Проф. Валерия Фол наскоро издаде книгата "Тайни общества на траките" (изд. Тангра ТаНакРа"). Задълбоченият разказ за траките е представен на четивен и популярен език, и е преведен също на английски. Луксозното издание включва богат снимков материал. Ето каза проф. Фол пред Actualno.com.
- Проф. Фол, бихте ли разказали повече за книгата ви "Тайни общества на траките" - кои бяха въпросите, които ви водеха при написването й? И с какво тя допринася към изучаването на траките?
Идеята за написването на тази книга се роди спонтанно. През ноември 2018 г бях поканена в гр. Кърджали да изнеса лекция за траките. Публиката се оказа от четящите граждани и след лекцията задаваха много въпроси. Естествено много от тях бяха за Орфей, Залмоксис и за сведенията, които говорят за обучаваните от тях аристократи. Накрая ми зададоха въпроса „А защо не напишете всичко това, което разказвате за тези аристократични общества?“. Отговорът ми беше, че бих могла да го направя, но трябва някой да публикува книгата. Този ангажимент веднага бе поет от представител на издателска къща „Тангра ТаНакРа“ и тъй като поех ангажимент към тези хора, написах книгата. Накратко казано тракийските затворени аристократически общества, популярно известни като тайни общества, са изградени на родов и социален принцип и управляват светските и религиозните дела в тракийските царства. Посветените членове на тези общества пазят, развиват и предават на следващите поколения космогонични, теогонични, астрономически, музикални и медицински знания, умения да се управлява и да се общува с божествата и не на последно място, как да се съхрани интелектуалната енергия, която е безсмъртна и отива в свят, който бихме могли на наречем паралелен на света на живите. За това се разказва в тази книга, която е богато илюстрирана, преведена е и на английски език. Цитирани са писмените извори и съответната научна литература, но съм се постарала да е четивна и достъпна за всеки, който се интересува от историята на тракийския народ.
- Кое от днешната българска култура е почерпено най-вече от траките и е оставило ясни следи?
В традиционната култура и фолклора се откриват не малко елементи и дори обреди, които са наследство от траките. Най-известни са нестинарството и съществени елементи в маскарадната обредност, открояват се в някои митологичните песни, в приказките, в много лечителски практики и в суеверията. Не ми се иска да го казвам, но може би и в манталитета ни са останали някои черти от траките, най-ярката от които е разединението. Разединени сме не само ние българите, а и на Балканите. Херодот го е написал за „най-многобройния народ след индийския“ - „… ако бяха единни, щяха да са непобедими“.
- Кои са най-неверните неща, които сте чували за тях?
Много често траките са или възхвалявани или напълно отричани. Вина може да се търси както във внушаваното недоверие към учените, така и в нас – историците, археолозите, изкуствоведите и културолозите, които се занимаваме с траките, тъй като не сме написали достатъчно книги на достъпен език за неспециалисти. От всички небивалици може би най-неверните са, че траките са българи и че българският език е тракийски. Генетичните изследвания подхранват различните спекулации. Всъщност, важни са самоопределението и културата.
Представяне на книгата „Тайни общества на траките във Велинград“, 08. 02. 2020 г.
- Няма как да не попитаме - какво мислите за всичко, което става в държавата около колекцията на Васил Божков? Колко ценни и автентични са предметите всъщност, как трябва да се третират, кой има право на такъв тип собственост?
Аз познавам тази част от колекцията, която е показвана в изложбите в България и е публикувана в каталози. Изключителна е и веднага искам да кажа, че от тези артефакти, които познавам, не голяма част са тракийски, останалите са персийски, атически, хетски и др. Прочетох в медиите, че частният музей и колекцията са на фондация „Тракия“, която е с идеална цел. Това означава, че те са по същество държавни, а фондацията е държател и е длъжна да стопанисва артефактите според закона за културно наследство и съответните наредби. По закон частните музеи са равнопоставени на държавните. Това означава фондохранилища, консервация и реставрация на артефактите и съхранение при определени условия, да са достояние на учените и обществеността (изложби, публикации, експозиция), да се предоставят на държавата за дейности, които организира, заведените в музея артефакти не могат да се продават и да се отписват от инвентарната книга, и т.н. Когато експонати пътуват за изложба в чужбина това винаги става по определен ред и с подпис на министъра на културата, така, както пътуват изложбите от държавните музеи и галерии. Частните музеи са задължени да администрират собствеността си така, както и държавните – инвентарна книга, дигитализация, ателие за консервация и реставрация и т.н. Моето мнение е, че колекцията не бива да се мести, а всички следствени действия и съхранението й, докато траят делата, да е на мястото, където е сега, защото са създадени необходимите условия и има ателие за поддръжката й. Не виждам никакъв смисъл да се харчат толкова много средства за опаковане и застраховки, за да се мести от едно място на друго – действие, което може да повреди артефактите. Колекцията е широко известна сред специалистите и музеите по света и всяко действие, което не отговаря на международните норми за работа с такива експонати, ще ни дискредитира. Трябва да напомня, че самото създаване на толкова ценна колекция през 21 век е феномен, който трябва научно да се изучава, тъй като не сме 18-19 и началото на 20 век, когато основно са формирани фондовете на богатите световни музеи от износ на културно наследство от Средиземноморието, Югоизточна Европа, Мала Азия, а и от другаде.
- Как да озаптим популярният консуматорски апетит, който превръща наследството за траките в бързо продаваем кич?
Културният туризъм не само България води до продаваем кич, но това не бива да ни успокоява. Трудно, почти невъзможно е да се преодолее увлечението по кича без последователна държавна политика, която да се формира на базата на науката. Много учени дори споделят крайното мнение, че културният туризъм води до непоправими беди за културното наследство и до изкривени представи за историята и културата. Аз мисля, че трябва науката и туристическия бизнес без кампанийност да работят в тясно сътрудничество. В България има добри примери в това отношение.
- И обратното: правим ли достатъчно, за да привличаме чуждестранен интерес към тях? И кой е най-правилният начин да става това, какво бихте предложили?
Полагат се усилия, но кампанийно. Както казах, трябва държавна политика, която да е ясна как и какво иска да постигне, и която да бъде неотклонно следвана, независимо от смяната на правителства и министри. Ясните примери са в съседните нам държави. Не се произвеждат качествени документални филми, не се публикуват книги на чужди езици. Туристическите сайтове най-често са с взети без разрешение текстове от научни публикации, които са профанизирани явно с мисълта да са достъпни за четящите. За атракциите не се търсят специалисти за съответната епоха, които да подадат максимално достоверна информация, която да е база за художествените интерпретации на обреди и реконструкции на исторически събития. Парите, които се отпускат за тези дейности по всичко изглежда се дават на „мой човек“, а не на компетентните да я свършат. Всичките съседни държави от десетилетия имат финансиране публикациите на нашите колеги да са билингва – на родния език и на английски. Музеите ни нямат издадени качествени каталози, а с много малки изключения експозициите не само не са атрактивни, а са направо от средата на миналия век. Не може да се прави културен туризъм без добри музеи, като за всеки е потърсен собствен профил. Мога да продължа с изброяването, но ще е досадно …
Със студенти и докторанти на светилището „Мегалитна слънчева врата със слънчев диск“ в Сърнена Средна гора, община Брезово, 11. 09. 2019 г.
- В отношението към наследството на траките има особен парадокс, или пък - закономерност. То, поне в масовия случай, се фокусира върху археологията, откриването на съкровищата, бляскавите предмети, отколкото към културния и исторически интерес към самите тях. Защо става това разминаване?
Много точно наблюдения! Това е антикварният подход, който може да се види и в повечето музеи. Студентите го наричат по-грубо – иманярски. Ако археологическите открития не са цялостно публикувани и след това осмислени исторически и културологично, то те си остават натрупани артефакти, та били те и от злато и сребро. Това е така, защото се дават пари само за разкопки и в добрия случай за дигитализация, но не и за исторически, изкуствоведски и културоложки изследвания и публикации. Слава богу, че напоследък се отпускат средства за научна инфраструктура за химически, палеоботанически и други специализирани изследвания.
- Съществуват много различни и често обновяващи версии за смесването между прабългари, славяни и траки и контакта между тях. Коя е вашата, как е най-достоверно да си представяме съжителството им?
Инфилтрирането между новодошлите славяни и българи в местното население в различните райони – планински, равнинни, крайбрежни, в градовете, които са мултикултурни, и в селата протича по различен начин. За късната античност има писмени сведения, археологически изследвания непрекъснато обогатяват знанието за това бурно и размирно време. Постепенно хората, който са живели по днешните български земи и новодошлите са заживели заедно, повечето свещени места са наследени, дори след приемането на християнството, мощната антична култура оказва своето влияние на новодошлите.
- Какво се случва, за да стане така, че траките постепенно да изгубят етническата си обособеност?
Много неща се случват, това е тема за книга. Както казах, по това време времената са бурни, траките живеят на територия, през която минава пътя на Великите преселения, някои от тези народи остава, други заминават. Хората не живеят изолирано, а са в непрекъснати контакти от всякакъв характер. Няма как да останат етнически обособени. Оставили са следи в културата, а това не е никак малко.
- Познавайки изложбите в Лувъра, какво мислите в по-общ план за противоречивата ситуация, в която България отказа да участва в изложбата там заради предложения контекст да бъде включена като част от наследството на Османската империя? Пропуснахме ли шанса си или този тип включване в османски контекст наистина е проблематичен?
Не познавам концепцията на кураторката от Лувъра, за да я коментирам. Доколкото разбрах нейната концепция не е разработена и дори не е обсъдена с български специалисти, което е странно, тъй като е сигурно, че те познават в детайли културата и изкуството по нашите земи в този период. Основната публика на Лувъра може да бъде определена като поклонническа – отиват в музея, за да видят Мона Лиза, статуята на Нике, да преминат през някои от многобройните зали с картини и артефакти, да се снимат и след това да кажат, че са били там. Друга тема е дали би могло да се впечатли публиката в Лувъра с временна изложба или е по-добре да се потърси друг престижен музей в Париж, който е известен с блестящите временни изложби, които организира.
Интервю на Райко Байчев
