочва, че питането не засяга възстановяване на задължителната наборна военна служба, отменена в България още през 2008 г., нито става дума за "мобилизация".
Една от първите пропагандни публикации по темата е на страницата със заглавие Йордан Халачев. В поста си той открито преиначава дискусията по време на Министерски съвет и добавя свои пропагандни елементи, които автоматично предизвикват хиляди гневни коментари и споделяния. Не след дълго се появиха и следните кадри със съмнителен произход и дата в също толкова съмнителни сайтове за разпространение на дезинформация:
Всъщност мобилизация на цивилни мъже има само в Украйна - на чиято територия се води пълномащабна война, и в Русия - която води тази война.
Какво реши правителството?
Министерски съвет реши да поиска от Конституционния съд задължително тълкуване на текста на чл. 59 от основния закон. В него пише, че "защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин", и едновременно с това, че "подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон".
Задължителната военна служба в България е отменена още през 2008 г. Армията е професионална. Към въоръжените сили има военен резерв и военен запас. В първата категория хора се записват доброволно и преминават военно обучение. Във втората категория влизат преминалите през наборна служба преди отмяната ѝ, бившите професионални войници, преминалите доброволно военно обучение, граждани със специфични професии.
Според действащия Закон за резерва на въоръжените сили хората от запаса не могат да бъдат викани за обучение в мирно време, тъй като “подготовката на гражданите за защита на отечеството се извършва на доброволен принцип”, разказва "Свободна Европа".
Дали ако в закона се запише възможност за задължителна подготовка в мирно време, това би било в духа на основния закон.
Правителството иска да разбере от Конституционния съд дали ако в закона се запише възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време за подлежащите на военен запас, това би било в духа на основния закон.
От стенограмата на правителственото заседание от 18 януари се вижда, че служебният министър на отбраната Димитър Стоянов е обяснил, че правната неяснота е поне от 2016 г. Тогава парламентът приема промени в Закона за резерва. Според МО и Стоянов “посочената разпоредба от Конституцията следва да се тълкува в смисъл, че няма пречка да се създаде нарочна законова уредба, чрез която да се въведе задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на български граждани със статут на запасни…”
По думите на министъра становището на Министерството на правосъдието и сега, и през 2016 г., е различно от това на МО. То гласи, че "при въвеждане на задължение за българските граждани да провеждат мобилизационна подготовка в мирно време, те ще придобият статус на запасни, без да са получили мобилизационно назначение". По-просто казано - не следва да има задължителна военна подготовка за запасни в мирно време.
"Мобилизация" и всяване на страхове
От началото на войната на Русия в Украйна периодично изскача нещо, заради което да се заговори за "мобилизация" в България, а най-често тези страхове се засилват от хора като Костадин Костадинов, Корнeлия Нинова и президента Румен Радев, които са известни със своите сравнително колебливи позиции по темата с войната.
На този фон през 2022 г. рутинната актуализация на данните за резерва и запаса, заради която бяха изпратени повиквателни от военните до граждани, беше такъв повод, стандартната процедура съвпадна по време с нападението над Украйна. Резултатът беше спекулации в социалните мрежи, както и публикуване на фалшиви кадри, на част от които дори бе изписано, че ще бъдат мобилизари хора в Украйна.
Тезата, че ще има мобилизация в България и мъже ще бъдат изпратени на фронта циркулира периодично. Още преди историята с правителственото решение, тя беше развита от популярния в близкото минало рапър Станислав Найденов – Спенс в онлайн предаването Star Reporters, припомня още "Свободна Европа".
Според Спенс пращаме българска армия в Украйна pic.twitter.com/k57KBCzXS1
— FORZA ELENA GUNCHEVA (@elenaultras) January 22, 2023
“Ето, сега когато има мобилизация, никой не се вдига на протест”, каза Спенс на зрител, обадил се на живо в ефира. “Ще пратят българска армия в Украйна”, каза рапърът на 12 януари.
Фактите са, че и тогава, и сега няма мобилизация, нито българската армия е изпратена някъде.
Предизборна "мобилизация" и в Чехия
Дезинформационна кампания - за подготвяна военна мобилизация - тече и в Чехия. Поводът там бяха президентските избори. Пенсионираният прозападен генерал от армията и бивш ръководител на военния комитет на НАТО Петр Павел спечели убедително на балотаж срещу милиардера и бивш премиер Андрей Бабиш. Вотът се провере на 27 и 28 януари.
Между двата тура на изборите много чехи съобщават в социалните мрежи, че са получили странно SMS съобщение:
O případu víme, zabýváme se jím a rádi bychom požádali kohokoliv, komu uvedená sms dorazila, aby se nám ozval na pp.tisk@pcr.cz. Děkujeme! https://t.co/so18ibp6p0
— Policie ČR (@PolicieCZ) January 18, 2023
"Благодаря ви, че гласувахте на първия тур на президентските избори за Петр Павел. Сега ви молим да се явите в най-близкото поделение на въоръжените сили, където ще получите необходимото оръжие за мобилизация в Украйна", съобщава Евронюз.
Никой не поема отговорност за тази кампания. Чешката полиция провежда разследване.
Петр Павел смята, че съобщенията се изпращат от лагера на Бабиш, след седмици на обвинения, че ако бъде избран за президент, генералът ще въвлече страната във война срещу Русия. Това беше част от кампанията срещу него. Андрей Бабиш постави билбордове с послание, че Чешката република ще бъде въвлечена в пълномащабна война, ако той не бъде избран за поста.
